Христо Марков

Чудя се на пишман патриотите как толкова години все се връзват на номерата на ДПС. Дойдат ли избори и от тази партия очаквайте някой жест, който ще ги вкара в медиите, ще предизвика коментари и страсти и в крайна сметка ще е насочен към безпросветния им електорат, който реагира първосигнално, но устойчиво приема заплахите, отправени от лидерите им за някаква мнима заплаха и веднага се заговаря за „нов възродителен процес”. Тъпо, колкото искаш, но винаги номерата им успяват.

Този път такава стръв стана песента на някакъв турски певец на предизборна сбирка в Исперих. Изпял песента за знамето и Райна Княгиня с турски, съвсем различен текст, но за цвят добавил и българския вариант. Ако не бяха предварително хванати камери, събитието щеше да мине и отмине, но скандалът е нужен на ДПС, за да предизвика полемики в кампанията и да се предизвика дебат, който е нужен на Местан и компания. Фокусът се измества и се започват поплаци и клетви за агитацията на турски език, за „патриотизма на нашия електорат” и

веднага се навива тънката струна 

за асимилационната заплаха – дежурен коз от години на ръководствата на ДПС.

Разбира се, че тази песен и вариантите и не са избрани случайно. Местан знае чудесно каква реакция ще предизвика у българите турският вариант на една символна за нашето Възраждане песен, изпълнена от турски певец на турски език. Не случайно е поканен точно този изпълнител, не случайно за защитници на изцепката се появиха българи като Мариана Георгиева и обиколиха светкавично телевизиите. Като никой друг ДПС умее да използва първосигналната реакция за предизборни цели. Това не може да му се отрече, но проблемът е защо все се хващаме по един доста глупашки начин на стръвта, която пускат нагло и безочливо. Не е случайна и реакцията на Местан и компания в Исперих – усмихнати и ръкопляскащи със самодоволство. Послание към техния електорат няма, то идва впоследствие и е познато до болка – внимавайте, че иде българската заплаха. И електората затваря очи, забравя безобразията на тяхната власт и пуска „правилната” бюлетина.

Вярно е, че в балканската музика се преплитат множество мотиви, а понякога взаимстването е съвсем директно, но как ли щяха да реагират лидерите на ДПС, ако певеца бе изпял песента 

за Ататюрк и българската му любима, 

която той е преследвал дълги години и умира с думите, че не е обичал никой така, както нея. Защото има и такава песен и това няма начин да не е известно на лидерите на ДПС. Ами как ли бе прозвучала песен на арменски език, която поразително повтаря самият турски национален химн, защото от години има спор в музикатските среди, че турският химн е всъщност взаимствана мелодия от стара хумористична арменска песен?! Но сега Лютви Местан гръмогласно обяви: „Знамето, ушито от Райна Княгиня е и наше.” Без да му минава през главата, че сигурно 100% от присъстващите на стадиона в Исперих избиратели на ДПС нямат въобще представа коя е Райна Княгиня и какво е станало със знамето, ушито от нея. За Бенковски и Волов въобще да не говорим – важно е да се провлачат синхронни с маанетата турски думи върху съвсем еднакъв музикален фон. Даже Местан отиде по-далече: „Избирателите на ДПС пеят песента за Райна и байрака….”

Отдавна тази партия е скъсала с нормалните практики в една предизборна кампания – програми, платформи и планове в перспектива за местната власт. Там се търси първосигналното гласуване за нашите хора и ползването на властта като мощен ресурс за обогатяване, включително и по европейски програми. А това може да стане само и единствено като се всяват страхове у кротките и работливи, но доста безпросветни техни избиратели. Размахването на плашила е стил и то доста добре овладян от лидерите на ДПС от десетилетия – то не бяха излияния на Доган, то не бяха поплаци за агитация на родния език и винаги, ама абсолютно винаги се вади 

чучелото на оная отвратителна комунистическа провокация „възродителен процес”, 

в който доста от лидерите на ДПС са участвали активно – достатъчно е да се прочетат архивите в Комисията по досиетата, за да се убеди човек в морала на тези дето заявяват водителство на този електорат.

Разбира се, че не е случаен изборът на песен, разбира се, че съзнателно е търсена провокацията, но защо все трябва да се хващаме на плоските номера на Местан и компания. И винаги, ама абсолютно винаги се появяват разни духовно интровертни субекти от български произход, които да защитят „мултиетническия характер и на партията ДПС, и на страната ни.” Вместо патриотичните думи за „Райна, която уши байрака и му тури знака” тук, на някакъв стадион и на червен килим се появява певец от Турция да запее: „Ай догду Раймем, гюн догду Раймем”/Месец изгря Райме, ден изгря моя Райме/ и така нататък. Овации и ръкопляскания, а после идва ред да се вадят плашилата отново и отново. Заиграването винаги в предизборни ситуации с чувствата на българите е стар номер на ДПС и винаги дава резултат – толкова е отблъскващо, че чак прелива в наглост, но защо ли непрекъснато трябва по този начин да се реагира, а и понякога пелерината на страха се ползва, за да се прикрие друг по-сериозен проблем, който истински налага ДПС като политически монополист в някои райони. Сега това бе лиценза за Радио Кърджали, който СЕМ даде тези дни, докато се занимавахме с поредната провокация на етническата партия.

И си спомням думите на Апостола – „Целите изгоряхме и пак не се научихме да духаме!”