Петър Бояджиев, Франция

Празната лугорея на влюбените в прожекторите е традиция е във България, но тя обгръща с мъгла важните дебати, от които зависи обществото. Много често самопровъзгласили се корифеи на словото и перото раздават наляво и надясно мнения съвети и оценки. Разбира се по традиция без каквото и да е чувство за отговорност от последствията. И след това се скриват или в най-добрият случай се  измънкват с обяснението  -  „такива бяха времената”.

Ние, които през целия си живот сме поемали своята отговорност и често пъти сме плащали висока  цена не можем да си позволим подобен празнодумен подход. 

Точно поради тази причина си позволявам да кажа : Петър СТОЯНОВ няма дори моралното право да откаже номинацията на СДС за конституционен съдия. 

Аргументите на противниците на тази силна кандидатура: 

Първи аргумент - Стоянов е бил президент и сега слизал надолу. Във Франция всеки бивш президент е по право е и член на Конституционния съвет / в момента трима на тези постове по право/. Така, че  балканските домораслеци да спрат да пречат на България по пътя ѝ към европейските стандарти. А отсечката, която предстои е много много по дълга от тази която е измината. 

Втори аргумент - Петър помагал на ГЕРБ да излязат от батака, в който шикалкавенето на министър Цветанов ги вкара. Да те направиха батака, но нали трябва да се излезе от него. Какво предлагат противниците. Едно „НЕ” до дупка. Такава позиция никой отвъд Калотина няма да разбере. Това поведение се нарича госодин „НЕТ” /навремето такова беше медийното име на  Андрей Грумико/. Е всички видяхме докъде това „НЕТ”  доведе съветската империя. Привържениците на този аргумент нека излязат след отрицанието си със „ДА”, тоест алтернативно решение. Така или иначе трябва да се намери изход. Една страна не се управлява само с „НЕ”,  без да  следва „ДА”. Факт е че ГЕРБ се оплетоха. С методиката, с която боравят често оплитания от този род са неизбежни. Но факт е, че се опитват да излязат от положението като отварят вратата на СДС, които са във трудно положение. И то не по вина на външни сили, а изключително по вина на  серия от грешки, които датират от много години насам. Никой от реалните виновници за тези грешки до сега не е опитал поне с половин уста да си ги признае, камо ли да се извини. Напротив най-големите виновници за това състояние са с най-големи претенции за съдници и за какво ли не. А когато стане реч за това, в което са обвинявани в общественото пространство мълчат като риби.

 А голямата тема е, че в Конституционния съд сега има шанс да влезе човек, който никога до сега не се е отклонил от ценностната система зад, която застанаха милиони българи преди 23 години и в защита, на която стотици хиляди платиха в продължение на 45 години жестока цена – някои и най - високата. 

Стигаме до третия аргумент - СДС търгувал с ГЕРБ. С този аргумент всъщност косвено се обвинява Петър Стоянов, но тези корифеи нямат куража за това и си играят на стражари и апаши със ръководството на СДС. Веднъж избран за конституционен съдия Петър Стоянов получава по голяма автономия дори от позицията когато беше президент. Всяко негово решение може да зависи само от неговата съдийска съвест. Не съществуват лостове за натиск върху него. Освен ако тези негови опоненти от дясно смятат, че той е зависим от компромати. Ако имат нещо качествено в тази посока да го вадят, а не да шумолят като комунисти под масата. 

Четвърти аргумент – Петър Стоянов бил грешен – правил грешки. Та кой е този, който ще се осмели да твърди, че е безгрешен? Още повече в такива сложни и нестабилни времена. Стоянов е правил грешки и дори и днес  си плаща за тях. Една от тях дори гъкне днес от депутатското си кресло. И този човек още говори за принципи, за чест и за достойнство. И до днес обаче не е ясно как този екземпляр навремето се озова в  креслото на разузнавателната служба и кому служи  през целия си мандат? Във всеки случай не на политическата сила, която го сложи на този пост. Няма да навлизам в подробности за този и подобни екземпляри. Тяхното време изтича но последствията от нанесените от тях вреди ще се чувстват още десетилетия.

Съществото на проблема е много ясно, макар и да не се осмеляват да го кажат опонентите на Стоянов - Как така син на легионер лежал по лагери и затвори в годините на комунизма ще попадне на това възлово место за правото в България? Как така този, който дръзна да декорира с орден Илия Минев ще го допуснем да регулира прилагането на Конституцията, която си създадохме по наш комунистически тертип, за да владеем още десетилетия бедните български души.

И накрая ще си позволя да прогнозирам. Няма да говоря за отявлените противници на Стоянов – комунистите. Ще спомена само тези, които нямат куража да признаят, че са против него, а по скоро под маската на доброжелатели го отхвърлят. Имам чувството че крайният избор е свързан и с избора на председател на Конституционния съд. И той се очертава така - Петър Стоянов или Борис Велчев. Е аз без комплекси

заставам зад Петър Стоянов – сина на лагериста

Тези отдясно, които са против неговата кандидатура фактически застават зад Борис Велчев. Не че имам някакво силно отрицателно отношение към последния. Но все пак отчитам ,че той беше съветник на Първанов и по-късно негов избор за главен прокурор.  Отчитам и оценката, която битува в общественото пространство за степента на ефективност по време на мандата му. Така че оставаме в очакване с надеждата да не стане така, че тези сeдесари, които навремето с позицията си поставиха във министър-председателското кресло нещастният Любен Беров сега да направят подобна услуга на Борис Велчев. А нека не забравяме че Георги Първанов през 2001 година беше избран за президент с активната помощ на Богомил Бонев, Иван Костов и други, които всъщност дължат цялото си лично благополучие на бедните българи, които пееха с надежда, че комунизмът ще си отиде и се бяха  доверили на политиците.

О времена, о нрави български!