"Всички разбираме, че външният министър на Европейската комисия е вторият пост след председателя, нелепо е въобще да говорим, че това може да бъде дадено на България - при положение, че имаме на толкова висок пост друг българин като председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС)." Така народна представителка от социалистическата партия, която в свободното си от политиката време се подвизава като „независим” политолог и университетски преподавател по политически науки, обясни защо днешната българска еврокомисарка Кристалина Георгиева не е имала, няма и няма и да има никакви шансове за поста Върховен представител на ЕС за външната политика. По този повод народната представителка добави, че е „много лошо да се пускат фитили на цяла нация”.

Горките ѝ студенти... Всъщност, именно нейното изказване е типичен пример за „пускане на фитил”. Наистина, по принцип шансовете на България за висок пост в ЕС (по причини, за които ще стане дума след малко) изглеждат слаби и, наистина, председателят на БСП и ПЕС Сергей Станишев има връзка с този сюжет. Същевременно обаче думите на народната представителка обръщат действителността с главата надолу - като в стария виц за филма, който се оказва не шведски, а съветски.

Това преобръщане се постига най-напред чрез напълно измислена причинно-следствена връзка. Партийният пост на Станишев, който не е висок, а по-скоро церемониален, няма никакво отношение към постовете в ЕС. Иначе Франция например не би имала основание да претендира за важен пост, след като французинът Жозеф Дол е председател на ЕНП. А преди пет години белгиецът Херман ван Ромпой нямаше да може да стане председател на Европейския съвет, тъй като сънародникът му Вилфрид Мартенс бе по това време председател на ЕНП.

Шансовете на България за поста „външен министър” на ЕС са слаби не защото Станишев е на много „висок” пост, а защото авторитетът на България е много нисък. Защото е най-бедната и най-корумпираната страна в Съюза. Защото седем години не желае или не е способна да отговори на стандартите за европейска правова държава (виж докладите на ЕК), защото има хронични проблеми с управлението на европейските средства (виж спрените отново европрограми), защото е склонна драстично да нарушава европейските правила (виж „Южен поток”). Ако кандидатстваше днес за членство в ЕС, България не би могла да го получи, защото е твърде съмнително „функционираща пазарна икономика” (виж катастрофата в енергетиката и случая КТБ) и защото е явно не-„функционираща демокрация” (държава, овладяна от мафиотско-политически частни интереси).

Така стигаме и до действителната, а не измислената връзка на Станишев с тази история. Той (а заедно с него и антуражът му) олицетворява провала на България. Нещо повече - той е сред основните виновници за този провал.

Въпреки всичко, въпреки много ниския си авторитет България действително имаше реален шанс да получи висок пост в ЕС, а Кристалина Георгиева беше съвсем реален кандидат за поста Върховен представител по външната политика. За това седмици наред съвсем открито свидетелстваха някои от най-авторитетните световни издания, както и, макар и в по-завоалирана форма, авторитетни европейски политици. Този шанс се дължи донякъде на начина на съгласуване и определяне на личностите за висшите длъжности в ЕС - пакетна сделка, която трябва да удовлетвори различни критерии: политическо семейство, географски район, пол. Главната заслуга обаче е на самата Кристалина Георгиева. Нейните лични качества - професионализъм, опит, дипломатичност, характер и, по всеобщо признание, блестящата ѝ работа като еврокомисар я направиха подходящ, силен и желан кандидат.

Самият факт, че името ѝ влезе в престижния списък, е вече голям успех. А и противно на това, в което се опитват да ни убеждават, тя още не е отпаднала от този списък. Шансът за поста „външен министър” може и да е намалял, но остава и би се повишил значително, ако тя, като човек без партийна принадлежност, бъде припозната като кандидатура, излъчена от правителство, което принадлежи към ляво-центристкото политическо семейство. Кристалина Георгиева има шанс и за друг важен ресор в Европейската комисия, включително и за поста заместник-председател на Комисията. Всъщност, единствено чрез нейната кандидатура България може да се надява на висок пост, на важен и престижен ресор в Комисията.

Но за това е нужна активната и недвусмислена подкрепа на днешното правителство и неговите мандатоносители - социалистите. Те обаче правят точно обратното. Седмици наред, докато светът говореше за шансовете и достойнствата на Георгиева, те, обзети от манията на своя лидер за хубава работа в Брюксел, се правеха на глухи и не предприеха нито една от стъпките, които би било логично да се очакват от всяко правителство, работещо не в личен, а в национален интерес.

Накрая, след като българският премиер подкрепи „с половин уста” Георгиева, защото беше чул от първа ръка в Брюксел за шансовете ѝ, социалистите се заеха усилено да ни убеждават, че кандидатурата ѝ всъщност е отпаднала окончателно, и да обясняват, че нейната номинация всъщност не е истинската - тя тепърва предстои.

Това е срамна история, която, както е тръгнало, може да завърши печално - социалистите да се преборят някой техен другар или другарка (може в крайна сметка и кандидатурата на Станишев да стане актуална) да вземе „какъвто остане” ресор в ЕК. Понеже, поне засега, страната все пак няма как да остане без свой еврокомисар.

Надеждата е, че съвсем скоро нещата вече няма да зависят само от тях.

Ясен Бояджиев, Дойче веле