Илиян Василев

Ако още си мислите, че казаното от новият министър на икономиката е случайност, дълбоко се лъжете. То отразява стратегическо направление във философията на управление на настоящето правителство, или поне на патриотичната му част, което води своето начало от ранните години на 90-те, в мисленето на назначените за милионери от БКП и ДС кръг хора.

Тогава те бяха заявили в прав текст - "България е за българите", т.е. приватизацията е само за вътрешно тяхно ползване в обеми и темпове, които тях ги устройва. Чуждите инвеститори не са добре желани, или там къде влизат - да не създадат конкуренция на техния бизнес.

Отправени бяха и груби заплахи към сигурността на чуждестранните мениджъри и семействата им.Това роди и Българската Асоциация на Международния Бизнес - БИБА - като организация за самозащита от мутри и мутренска държава.

Тогава набра сила и се реализира моделът Мултигруп, чиято концепция се реализира и днес, с видимо лице Пеевски. Основната идея беше номенклатурата - партийна, военна, полицейска, съдебна, ДС и т.н. - да създаде паралелна държава - власт в сянка, чрез която да контролира основните икономически и финансови лостове, гарантиращи възпроизводство на публичната власт. 

Всички или почти всички основни играчи в сегашното властово съзвездие имат своите проекции в онова време - те реализират мисия и колективно дейстивие, което е съгласувано, координирано и не допуска радикални отклонения от доктрината на Мултигруп.

Ако си мислите, че цялата формална власт е и реална - дълбоко се лъжете.

Не е Бойко Борисов властелинът на пръстените в това правителство, не само защото няма този ресурс и абсолютна власт, но и защото системата на прехода не предвижда да има един всесилен, а много формални центрове на власт, които се конкурират и неутрализират, но действат в рамките на зададена мрежова матрица с ключови външни контролни точки.

Стана ясно, че ще спират приватизацията, която и без това я няма никаква. Това е друг начин да Ви кажат, че държавната собственост им е скъпа и нужна. Не им трябва конкуренцията на чуждестранни инвеститори или прозрачни пазарни механизми, които да излагат олигарсите на ненужни рискове и отговорност на собствеността.

Както виждате чуждестранните инвеститори достатъчно масово водят арбитражни дела срещу държавата и още по-масово обмислят изнасяне от България. Европейската Комисия е на път да ни глоби с едни 200 милиона евро, защото не искаме да приватизираме. 

На стоящите на входа и на изхода на държавинте предприятия не им трябва конкуренция от легитимния и нормален български бизнес, защото, за разлика от тях, той е възникнал от нищото и може да управлява по-ефективно своята собственост. А това създава публичен дискомфорт на политическите олигарси.

За Тях държавната собственост и особено държавните монополи са източник на неограничен властови и финансов ресурс, което автоматично прави приватизацията и демонополизацията неприемливи. 

Едва ли ще чуете тези думи. Ще Ви кажат, че тази държавна собственост е критично важна за националната сигурност, за достойнството на нашата нация, за гордостта на децата и т.н. Чуете ли тези "ключови" думи, бъдете сигурни, че става дума за много, много пари за източване. Точно както в Русия - моделът на управление зависи от достъпа до публични ресурси, включително през частни ръце - справка руските олигарси, които са получили на концесия от Властелина отделни части от държавната собственост за управление. 

Ако не сте усетили, вече беше задействана психооперацията за промяна на публичните нагласи срещу приватизацията, като Ви разказват фейк или хибридни истории за сделките по раздържяваването и най-вече Ви подлагат на коктейл от ежедневен стрес - убийства, катастрофи, несилие, от една страна, и националистическа пропаганда, неувереност, дори страх и недоверие към съседи и партньори -  от друга.

Приватизацията, тази анонимната и абстрактната, твърдят мултаците, била ограбила прехода, а не конкретните посочени в списъци висши кадри на номенклатурата и службите. Огромната маса от тези хора нямаха и продължават да нямат и понятие от корпоративно управление, което би и причината да загубят много или всичко от нашите пари.

В същност истинският проблем на прехода не бе  в липсата на желаещи да станат собственици, а в отсъствието на достатъчен брой качествени корпоративни управленци, с опит в пазарна конкуренция. Вместо темата за качеството на управление на държавните активи,

номенклатурната класа се погрижи преди всичко да реши в своя полза въпроса за собствеността.

Не случайно дадох пример с Г-13 от 90-те години. Нито един от новите олигарси не бе самонаправил се човек - всички до един бяха назначени за милионери. Те нямаха и продължават да не търсят конкуренция на пазарна основа, каквато откритата и прозрачна приватизация предполага. Ако си спомняте формулата на техния успех бе проста - контрол на на входа и изхода на предприятието. Собствеността е държавна - приходите за тях, загубите - за бюджета. 

Много критикуват, често с основание, правителството на СДС за начина по който протече приватизациятас. Разбирането на отговорността на синьото правителство е невъзможно без контекста на това, което предшествуваше по време на правителствата на Беров и Виденов, пък и преди това. Накратко - финансовият ресурс вече беше преминал от държавата и държавните предприятия в частни ръце, т.е. тези които можеха да участват и да придобиват държавни активи като собственост вече бяха назначени. В допълнение и за да няма никаква възможност за алтернативно поведение, правителството на Иван Костов пое България, която практически беше лишена от икономически суверенитет - всичко се движеше под диктовката на МВФ и Световната банка, които поставяха, в замяна на единствено възможните траншове от финансова помощ от тях, списъци и срокове за приватизация на ключовите държавни предприятия. "Не"-то не беше опция за отговор. 

Ако някой мисли, че е било възможно да не се изпълнят препоръките на двете международни финансови институции, спешно трябва да посети лекарски кабинет. Не изпълняваш, няма следваш транш и държавата спира. Смея да твърдя, че единствената причина, поради която номенклатурата и службите допуснаха това правителство, беше нуждата някой друг да извади горещите кестени от огъня и да поеме отговорността за форсираната продажба на активи, които пак същата тази номенклатура изкупи. 

Не се наемам да твърдя, че е нямало користни сделки, но те винаги са били функция на три основни групи пороци на приватизацията, които сега удобно се премълчават.

Първата е, че много от предлаганите активи бяха престанали да бъдат жизнени, т.е приватизацията беше вместо погребение - прекалено късна мярка. Вместо приватизация трябваше да има процедури по фалит. Дори в началото на приватизационната процедура да държавните активи от тези предприятия да имаха някаква стойност, влизането им във фризера на приватизационната процедура, ограниченията върху разпореждания със собственост и инвестициите на практика унищожаваха и малката останала стойност. Справка - авиокомпания "Балкан", която често влиза в политическите дебати като христоматиен пример за "златно" предприятие продадено за "жълти" стотинки. Няма как, ако продаваш актив с огромни дългове, да търсиш очакваш мащабно инвестиционно търсене. Факт е, че в конкретния случай не случихме на инвеститор и на приватизиращи, но основната беда бе в системното лошо управление на компанията и натрупания дълг.

Втората, качеството на приватизационната среда, в която се продаваха активите на държавата. Пак поради посочената причина по-горе новите олигарси, зад които стояха бившите комунистически величия и специалните служби, не можеха да спечелят в открита и прозрачна конкурентна борба с чуждестранни инвеститори. Затова много от активите бяха продадени чрез спорни, непрозрачни и откровено нагласени процедури, включително и по схеми на работническо-мениджърска приватизация, без в тях да има никакви мениджъри или работници. Спомнете си колко много убити имаше, свързани с приватизационните сделки, включително висши политици. 

Такава бе и процедурата за приватизация на Булгартабак, нагласена, договорена предварително, включително и с участието на чужди служби и компании. Не Бритиш Америкън Табако да участва в началото и да приватизира, като ползите отидат в държавата, а Пеевски да го вземе в комбинация с мрежа от Остап Бендеровци, които след това да го препродадат и кешират премиите. България - минус, Пеевски - плюс - публиката гневна на приватизацията. 

Третата причина приватизацията да не се възприема като явление с положителен резултат е, че като форсирана мярка тя не можеше да породи балансирано търсене. По същото време, в което България продаваше своите активи, цяла Централна и Източна Европа изкараха на тезгяха своето "семейно сребро". За съжаление, повечето страни от региона можеха да си позволят лукса да не бързат да предлагат всичко и сега, а да структурират по-добре сделките по начин който да не издава припряност и спешност. Все обстоятелства, които работят в полза на купувачите и намаляват цените. В повечето случаи стойността на тези активи, особено тези чийто основен пазар е българския, е пряка функция от стойността на пазарния им дял. А каква е стойността на този дял измерен през инфлационен и валутен шок, със сринато и най-вече непредсказуемо потребление?. Прогнозите за бъдещите приходи са изкуствено занижени, а заедно с тях потъват и цената на приватизираните активи.

Можехме ли да забавим този процес? Категорично не. Защото просто МВФ и Световната банка щяха да престанат да финансират държавата. Тази част на уравнението на истината удобно се премълчава.

Защо сега отново повдигат популистки въпроса за забрана на приватизацията?

По същите причини поради която през 90-те години - няма нищо по-лесно от това да източваш публичен ресурс през държавни активи. В хода на прехода България създаде една огромна непроизводителна сила - т..н класа на посредниците, която не произвежда нищо освен власт и преразпределение. Тя изисква за своето съществуване все повече и повече средства. А държавните компании дават все по-малко и по-малко. Дълго време гранд проекти и публичния ресурс в пътната и комунална инфраструктура покриваха жизнената им сметка. Но дойдоха трудни години - парите от Брюксел все по-трудно се "усвояват". На всичкото отгоре Брюксел настоява за приватизация на енергийните дружества, а това е "червена линия" защото се губят реалния контрол върху паричните потоци и много схеми. 

Но не само заплаха от съкращаване на преразпределяните пари мотивират забраната за приватизация. Огромната посредническа класа не може да се лиши от възможността да кадрува в тези предприятия и чрез "кадрите" да ги източва.

Факт е, че има забранителен списък. Част от компаниите в този списък трудно могат да бъдат причислени към пазарните икономически субекти, защото съществуват за да обслужват основно публична потребност - примерно армията, полиция или други държавни институции. Забрана за приватизация е безсмислена, защото те трудно могат да излязат от забранителен списък, така или иначе.  

Друга част от тези активи - като НЕК, Булгаргаз или Булгартрансгаз - действуват в пазарна среда - т.е. те губят своите привилегии или сигурни пазарни ниши. При тази обстановка да се твърди, че те могат да оцелеят при силна външна конкуренция, без ефективен корпоративен мениджмънт, без стратегия и инвестиции - които държавата не може да им осигури е пълно безумие. Тоест тази "патриотерска" забрана е или откровена глупост или зле прикрита корист. Ако някой си мисли, че със закон или вътрешен акт ще може да отмени изискванията на общоевропейски регулации и закони, значи не е в час.

Много по-важния проблем е обаче е за ефективното управление на държавните активи

- а това е неразривно свързано с преструктуриране на държавната собственост по начин, който да вкара и най-добрите управленски практики, включително за отчетност, и да изолира корпоративните лидери от политически рискове. 

При това управление да се очаква подобно развитие е просто наивно.

Затова и съдбата на подобен напън на новия министър на икономиката, който между другото управлява и Банката за развитие, е словесен фойерверк, призван да впечатли не толкова политическата класа, колкото публиката. 

Има и още една причина, поради което приватизацията или раздържавяването не могат да бъдат отменени, забранени или спрени. По силата на обективни процеси държавата, поне тази която е нормално функционираща, постоянно придобива активи, от които трябва да се освобождава. В нормална държава, тя трябваше да сложи ръка върху всички активи на КТБ или Виваком, да ги придобие за известен период и след това продаде. Подобна схема става все по-вероятно и когато държавата придобива активи, когато спасява банки или предприятия.
Полезната стойност на историята със забраната е, че тя дава изключително добра, макар и тревожна представа, за мисленето на управленците ни.
Те казват, че така сме гласували и за това имат право.