Христо Марков, torsos.blog.bg

  "Бареков е капут !" - Тази тъжна констатация изплака Бойко Борисов на сгледа с Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов, записана прилежно от някой от сумрака. Днес съм радостен, защото Борисов достига до правилните изводи, но с четиригодишна давност, поне от моя гледна точка. На 29.12.2009 год. написах статия в блога ми, която ще публикувам отново заради фундаменталния и характер/без никаква скромност и извинение/. Достатъчна причина, че много бели щяха да не се случат, ако се чете редовно Христо Марков, това е положението. 

/Колажите са на доближаващия се до гениалността Владо Дойчинов, на който благодаря от сърце

 Отдавна свикнахме да поставяме в обществения си живот по важност и трапезни обсъждания журналистическите братя и сестри. То може ли да си представим България без сутрешни тв-блокове, политически коментари, светски събития, реалити формати, екзотични надпревари, танцувални и песенни шоута, а и в крайна сметка накъде сме без Гала, Васа Ганчева и Мартина Вачкова? Да де, ама през отиващата си година станахме свидетели на няколко уникални творения в гилдията на журналистическите „емблеми”.

На първо място/без никаква конкуренция/ – майната Бареков премина като риба скабрица през уникални превъплащения само за 12 месеца. Накратко казано: - където се изхождаше, после лижеше и повтаряше физиологическото упражнение в обратен ред. Само един пример. Това творение на ранната чалга така и не можа да се определи къде е – при десните или при левите, при Първанов или при Борисов. Още на 9. 10. 2008 год. той взе та драсна една статия във в-к „Стандарт”, която озаглави „Презареждане на Първанов” и  усърдно облиза доносника Гоце, където трябваше и не трябваше: „вещая на президента добри дни и чудесно политическо бъдеще”, после Гоце бе наречен „остров на спокойствието и носител на толерантността”, накрая определи Гоце от Сирищник за „баща на нацията”. В резултат на последното маса десничари поискаха да станат копелета в родината си. И Бареков за финал завърши с категоричното: "Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън! Ако това е изчерпване, скоро ще го видим, че е презаредил батериите." Може би защото статията /то трудно може да се определи за журналистическо творение/ се появи във вестника на Тодор Батков на 17.10. того президента на „Левски” бе удостоен с орден „Стара планина”.

После героят на БТВ  се ожени телевизионно и пловдивският патрика и съименник нареди

всички църкви в града да бият като при мор

или като за бракосъчетание  на коронована особа.  Можеше да стане каноничен скандал, но за митрополита Николай се знае, че не  е съвсем с всичкия си, та го опростиха синодалните старци.  Поради лудост, не заради правилност на решението.  Нали повторния младоженец изрева пред Герговия „Пълдин” с икона в ръце – „Да живее православието!”.

След панегирика на Гоце-президента  Бареков изпадна във възторг от Бойко и отново  седна и драсна нова статия, но завъртя задника си като кючекиня в „Син Сити”. Само прочетете: „Борисов директно постави Първанов при лошите от ДС, които вече трябва да си ходят и подкрепи десните, които поискаха импийчмънт... Браво на премиера!... Първанов бе главен архитект на предишното правителство и основен кадровик сред магистратите. Кирливите ризи на бял свят правят все по-слаб Първанов и той все повече се превръща в средство за промяна на политическото статукво. Как? Много просто…” След като прочетох умотворенията на анализатора Николай Бареков се сетих защо един друг политически наблюдател бе решил да пише вече думата анализатор с две „л”-та, т.е. – аналлизатор.

Припомних си как в разгара на предизборната кампания същия Бареков преглътна/без предихание/  думите на новия си любимец Бойко, че е  „мекере/подлога/ на Станишев”, но в нощта на изборите се изнесе в свински тръс до Банкя, та първи да положи морно чело

в скута на бъдещия премиер

 Така и стана – Бойко е благороден и опростителен, особено за такива като Бареков.  Усилията на журналиста да оплете в собствените си проявления на ефирното поле Гоце, Гергов, Бойко и Янето докараха една загадъчна случка – самопровъзгласилият се за папа на журналистиката  изведнъж изчезна от БТВ. Дали го изчезнаха или му подсказаха да се изпари от сутрешния пояс не стана съвсем ясно, но много скоро той се впусна в дебрите на Интернет и написа: „Това е най-влиятелният блог  за анализи и политика”. Малееееее... В „аналлизите” му всъщност се повтаря един и същ рефрен – Вижте ме колко съм умен! Ама защо съм толкова умен и прозорлив?! Аз пиша така прекрасно, че сам се удивявам. Това, което излиза на монитора от мен ли е? Толкова е прекрасно всичко, което върша! Единственото му съжаление е, че от любов към себе си не може да се самоизнасили!

При тези самовнушения съвременната медицина се допитва до едни специфични деятели с бели или светло-зелени престилки, които идват по спешност, ако са настъпили необратими промени в психиката и особено в личната самооценка. Нали се сещате, че в техните заведения е пълно със сталиновци, хитлеровци, тодорживковци,  един преди години се самообяви за Мопасан, а друг за преродения Кларк Гейбъл. При ранния кадър на пловдивската „Чака-рака” нещата опират до самоконстатирана свръхгениалност щом си препрочене творенията... Може и аз да не съм с всичкия си /май, защото през 1996 год. бях в компанията на Пламен Джонсъна и маймунката му Чита, когато Бареков започваше кариерата си и въртеше кючеци в пловдивската кръчма "Туин Пийкс"/, но като преглеждам  блога на Бареков ми се струва, че автора трябва, ама задължително  да наблегне на четенето и в никакъв случай не на писането, но ... времена и нрави.