Мери Мендрас, The Guardian

Световното първенство по футбол създаде впечатлението, че Русия е умело управлявана страна с доволно от живота си население. Но сега, когато спортният празник приключи, руснаците отново се завърнаха към сивата реалност на ежедневието си и пълното отсъствие на каквито и да било перспективи. Идеята да бъде обединена нацията около Владимир Путин е 

фикция

Когато се опитват да характеризират Русия мнозина често използват противоположностите: това е страна разделена на привърженици на Путин и либерали, на бедни и богати, на провинциалисти и московчани, славянофили и западняци. В основата на кремълския наратив лежи образът на "патриотична" Русия, принудена постоянно да се бори с крехката опозиция, манипулирана отвън и наричана "пета колона". Западните наблюдатели рисуват черно-бяла картина, в която лидерът притежава безгранична власт и се къпе във всеобщото възхищение, докато неговите опоненти са просто "изключение от правилото".

Всъщност съществуват три Русии 

Първата е Русия на Путин, построена на основата на олигархичната власт и нейната гигантска пропагандна машина. Втората е Русия на простите хора с техните различия, но с общи проблеми. Третата е Русия на професионалните елити и горните слоеве на средната класа, които получиха много през икономическия бум в началото на 21 век и сега имат какво да губят.

Огромното мнозинство от 140 милионното население изпитва тревога заради падането на жизненото равнище, нивото на образованието и здравеопазването, материалната незащитеност и корупцията. 
Само преди няколко седмици в редица региони на Русия протестираха против повишаването на пенсионната възраст, а проучване показа, че 8 от 10 руснаци са против  тази реформа. Тези протести показаха нарасналото недоверие към властта и вече мнозина се съмняват, че путинската система се ръководи от техните интереси. Нещо повече, проучванията на независимия "Левада център" показват ръст на песимизма. Независимо от пропагандата, а може би тъкмо заради нея, все повече руснаци песимистично гледат на своите лични перспективи, а също така на перспективите на Русия като цяло. Руснаците се тревожат от военните кампании в Украйна и Сирия и от човешките жертви, които страната понася в тези конфликти.

Всъщност Путин е изправен пред проблема на всеки авторитарен лидер. На него му е необходимо да демонстрира популярност на режима си сред народа, за да убеди представителите на най-близкото си обкръжение и потенциалните си противници, че е неуязвим и незаменим. Наративът за високия рейтинг (около 80-85%) беше необходим за насаждане на идеята за "съкрушителната победа" на мартенските избори, чийто изход беше предрешен и това обяснява защо сериозният конкурент на Путин, Алексей Навални, просто не беше допуснат до изборите.  Независими анализатори и наблюдатели все още се опитват да оценят мащаба на измамите на тези избори, а също така степента на политически контрол над милионите избиратели. Истинското разпределение на гласовете без натиск и фалшификации, вероятно, би изглеждало така: над 40% негласували, 20% за "слаби кандидати" и по-малко от 40% от гласовете за Путин.

А какво става с елитите? 

Важно е да направим разграничение между управляващата група (мрежа от чиновници, ръководителите на службите за сигурност и спецслужбите и олигарсите) и неуправляващите елити и горните слоеве на средната класа, където влизат няколко милиона представители на интелигенцията, учени, държавни служители на местно и регионално ниво, учители и бизнесмени. По силата на всеобщата корупция и ограниченост на бюджета те много трудно управляват болници, училища, местни администрации и фабрики. Те управляват собствен бизнес, преподават, създават, внедряват. Именно на тях се е паднала тежката роля на прослойка между народ и управляващи. Много от тях осъзнават своето безсилие, но въпреки това запазват верността си към Кремъл.

Но през последното десетилетие много професионалисти събраха куфарите си и напуснаха Русия. Десетки хиляди от тях сега живеят в Европа, Северна Америка, Украйна, Грузия и дори Азия. Те внимателно наблюдават случващото се в Русия и мнозина от тях се надяват някога да се върнат в едно постпутинско общество. Колкото и упорито да отрича Кремъл, изтичането на мозъци и таланти от Русия се превърна в нов и извънредно сериозен проблем пред Кремъл.

Зад парадирането на Путин се крие неговият страх пред възможната мобилизация на народните маси и елитите. Жалбите на народа може да се превърнат в сериозна заплаха, ако бъдат подхванати от журналистите, интелигенцията и опозиционните политици. Изключителната популярност на Навални и неговия "Фонд за борба с корупцията" сочат, че е започнал процес на 

формиране на нова политика

Социалната злост, гражданските искания, младежката опозиция и "временните диаспори" могат са се срещнат в една точка и да се превърнат в сериозни проблеми за Путин. И тогава той няма да има голям избор: да засили репресиите, което ще го отведе в задънена улица или да опита да направи компромис, при което рискува да загуби властта и богатството си.

Засега Путин не демонстрира никакво желание да напуска Кремъл или да възпитава наследник, като не обръща никакво внимание на слабата икономика и на недоволството сред горните слоеве на средната класа. В правителството, което той назначи през май и, което отново беше оглавено от Медведев, няма нито един влиятелен и сериозен реформатор. Според прогнозите на икономически експерти, в близките години Русия я очакват бавен икономически ръст и задълбочаване на социалните проблеми.

В крайна сметка, стремежът да върне на Русия статута на свръхдържава ще се окаже недостатъчнен, за да бъдат обедининени раздробеното общество и елитите около диктатора. Руснаците очакват защита от бедността, а мнозина от тях подозират, че истинската цел на пенсионната реформа е да бъдат пренасочени още повече пари за военни нужди и обогатяване на чиновниците. 
  
Режимът се опитва да отвлече вниманието на хората от слабостите на руската икономика, провокирайки конфликти със Запада, но такава тактика изисква голямо финансиране, непродуктивна и непопулярна е. Но въпреки това, Путин продължава с този курс, тъй като не е готов да започне процес на либерализация.

Руските власти, тревожните елити и песимистично настроеното общество се намират в състояние на неустойчиво равновесие. Тези три Русии все по-ясно осъзнават колко опасна е ситуацията: путинизмът като формула на стабилността вече изживя себе си.

Превод:  Faktor.bg