Цветанка Андреева, политолог

Упоритостта на опозиционния лидер, Алексей Навални  в битката му с абсолютизма на Путин отново се прояви. Той показа във видеофилм нова гигантската корупция, свързана с руския президент Владимир Путин(виж ТУК филма, б.р.). Сюжетът е свързан с огромно, секретно и хипер луксозно имение, водещо се на приближени на Путин, в икономически и личен план хора. Сред разкоша на корупционни връзки е почивал и владетелят на Кремъл.
Видеото не е просто скандално свидетелство за корупция, то е политическа атака срещу имперската власт на Путин.
Навални показва последна фаза от ерата на Путин, владееща  Кремъл. Властта на президента започва да губи легитимност и вече не е толкова безалтернативна. По традиция властта в Русия отслабва най-силно от отвътре. Настоящият режим е вече в хватката и на явна вътрешна съпротива.

Руски политически специфики

Критиките, които търпи Путин от Западния свят и недоверието към икономическите му планове в Изтока, затягат обръча отвън. Но спецификата в имперската политика на Русия я прави силна при наличието на силен външен враг. Мобилизацията и легитимността на империята са правопропорционални на агресията отвън и навън. 
Пропагандата и външнополитическата инвазия на руската външна политика и дават идеологическа мощ вътре сред народа. На практика, доктрината на панславизма през вековете само се модифицира, но тя винаги включва:
 1. Силно идеологическо влияние над съседните на Русия държави, чрез църква, религия, история, изграждане на идентичности и използване на жив човешки ресурс – войници, заселници, свещеници, администратори, емисари и „освободители“. 
2. Геостратегическо завладяване на доставките и пазарите в най-важните икономически отрасли - от завладяване на проливите  до контрол на газопреносни мрежи.
3. Интервенция и осъществяване на контрол над политическата система и държавността. Тук влиянието варира от директно финансиране на политически партии, медийно завладяване и пропаганда, до вмешателство в банкова система и висши държавни институции.
 В този смисъл България винаги е попадала под агресивната атаката на Русия/СССР и интервенцията в държавността ни, затова и за нас е много важен режимът, който владее Кремъл.

Навални – трудният за екзекутиране враг

Спецификата в руската вътрешна политика е, че режимите се подкопават най-силно отвътре. Промените тръгват по причини, често привидно нямащи общо с външните критика към властта. И това е силата в действията на Алексей Навални. У него има онази последователност в критиката му към Путин, която вече е негов публичен белег. Той гарантира физическото си оцеляване именно, чрез  официализирането си на „вътрешен враг“. Критиките му са политически и социални. Със записите, които разпространява за охолния живот на Путин, той изобличава двуличието на Императора пред собствения му народ. Гневът в обществото се заражда пред образа на вакханалията на властта. И това не е битката на Путин с поредния олигарх, със засегнати интереси. Навални оцелява след опитите да бъде компрометиран, след затвора и след скалъпените му скандали. Политическата екзекуция на Навални се оказа, че не е толкова лесна задача за Путин. Алексей Навални успя да фокусира публично внимание върху себе си и така се застрахова срещу смърт.
Навални наложи образа си на блогър-бунтар, а не охолен олигарх с карибски тен. Така, той дава ясно политическа заявка към властта, а не просто претенция за преразпределение на ресурси.
Кампанията на Навални в интернет има за цел да онагледи

 скандалния разкош, в който се къпе властта

 и така да провокира падението на империята на Путин. В случая примерът е много буквален – басейнът в заснетата вила е от златни плочки. Това злато асоциира пълната поквара на властта.

Моделът на  злоупотребяващото статукво не може да е вечен. Това е силата в посланието на Навални. Изобличавайки системата от приятелско-икономически връзки в политическата мафия, оглавявана от Путин и превзела държавата, Навални атакува институциите, които искаха да компрометират самия него. 
Вероятно Навални знае, че, за да детронираш Путин съвсем не е достатъчно да провокираш обществен гняв. Неговите гвардии в службите, олигархичните му кръгове и система от зависимости - изграждана с години в държавните институции, гарантират властта му. Медиите и пропагандата на Кремъл не могат да имат равни.
Но Навални се научи да използва две водещи за обществото сили. Модерната - свободата на публичност в интернет и познатата от векове страст към бунта срещу властта.
Навални няма да успее да се пребори с ресурсите и влиянието на Путин в предстоящите президентски избори, но осъзнатата победата на опозиционера е в последователното и системно подкопаване на основите на доверието в морала на Путин и режима му.