Утре започва зимната сесия на Св. Синод. Светейшите старците се събират за първо заседание, а то се очаква да бъде завладяно от горещи страсти, но не за божиите дела на греховната земя, а за пари, интереси и власт, които митрополитите могат да реализират чрез постовете си.

Акцентът ще падне неминуемо върху избора на нов Видински владика след кончината на дядо Дометиян, известен в средите на чекистите и като агент „Добрев“.

Кому ли ще сторят поклон бабините Видини кули, иронично се питат вярващи и попове в крайдунавския град. Или пък превземането ще е с предателство? В тая работа много ни бива, а и години наред щедро черпим опит от нашата кърмилница Московската Патриаршия и в частност от нейния Отдел за външни църковни връзки. Само  някой да не си помисли сега за ген. Решетников, макар средствата на хибридната война да са много и различни. Този път той няма да идва в България или поне публично, защото е отгледал и у нас свои „чада“, които ще се борят помежду си кой ще е по-голям отличник в шмекеруванията си!

В БПЦ сега се усеща разделение на две проруски лобита по казуса „Видин“ – нещо като битката между „живковисти“ срещу „лукановисти“, или двубой между  Първо срещу Шесто управление на уж несъществуващата ДС. Целта е като при избора на митрополит във Варна през 2013 г. - да се бави и протака, докато процесите станат “правилни”, но и обработени и контролирани. 

Какво повелява Уставът на БПЦ?

Избор за митрополит се провежда най-много до 3 месеца след кончината на предишния митрополит. За Видин, обаче, синодалите не щат. Не са готови, въпреки че и двете кандидатури са с общ московски генезис.
Според чл. 81- ви от Устава (1) Епархийският митрополит като апостолски приемник има духовната, църковната и административната власт в епархията. Той има цялата пълнота на йерархическата власт в делата на вярата и нравствеността, свещенодействието и пастирската грижа. (2) Епархийският митрополит управлява епархията си съгласно разпоредбите на свещените канони на Православната църква, настоящия Устав и решенията на Светия Синод. ............., според Раздел ІІ на Устава, Избиране на епархийски митрополит, чл. 83. (1) Светият Синод определя лицата, достойни за епископски чин. (2) Кандидатът за епископски чин трябва да има следните качества:
1. да е член на Българската православна църква; 2. да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и точно спазване на установения от Църквата ред, със здрав разум, добродетелен и благочестив живот;
 3. да бъде клирик от черното духовенство, да е живял в манастир поне три години, да е дал монашески обети и да е украсен с монашески добродетели;
 4. да има висше православно богословско образование и да е прослужил в клира най-малко 10 години; 
5. да е навършил 35 години и да не е по-възрастен от 70 години;
 6. да не е осъждан от църковен съд. 

От посочените изисквания неминуемо става ясно, че предстои тежък избор. Необходим е подготвен, със сериозен опит, с високи добродетели и здрава ценностна система духовник. За да не се засили кадровата криза, за която говорят всички анализатори и богослови.

Какво обаче се предлага на синодалния пазар?

Още от самото начало на процедурата стана ясно, че има съмнение за пропуски и нередности при първичните избори на самите избиратели – на участниците в избирателния процес, на хората натоварени с тежката задача за дълги години да посочат човека с тежките отговорности. Този път Синодът се зае да проверява избора на избиратели, които той сам като колективен ръководен орган вече е утвърдил. Можем ли да наблюдаваме нови избори първо за по-удобни избиратели и после те да посочат митрополит - когото трябва?

Очертаха се и двама номинирани, които са създавани за кандидат-митрополити. Единият е Белоградчишкият епископ Поликарп, а другият е Мелнишкият епископ Герасим. Зад Поликарп стои Николай Пловдивски, а зад Герасим, който е главен секретар на Синода, стоят Гавриил Ловчански и Йоан Варненски. Но и в този казус Москва е обезпечила своя интерес, след като и двамата кандидати са нейни възпитаници, а и техните ментори също са равнис по ОВЦС (външния отдел) на Руската църква.

Първият кандидат Поликарп не представя диплома за завършено висше богословско образование и това е в разрез с чл. 83, ал. 2, т. 4 от църковния Устав.

Вторият кандидат Герасим няма пък как и да покаже диплома за висше богословско образование, защото има само висше образование от НАТФИЗ, специализация по църковна дипломация, което не е богословие и освен това е от учебно заведение към Московската Патриаршия, със странното наименование Църковна Аспирантура. Тук Синодът е длъжен да се съобрази и с предложените проекти за Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които предвиждат възможност за признаване на образование, придобито единствено на територията на страната или друга членка на ЕС, част от който Руската Федерация не е, а и да не коментираме непризнатите от самата нея учебни заведения. Казват, че зад Герасим стои и протосингелът на Видинската митрополия, назначен от починалият Дометиан – архимандрит Антим, който бил в лична договорка с кандидата за избора, тъй като е в лоши отношения с  Поликарп. Нарушение също като при Поликарп има и на т. 4, ал. 2, от чл. 83 от Устава. Герасим обаче е и в други нарушения от Устава. Той няма и 10 години от монашеското си подстрижение, тъй като то е извършено на 18 октомври 2012 г., няколко дни преди смъртта на патриарх Максим и то в неговата Софийска епархия, докато е на смъртния си одър в Правителствена болница, без изобщо да знае от владиката Йоан. Герасим не е бил  монах 3 години в манастир, тъй като след подстрижението си е заминал за “обучение” в Москва при небезизвестният митрополит Иларион Алфеев (не брат Господен по плът като св. Апостол Яков). 

Как изгрява звездата на Герасим?

През 2014 г. при посещение на патриарх Неофит и придружаваща го делегация в Москва за именния ден на Руския патриарх Кирил, Герасим за пръв път става известен на Българския патриарх и на висшите родни духовници. В Москва, по време на тържествения обяд им е представен лично от Димитър Иванов – последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, който също е гост на патриарх Кирил. Само месец по-късно Герасим става от бивш барман в скъп столичен хотел помощник главен секретар на Синода. Бързата шеметна кариера продължава -  само за 2 години е произведен в архимандрит, главен секретар на Синода в София – там на “Оборище”-то. А сега вече е и основен претендент за митрополит във Видин. За всички, които са наясно с хибридните похвати е чудно, защо при тази шеметна духовна кариера, Москва не направи Герасим директно патриарх, след като за това го готвят. А и прецедент има: патриарх Кирил, който е академик и член на БАН, също не е имал висше образование.

Съществена разлика между Герасим и Поликарп е, че вторият е бил викарий във Видин и хората го познават и искат, за което има подписки, та ако после са недоволни от избора си, да обвиняват само себе си.  А Герасим изобщо не е познат в митрополията, но той има повече задкулисна подкрепа, нищо, че и двамата претенденти са сукали от московска гръд.

Делата на Поликарп във Видин са известни, но и липсата на дела на Герасим – също. Първият е монах второ десетилетие и има много нарушения на морала и реда, а претендентът от синодалната палата и за това не става, но пък е послушен и потаен.

Ако се прилага Уставът на БПЦ, май Видинска епархия ще се окаже без реални и достойни кандидати. Похабена е и възможността епископ Тихон да бъде кандидат за важния поста, защото е над 70-годишна възраст и правилата го отхвърлят. И Герасим е в тотален конфликт с Устава на БПЦ, но зад единия стоят Москва и Библиотекарите, а зад Тихон само неговите  принципи и възпитание на  духовник, много различен от средата си. След отстраняването на Дионисий, възвестил Възкресението със заря, никой не е чул нещо за  храма „Александър Невски“ и за неговия предстоятел – Герасим.

В последното издание на телевизионното предаване на БНТ “Вяра и общество” богословът Пламен Иванов каза: „…за настоящото състояние на БПЦ ключова роля имат духовниците, богословите, а един основен проблем е липсата на кадрова политика в църквата. Стават духовници лица, които са попаднали случайно в богословските факултети, лица, които нямат задълбочена вяра, които не са израснали в църквата и това е проблем“.

Липсва още духовно обучение. Българинът масово няма представа за основните понятия, категории, термини, свързани с християнската вяра.   
За това състояние трябва да благодарим на Московската Патриаршия, която ни е отгледала такива “блестящи духовни водачи”. От тях наистина и бабините Видини кули най-накрая могат да паднат, нищо, че са оцелели по византийско, турско и съветско време.