Крис Ангелов*, САЩ

Традиционните десни партии наследници на някогашния Съюз на Демократичните Сили, спешно се нуждаят от нова целева група избиратели, дори и с риска да загубят част от сегашните си симпатизанти. Ако нагласите сред гласуващите се запазят, дори и при пълно обединение между формации като Нова Република и Реформаторския Блок, броят на гласовете, които биха събрали не би отговорил на техните амбиции. 

Българските избиратели могат да бъдат разделени на два основни сегмента. Единият включва всички, които извличат някаква пряка или непряка полза от статуквото. В другия сегмент са хората чиито просперитет e сложен на пауза именно от политическите сили поддържащи статуквото. Много от тези хора са сред 

големите губещи

 от незавършващия вече почти три десетилетия политически преход в България. Именно това е целевата група към която традиционните десни трябва да се насочат. Не е проблем, че тя е много разнообразна. В зората на демокрацията, оригиналното СДС привличаше както симпатизанти с лявоцентристки убеждения като земеделци, приридозащитници и социалдемократи, така и хора с подчертано десен уклон като репресираните от комунизма и последователите на легионерите на д-р Иван Дочев. Тази разнородна група от хора беше обединена политически защото за нея СДС беше инструмента, чрез който тя можеше да промени статуквото в своя полза.

Придържайки се към принципите на дясната политическа идеология, десните партии в България поставят просперитета на частния бизнес и редуцирането на държавната намеса в неговите дела в центъра на своите предизборни платформи и управленски програми. В представите на голяма част от избирателите обаче, бизнес секторът в България е доминиран от хора свързани по един или друг начин с бившите тоталитарни структури. Точно поради тази причина, повечето избиратели възприемат традиционните десни партии като защитници на статуквото и не разпознават себе си в техните политически послания.

Ако решат да се насочат към хората на които сегашното положение на нещата не дава някакви особени надежди за бъдещето, традиционните десни няма нужда да променят принципите си. Достатъчно е само 
да променят поведението си в две основни насоки: 

 Първата

от тях е да заменят предизборните обещания и оправданията след изборите с постоянни, конкретни дела в полза на избирателите. 

Българите са се наслушали на обещания за справяне с корупцията, за провеждане на реформи и за борба с престъпността. Активистите на Нова Република и Реформаторския Блок, биха могли като обикновени, дясно мислещи граждани да предприемат съвместни инициативи с различни неполитически сдружения, които щяха да им бъдат забранени, ако в момента бяха част от правителството. Те вече имат опит и традиции в тази област. Трябва просто да разширят мащаба на дейността си и да разширят влиянието си извън големите градове в страната и сред българите в чужбина. Поле за изява съществува в областти като благотворителността, затвърждаването на националната идентичност и засилване на връзките между българския бизнес сектор и диаспората ни в чужбина.

 Втората

промяна, която традиционните десни трябва да направят е свързана с липсата на прагматизъм в техните политически послания и действия. 

Когато властта в една държава се смени, историческите процеси в нея незапочват отначало. Често пъти, най-спешната задача на всяко ново правителство е да реши какво да прави с политическото наследство на предшествениците си. Поради тази причина, да базираш всяко свое действие на принципи, не всички от които могат да бъдат приложени в краткосрочен план, говори точно за липса на прагматизъм и връзка с реалността. С изцяло пазарни методи не може да се подобри стандартът на живота на сегашните пенсионери по простата причина, че много от тях е трябвало да трупат спестявания и да се осигуряват за пенсия по времето на "перестройката на комунизма", фалита на банковата система и хиперинфлацията през 90-те години на миналия век, както и все още действащата структурна безработица. Това означава ли, че традиционните десни трябва доброволно да се откажат от една от демографските групи в страната с най-висока избирателна активност? 

Стриктното придържане към теоретични принципи би могло да постави традиционните десни пред абсурдната дилема да защитават националната сигурност или да останат верни на дясната идеология. През 21-ви век, голяма част от чуждестранна агресия се провежда чрез невоенни средства, като хибридната война е само един пример за това. Поради тази причина, ефективната защита на националната сигурност би изисквала държавна интервенция простираща се отвъд осигуряването на адекватни средства за военна отбрана.

Вместо да осъждат всяка държавна намеса, целта на българските десни би трябвало да бъде те

да определят ситуациите и правилата,

при които тя трябва да се извършва. Например, какво биха загубили дясно мислещите хора в България, ако правителството бъде задължено да предостави доказателства за наличието на пазарен провал преди да се намеси, както и да демонстрира предварително, че ползите от намесата му ще надвишават загубите от нея?

Ако традиционните десни партии в България не знаят на къде да поемат, нека използват тези съвети като пътеводител.

*Крис Ангелов е роден в Стара Загора през 1971 година. Политически имигрант в САЩ от 1991 година. Икономист по образование и професия, служител на федералното правителство на САЩ. Преподавател на хонорар по микроикономика във Вашингтонския Адвентистки Университет.