В Лондон и Ню Йорк  посрещат диригента с протести, а у нас с ордени

Константин Мишев, Ню Йорк

Винаги ме е вълнувала темата за гениални творци, които са споделяли в отделни периоди от живота си човеконенавистнически идеи или са подкрепяли диктаторски режими. Писал съм за Бърнард Шоу, за Езра Паунд, за Пикасо, за Т. С. Елиът.... Повод за следващите редове ми даде вчерашната новина, че българският президент Радев е наградил с орден  "Св.св. Кирил и Методий" - първа степен, художествения ръководител и директор на Мариинския театър на Санкт Петербург Валерий Гергиев. Безспорно един от най-големите диригенти на нашето време. Но същевременно 

крайно противоречива личност

 Гергиев подкрепи анексията на Крим, руската агресия в Източна Украйна, изпращането на руски войски  в Южна Осетия...Страстен пропагандатор на путиновата политика. Срещу неговата близост  с Путин и апологетиката на днешния Кремълски режим имаше много остри реакции на Запад. И не само от политически активисти, но и от музикалните среди. Включително за назначаването му за главен диригент на Мюнхенската филхармония. 
Прители, които са били на снощния концерт в София ми пишат, че е бил невероятен, особено пресъздаването на Четвъртата симфония на Шостакович. Убеден съм, че е било така. Имам личен спомен от гениална интерперетация на  Гергиев в Ню Йорк. 
В едно интервю пред германския вестник 'Шпигел", диригентът казва: "Аз слушам внимателно онези, които наистина обичат музиката. Например при „Здравица” – кантатата написана за Сталин, аз обичам музиката, не текста."

Текстът действително е ужасяващ, но все пак тази кантата е написана за Сталин. Друг е въпросът как Сталин след това се "отблагодарява" на Прокофиев. И също на Шостакович, чиято симфония е звучала снощи в българската столица?
Ще цитирам кратък пасаж от моя статия(простете) за прокофиевата съдба. Зная ли 

кога Гергиев, подобно на Хачатурян, Шостакович, Прокофиев и други музиканти ще отхвърли политическото мракобесие

 Тези талантливи и чувствителни хора се подвеждат лесно, но и често осъзнават жестоката истина за идолите си:  "Действително в началото на 30-те години, за да рекламира социализма в Съветска Русия, Сталин успява да убеди няколко гениални руски творци да се завърнат в Русия. Сред тях е великият руски пианист и композитор Сергей Прокофиев. Той пише някои от най-значителните си произведения тогава. Но каква е цената? Никой или поне аз не съм чел, не е описал трагедията на този човек. Заради решението му да се върне в Русия съпругата му прекарва осем години в съветски концентрационен лагер. Осем години! Извергът и композиторът умират на една и съща дата - 5 март 1953 година. Какво ли му е било на Прокофиев в последните дни и часове на живота му? Каква е била тежестта на вината, която съм убеден, го е съсипвала? Едно неразумно решение да повярваш на Сталин е довело до каторга за Лина Прокофиева. Тази испанска оперна певица все пак би трябвало да е благодарна на 5 март. Тъжното е, че умира мъжът ѝ, но умира и нейният мъчител. 
И това е означавало край на ГУЛАГ-а".
 За първи път чух "Здравица" на Прокофиев в края на миналия век. Тази кантата е посветена на 60-та годишнина на Сталин. Един мой близък приятел, американски писател, който беше написал книга за Горбачов, започна да си сътрудничи с руски писател и заедно написаха една пиеса. Често ходеше в Русия. И един ден ми се обажда по телефона и ме кани да гледаме и слушаме уникални руски неща. Дойде и друг негов приятел, професор по съвременна история в Колумбийския университет. Моят приятел беше донесъл архивен запис на филма " Поручик Киже", по музика на Прокофиев и първия запис на "Здравица".

Та в заключение. Не бих се наел да съдя или хваля президента Радев. Награждава един изключителен диригент, но пък

 този диригент е хералд на мракобесието

 Остарявам и вече ми е по-трудно да си отговарям на подобни въпроси.

Текстът на кантатата "Здравица" или както често се нарича на английси "Хайл Сталин":

Никогда так не было
поле зелено.
Небывалой радости
всё село полно.
Никогда нам не была
жизнь так весела.
Никогда досель у нас,
рожь так не цвела.
Но иному светит нам
солнце на земле.
Знать оно у Сталина
побыло в Кремле.

Я, пою, качая сына
на своих руках: "Ты расти,
как колосочек
в синих васильках.
Сталин будет первым словом
на твоих губах.
Ты поймешь, откуда льётся
этот яркий свет.
Ты в тетрадке нарисуешь
Сталинский портрет.

Ой, бела в садочках вишня,
как туман бела.
Жизнь моя весенней
вишней нынче расцвела!
Ой, горит-играет солнце
в светлых каплях рос.
Этот свет, тепло и солнце
Сталин нам принес.
Знай, сынок мой ненаглядный,
что его тепло
Через боры, через горы
до тебя дошло.

Ой, бела, бела в садочках
вишня, как туман бела,
Жизнь у нас весенней вишней расцвела!"
Если б молодость да снова вернулась,
Если б Кокшага-река на север побежала,
Если бы глаза мои блистали,
как в семнадцать лет,
Если б щёки розовели, как яблоко спелое,
Я бы съездила в Москву, город большой.
Я сказала бы большое спасибо
Иосифу Сталину.

Он всё слышит-видит, слышит-видит
как живёт народ,
Как живёт народ, работает.
За хороший труд, за труд хороший
награждает всех.
Он в Москву к себе, в Москву к себе
приглашает тех
Он встречает ласково, говорит со всеми
Говорит со всеми, весело, ласково, ой!

Он всё слышит-видит, слышит-видит
как живёт народ,
Как живёт народ, работает.
За хороший труд, за труд хороший
награждает всех.
Он гостей проводит в светлы горницы.
Он садит за столики, за дубовые
- порасспросит всё,
да порасспросит-поразведает.
Как работают, чем нуждаются?
Ой, не наша ли земля да раскрасавица
Как работает чем нуждается?
Сам даёт советы мудрые.

Он всё слышит-видит, слышит-видит,
как живёт народ.
За хороший труд, за труд хороший
награждает всех.
Он в Москву к себе, в Москву к себе
приглашает тех.
Он встречает всех очень весело,
Он встречает всех очень ласково,
Мудрые советы сам даёт.

Ой, вчера мы песни, песни, да гуляли!
То не русую мы косу пропивали,
То не замуж мы Аксинью выдавали -
В гости к Сталину Аксинью провожали.
В Москву-город провожали мы в столицу,
Как невесту наряжали - молодицу.
Выходила свет - Аксинья за ворота;
Хороша собой, красива, в новых ботах.
За околицу Аксинью провожали мы,
С нею Сталину привет посылали мы.

Он всё слышит-видит, слышит-видит,
как живёт народ,
Как живёт народ, работает.
За хороший труд, за труд хороший
награждает всех.

Много, Сталин, вынес ты невзгод
И много муки принял за народ.
За протест нас царь уничтожал.
Женщин без мужей он оставлял.
Ты открыл нам новые пути.
За тобой нам радостно идти.
Твои взоры — наши взоры, вождь родной!
Твои думы — наши думы, до одной!
Нашей крепости высокой — знамя ты!
Мыслей наших, крови нашей — пламя ты,
Сталин, Сталин!

Чуйте самата кантата „Здравица“: