Капитан I ранг о. з. Васил Данов

Годишно в България се крадат около 2 000 автомобила. Официално. В Британия – 348 000, в Швейцария – 65 000. В света крадат самолети, влакове, кораби, острови и даже полуострови. Но да сте чули за кражба на самолетоносач? Вероятно не. Е, ще ви припомня: руският тежък авионосен крайцер „Адмирал Кузнецов”, който опуши и разсмя половин Европа при прехода си към сирийските брегове, е отвлечен от Украйна през 1991 година. Кражбата е уникална в световната морска история.

Проблемът как да бъде разделен Черноморският флот на СССР след разпада на комунистическата държава възниква в края на 1991 и в началото на 1992 г. и бързо води до криза в руско-украинските отношения.

На 24 август 1991 г., далеч преди официалната кончина на Съветския съюз, въз основа на приетия от Върховния съвет на СССР „Акт за провъзгласяване на независимостта” Украйна пристъпва към създаване на суверенна държава със собствени въоръжени сили. Върховният съвет на Украйна приема постановление „За военните формирования в Украйна”, с което всички военни поделения на украинска територия преминават в подчинение на украинската държава. През октомври 1991 г. Върховният съвет на Украйна приема специално постановление, с което 

преподчинява съветския Черноморски флот на Украйна

В края на декември 1991 г. държавните глави на ОНД (Общността на независимите държави) подписват редица документи за трансформирането на Министерството на отбраната на СССР в Главно командване на Въоръжените сили на ОНД. Отделните държави от общността получават правото да създадат собствени национални армии на базата на бившите съветски военни поделения с изключение на „стратегическите сили”, пряко подчинени на обединеното командване на ОНД. При разпада на огромната държава бившите съветски републики трескаво делят икономическо и военно имущество, прехвърлят си собствеността на въздушни армии, военноморски бази и полигони, броят и спорят за всеки самолет, ракетен комплекс и боен кораб.

Русия настоява целият Черноморски флот да бъде смятан за „стратегическа сила” на ОНД и да остане под общо, тоест, под руско командване. Украйна, в чийто пристанища е дислоциран ЧФ, настоява флотът да бъде разделен между Русия и Украйна, за да изгради младата държава собствени военноморски сили. Конфликтът тлее, затихва или се разгаря повече от пет години.

Ето откъс от заповед на първия заместник-главнокомандващ на руския ВМФ адмирал Иван Капитанец: „Към офицерите, мичманите и прапоршчиците, които създават нездрава обстановка във воинските колективи, склонни са към

измяна на Родината 

и към полагане на клетва за вярност към Украйна, да се прилагат най-строги мерки като снемане от заеманата длъжност и уволнение”. Уж флотът е на ОНД, но клетвата за вярност към Украйна се смята за престъпление спрямо Русия. Дори да си пето поколение украинец.

Още през 1991 г. руското военноморско командване решава да действа от позиция на силата. Тежкият авионосен крайцер „Адмирал на Флота на Съветския съюз Кузнецов”, спуснат на вода през 1985 г., през ноември 1991-а води летателна подготовка недалеч от Феодосия. Командирът капитан I ранг Владимир Яригин получава телеграма от украинския президент Леонид Кравчук, с която крайцерът е обявен за украинска собственост и на екипажа е наредено да остане на рейда пред Севастопол до приемане на съответното правителствено решение. Украйна знае, че корабът е предназначен за Северния флот и няма как да го използва в тясното затворено Черно море. Намерението на украинското правителство е той да участва в официалната подялба на флота, като срещу „Кузнецов” Украйна може да получи други, подходящи за акваторията и за украинската военна доктрина бойни кораби.

Командирът веднага докладва на началниците си в Заполярие. По радиото му отговарят, че към Крим излита заместник-командващият на Северния флот вицеадмирал Юрий Устименко. Късно вечерта вицеадмиралът се качва на мостика на „Кузнецов”, строява целия личен състав и разпорежда да вдигнат котва. Яригин се опитва да обясни, че две трети от командния и летателния състав се намират на брега и ще пристигнат сутринта. „Ще се оправим и без тях. Ще дойдат с влак. Отплаваме веднага!”, нарежда рижият адмирал.

В 23.40 часа, при пълно затъмнение, като бягащ от преследвачи пиратски кораб, „Кузнецов” се понася с 30 възла (55 км/ч) към Босфора. Чак когато бреговата ивица изчезва зад хоризонта включват ходовите светлини.

На излизане от Босфора прозвучава сигналът „Човек зад борда”. Неколцина украински матроси успяват да спуснат сал и опитват да стигнат до турския бряг. Не желаят да служат далеч от родината си в студения север. Скоро са заловени от групата ОМОН (военна полиция) и са задържани в ареста. Дослужват в Северния флот и се завръщат в Украйна. Въпреки първия неуспех украински момчета още няколко пъти се мъчат да избягат от „Кузнецов”.

Преходът до Ведяево продължава 27 денонощия. На следващия ден след влизането в Средиземно море екипажът на „славния” съветски кораб се разпада на национални групи, които заживяват 

по законите на дивата природа

Украинците кроят планове да бягат. Грузинците превръщат кораба в битак, крадат от камбуза и от складовете каквото им падне и го продават по спекулативни цени. Веднъж успяват да отмъкнат два грамадни бута волско месо, като оставят без обяд целия, макар и в намален състав, екипаж от 700 души. В свободните каюти на летателния състав на четвърта палуба мирише на шишчета и денонощно работи заведение за барбекю.

Матросите от балтийските държави се укриват на най-ниските палуби и ги превръщат в Шеруудската гора. Офицери, мичмани и матроси от други националности, попаднали във власта им, са разсъбличани и ограбвани, без да могат после да посочат извършителите на деянието. Само кротките молдавци живеят и се трудят както в о бозе повичшия СССР.

В Северния флот посрещат кораба-беглец като герой. С военна музика, цветя и почести. Адмирал Устименко и командирът Яригин се окичват с ордени за достойно изпълнен воински дълг.

В Украйна и днес смятат, че отвличането на „Кузнецов” е само една от множеството кражби и престъпления на „братска” Русия спрямо по-малката украинска сестра.

Проклятие тегне над „Адмирал Кузнецов“

„На чужом горе счастья не построишь”, казва мъдра руска пословица. Откраднатият кораб е преследван от злополуки и нещастия, сякаш отвлечените украинци и близките им са прокълнали желязното чудовище още през ноември 1991.

1. През април 1995 г. «Кузнецов» попада в центъра на силна буря. От строя излизат няколко парни котела, корабът остава без ход и едва не е изхвърлен на брега на о. Нова Земя.

2. През декември 1995 г. авионосният крайцер плава в Средиземно море. Още в началото на похода започват аварии. Тръбите на два от осемте парни котела са осолени. Вместо с дестилирана вода матросите са ги пълнили със задбордна средиземноморска вода, която е два пъти по-солена от черноморската! Пукат се и протичат тръбите на другите котли. Един след друг излизат от строя изпарители, турбогенератори и дизелгенератори. През цялото време на похода средната скорост на „Кузнецов” е 2-4 възла.

3. През февруари 1996 г. при официално посещение в Малта излизат от строя всички парни котли и „Кузнецов” остава без ход при силен страничен вятър. Възниква опасност корабът да бъде изхвърлен на брега. С неистови усилия механиците оправят един котел и удържат поривите на вятъра. После пускат още един от котлите и спасяват честта на руския военен флот. Командващият похода вицеадмирал Селиванов едва не получава инфаркт и след завръщането си в Москва подава рапорт за пенсиониране.

4. През август 1998 г. при приемане на гориво матросите неправилно превключват кран на приемащия шланг и 60 тона мазут се изливат в поста за управление на стрелбата. По същото време поради спукани тръбопроводи излизат от строя два от четирите зенитни комплекса „Кортик”.

5. През октомври 2003 г. «Адмирал Кузнецов» излиза от док и започва ходови изпитания в Баренцово море, когато избухва пожар в главния газопровод.

6. През 2000 г. матрос от електро-механичната бойна част загива след токов удар.

7. На 17 януари 2002 г. на «Кузнецов» избухва пожар при ремонтни дейности на рейда пред Североморск. Загива един старшина.

8. На 27 август 2006 г. отново избухва пожар, в чийто резултат са обгорени и откарани в болница двама матроси.

9. На 6 януари 2009 г. на стоянката пред турското пристанище Акзас-Карагач на борда на «Адмирал Кузнецов» отново пламва пожар. Загива един матрос.

Печалната съдба на авионосния крайцер привлича вниманието на руската общественост. Московчанинът инж. Кротов пише отворено писмо до министъра на отбраната: „Стига сте хвърляли на вятъра държавни пари! «Кузнецов» е неефективен, опасен за експлоатация и скъп за поддръжка. Призовавам ви да го консервирате”.

От двадесетгодишната си служба „Кузнецов” само шест години е бил пълноценна военноморска бойна единица. През другото време корабът-символ на руския флот или е на непредвидени ремонти, или на планов док.

И вицеадмирал Устименко не намира щастие след кражбата

На 3 януари 2014 г. през нощта с изстрел в слепоочието слага край на живота си вицеадмирал Устименко, главният герой в отвличането на „Адмирал Кузнецов”. 69-годишният адмирал страда от тежко заболяване и решава да сложи край на мъките си по единствено възможния и достоен начин. В предсмъртното си писмо моли прахът му да бъде резпръснат над морето. Мнозина от колегите и приятелите му се съмняват, че сам е взел и изпълнил последното си командирско решение.

Наистина, „На чужом горе счастья не построишь”.