Тончо Краевски, Илиян Василев

Гласувахме на референдума, защото сме убедени, че трябва да уважавамe правилата на демокрацията. Ако знаехме с колко малко вотът няма да стане задължителен, щяхме да се замислим. Защото у нас и най-утвърдените форми на демокрация могат да придобият уродлив вид, ако се използват срещу правата на гражданите.

Нека започнем по-отдалеч. Немският социолог Роберт Михелс развива теорията за т.нар. „железен закон на олигархията”, според който властта в едно общество се упражнява преди всичко социално (чрез пари, контакти, информация) и чак след това институционално. И това е неизбежно – олигархия съществува дори в държавите, които считаме за най-демократични. Разликата между успешните и неуспешните демокрации обаче е, че в първите политическият модел честно и откровено отразява социалния.

Защото не може например да организирате унитарно една страна, където има различни и териториално сегрегирани етноси. Нито може да въведете мажоритарна изборна система (която претендира за ецентрализираност) в общество (като българското), където социалната власт по исторически и културни причини e силно централизирана. И това не е само историческа традиция, но и възприета философска опора на доктрината за националната сигурност в страна, която с огромен труд постигна своето Съединение и независимост преди малко повече от един век. Когато политическият модел не отразява обективно социалния модел, обикновено се получава така, че управляващата социална класа добива още повече власт за сметка на още по-малко отговорност. В този смисъл, мажоритарната система в България означава още по-силни позиции за олигархичните и политически елити, защото отново те ще редят кандидатите и те ще финансират кампаниите им – но сега вече ще носят по-малка отговорност за тях.

Изповядваният в проектозакона на Мая Манолова и на групата на Слави Трифонов твърд мажоритарен модел ще ни отведе в

нова форма на мек  тоталитаризъм,

т.е. без възможност на гражданите да сменят своите управници и което е по-важно ще намали пряката сила на волеизявлението. Това, което вносителите на проекта съзнателно пропускат да изтъкнат е, че демокрацията не е заклинателна дума, а идея с конкретно съдържание и дух. В нейната основа винаги стои не колективното абстракно право или полза, а защитата на правото на индивида, на гражданина да избира и да бъде избиран по начин, който му дава пряк контрол върху управлението.

При твърда мажоритарна система милиони подадени гласове няма да получат своята пряка представителност. Възможно е избраният кандидат да не представлява вота и интересите на мнозинството от избирателите, с което се подменят устоите на представителната демокрация. Партиите ще пренасочат стратегиите си от търсене на електорална подкрепа чрез идеи в национален мащаб, като престанат да се конкурират с националните си програми и визии, а ще проектират регионалната си сила и ад хок коалиции. Освен фрагментация на политическия живот, това може да има изключително опасни последствия за националната сигурност.

Водещите „големи“ партии у нас, които се очакват да спечелят от мажоритарния вот, са силно централизирани структури, в които решенията както по отношение на селекцията на кандидатите, така и по отношение политики и поведение на депутати в Парламента, си остават функция на желанията на тесен кръг на върха, а не на публична отговорност към избирателите. Достатъчно е да си припомним как се редят листите. Нищо особено няма да се промени при издигането на кандидати за мажоритарни избори в избирателните райони.

Мажоритарната система в твърдият и вид е поначало несъвместима с конституционния модел и националния характер на България. Мажоритарният вот има своята логика преди всичко във федерални държави – като САЩ, Канада, Австралия, Белгия – изобщо страни в които се търси баланс на представителност на различни етноси, социални групи или региони. Правото на всяка област да има своя идентичност и свои интереси предполага управляем баланс между федерална и регионална представителност, затова кандидатите се борят за гласовете на хората само годините се засили усещането, че европейските и евроатлантически институции засилват своето присъствие и влияние върху развитието на страната и провеждането на реформи става не само неизбежен, но и неудържим приоритет.

Борбата с корупцията и реформите, ако бъдат проведени по добрите стандарти на публичното управление, неминуемо ще доведат до рязко свиване на възможностите на българските олигарси и задкулисие да влияят върху властта и демократичните процеси. Не случайно проектът на Слави се финансира от наследниците на Мултигруп, които се хвалеха, че държавата е тяхна. С тях са тясно свързани и библиотекарите и сараите, които контролират партии, медии, съдебна система, ключови институции в сферата на сигурността. Ако се приеме твърдия вариант на мажоритарната система ще получим това, което на тях им е изгодно и за което са платили. Шоумените просто изпълняват своя договор.

Тъй като се изчерпа моделът на управление, заложен в началото на прехода, новите стари кукловоди изпитват нарастващи проблеми да вкарат развитието ни в управляеми и ползващи ги рамки, което налага търсенето на нови формати за контрол и влияние върху изборния процес.

Огромният проблем на българската демокрация е отсъствието на механизми за

"проверки и баланси", т.е. за автоматичен самоконтрол, корекция и адаптация

в случай на грешки. Идеята, че естественото или катализирано от мажоритарен вот мнозинство в Парламента, като се премахнат определени за дестабилизатори малки партии и произведат по-големи и устойчиви политически блокове на представителност, което да прерастне в по-ефективен кабинет е дълбоко идеалистична и пожелателна илюзия. У нас основната част от проблемите идват не от малките партии и техните депутати, които твърде често са единствената бариера срещу колективната глупост или безотговорност, а от бездействието или плененото действие на представителите на големи политически партии.

Христоматиен пример е енергийният шлем. Колко бяха депутатите, които предупреждаваха, че идва насрещния влак?.Пренесете този опит върху един хипотетичен бъдещ българския Парламент, в който имате представители само на големите партии и тотален контрол върху инакомислието чрез вътрешно партийните системи за дисциплина?

Мажоритарната система в замисления вид може да унищожи и последните надежди за присъствие на недисциплинирани малцинства в Парламента, които твърде често са по-прозорливи от големите парламентарни групи и единствен гарант срещу колективната безотговорност, а често и глупост.

Да припомним - не малцинствата, а мнозинствата в Парламента блокираха съдебна реформа, приеха всички неудачни решения при избора на правителства, включително аферата Пеевски в ДАНС, включително поправките в избирателния закон, които ограничават права и

опосредстват контрола на гражданите.

Идеята, че мажоритарният кандидат, избран по твърда мажоритарна система, ще бъде по-независим от партията-майка или от парите на спонсорите, които тя ще привлече издава тежка форма на наивитет Не само защото партиите, както във всички страни с мажоритарна система, ще продължат да определят основните кандидати и без благословията на партийната централа никой няма да може да разчита на партийната мрежа за печелена на гласове.

Изпратени с надеждата и ангажиментите да бъдат Агенти на Промяната, депутатите скоро се превръщат в Крепители на Статуквото. Не винаги поради съзнателно действие насочено против приемането и реализация на реформи, а поради трудностите при формирането на работещо прореформистко мнозинство. Твърда мажоритарна система само 

ще хронифицира проблемите на българската демокрация.

Единствената причина за текущото бързане е да се поправи грешката допусната при предишния кабинет Орешарски – управляващите да нямат мнозинство в Парламента. При сегашните тенденции и тоталните атаки, включително и от страна на прокуратурата и медиите, срещу представители на РБ, при разединението в дясно, вероятността от ново издание на тройната коалиция, подкрепена и от националистите, без достатъчна представителност и сдържаща мощ на десните сили, е налице. Тогава ще стане възможно това, за което през август госпожа Нинова е споделила в разговора си с висш представител на руските разузнавателни служби, че е прекалено рано – изваждането или обезсмислянето на членството на страната ни в ЕС и НАТО.

Това няма да бъде съзнателния, а манипулиран избор на българския народ, включително чрез форсираното приемане на твърда мажоритарна система сега.