Христо Марков

На централно място в Ташкент е имало паметник на Карл Маркс, който отдавна е съборен и на неговия постамент сега се издига статуята на може би най-легендарния властелин Тимур или Тамерлан, или Тимур-е Ланг/Тимур Куция/, истинското му име е Тимур ибн Тарагай Барлас и безспорно е от най-великите завоеватели в световната история. Ражда се близо до Самарканд на територията на днешен Узбекистан на 8 април 1336 год. в тюрцизираната етническа група барласи, потомци на монголите. На чагатайски език името му означава желязо. Умира на 18 февруари 1405 год. и оставя огромна империя, която обхваща цяла Средна Азия, Кавказ, Поволжието и Русия, основател е на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, покровител на изкуствата и създател на най-блестящите градове през Средновековието. Индийската историография го величае като водач на тюрките-чагатаи и го определят като наследник на Монголската империя. Забележително е, че най-големите му победи са срещу ислямизираната Златна орда и срещу Османската империя. Странно, защото той също изповядва ранния ислям, но е бил много толерантен към другите религии. Например във войската му/в която има и българи/ на християните е било разрешено да държат икони пред палатките си. През целия си живот не си е позволявал насилствено налагане на религията си, въпреки че се е славел с нечовешка жестокост и огромни разрушения.

Тимур е бил изключително здрав физически човек и за времето си доста висок – цели 172 см. Неговият скелет, открит в гробницата му говори за запазен мъж на 70-те год., когато и починал, бил е с монголоидни черти, светла коса и широки плещи. Владеел е персийски, тюркски/чагатайски/ и монголски език./1, стр.123/ Още през 1362 год. води ожесточена партизанска война с монголите и в една от битките губи два пръста от дясната си ръка. На върха на славата си води огромна армия от 20 000 воини, която е организирана по примера на Чингиз хан – десетници, стотни, хилядни и тумени/10 000 воини/. Понеже е първият владетел, който винаги се е чувствал добре в градовете при многобройните си войни занаятчиите, учените, художниците и архитектите е взимал под своята лична опека. Тези хора създават най-бляскавите и красиви градове не само на Изток, но и в целия свят в средните векове. Само за точност да споменем, че Тимур е имал 18 жени.

Големите военни походи и бляскави победи започват през 1380 год.

когато Тимур е на 44 год. – една твърде пределна възраст за военноначалниците тогава, но пък този владетел наистина покорява най-богатите и цветущи кътчета на света. Тогава армията му овладява Туркестан. Същата година разбива елитната персийка армия и избива всички пленници. По традиция реди черепите им във формата на пирамида. В неговите ръце попада целия днешен Иран. До 1386-7 год. след тежки победоносни битки овладява Фарс, Ирак, Армения и Азербайджан. През 1385 год. започва война с предводителя на Златната орда хан Токтамъш и след четири години унищожава напълно татарската орда при река Сър Даря. През 1391 год. нахлува в Русия и в грандиозна битка при Кандурча/Битката на степите/ печели бляскава победа. През 1395 год. при река Терек Тимур унищожава напълно остатъците от Златната орда и срива със земята Астрахан и столицата Сарай. Конницата му преследва остатъците от Златната орда през целия Кавказ. Междувременно в 1392 год. смазва със страшна жестокост въстанието в Шираз/Персия/. На 30.10.1400 год. в битката при Алепо Тимур разбива мамелюкските войски и овладява Алепо и Дамаск и установява пълен контрол над Сирия, а на следващата 1401 год. срива до основи Багдат и избива почти всичките му жители. За битката при Анкара през 1402 год. ще стане дума малко по-късно, но тогава той принуждава всички мюсюлмани и рицарите-хоспиталиери по тези земи да му плащат данък /2, стр. 97/.

В армията на Тимур се сражават воини от различни племена и етноси: барласи, дурбати, нукузи, наймани, кипчаки, булгути, дулати, кияти, джалаири, сулдузи, меркити, ясавури, каучини и още други. Според някои изследователи булгутите са племена останали от древния български народ/вероятно племе от Кубратова Велика България/ и се славели като най-изкусните конници при Тимур./3, стр. 117/

През 1398 год. армията на Тимур нахлува в Индия и превзема Делхи. Разбира се, градът е ограбен и опожарен, а след това поема към земите на Мала Азия и разширяващата се Османска империя на Баязид Първи – Светкавицата. И се стига до може би най-голямата битка в Средновековието - тази при Анкара на 28 юли 1402 год. Броят на воюващите от двете страни според различни изследователи е около 500 000 елитни воини. След нея окончателно спира разрастването на османските владения, а от Сирия окончателно са прогонени рицарите – хоспиталиери.

Английският драматург Кристофър Марлоу ще опише в стихове в своя труд „Тамерлан Велики” така страховития сблъсък – „ние си припомняме чудовището, което изравни Исфараин със земята, зазидало 2 000 пленници в жив калъп и след това ги брикетирало в Сабзавар, натрупало 5 000 човешки глави във формата на минарета в Зарих, изклало 70 000 души, изклало 100 000 пленници при Делхи, заровило живи 4 000 войници християни при Сивас, построило 20 кули от черепи в Сирия”/4, стр. 338 – 339/ Хронистът Михаил Дука пише, че където преминел Тимур всичко приличало на безжизнена пустиня: „не се чува нито лай на куче, нито крясък на домашна птица, нито плач на дете”/5, стр. 265/ Въобще джихадът на Тимур бил твърде странен – той го водел 

само срещу мюсюлмански страни и народи

и бил твърде благосклонен към християните.

Преди голямата битка избухливият Баязид Йълдъръм/Светкавицата/ пленил един от велможите на Тимур. След като научил всичко това Тимур му отправил гневно писмо, в което пишел: „Навреме прояви мъдрост; помисли; разкай се и предотврати гръмотевичния удар на нашето възмездие. Ти не си повече от мравка; защо дразниш слоновете? Уви, те ще те стъпчат под нозете си.”/4, стр. 339/ На това писмо Баязид отговорил презрително, но веднага оставил обсадата на Константинопол и прехвърлил всички войски на империята към Анкара. Османци, мюсюлмани и християни били прехвърлени през Босфора с генуезки и венециански кораби, а цялата тежка конница на сръбския деспот Стефан Лазаревич била във войската на Баязид, но той скоро щял да си припомни за предупреждението на великия вожд Тимур.

Голямата битка започва рано сутринта на 28 юли 1402 год. и в нея двете страни хвърлят всичко. Боязид дори включил в нея своите четирима сина – Сюлейман, Муса, Мехмед и Иса, а храбрите му съюзници на Стефан Лазаревич според хрониста М. Дука „връхлетели като лъвове върху скитите/монголите/”, а според съвременника Ханс Шилтбергер монголите на Тимур пуснали в сражението 32 бойни слона. Най-напред започнали да поддават турските флангове, които били предимно татарски наемници оцелели от Златната орда и мака част от сръбската конница, която нямала опит в битката с конницата на монголите. Тимур забелязал това и веднага пуснал срещу тях конницата си, съставена от воини от племето булгути/кубратовите българи/ и започнала истинска касапница. Както пише М. Дука: „Връхлетяха най-страшните конни воини и започна свирепа битка. Тези с бръснатите глави/булгутите/ бяха като светкавици и нямаше земна сила, която да ги спре. Адът слезе на земята!” И хрониста подробно описва конницата на булгутите – те воювали върху дребни, жилави коне и нямали равни в конния бой, стрелите им не пропускали, а самите воини бил с бръснати глави, ниски и жилави, „свирепи като дяволи”. Еничарите на Баязид също се биели храбро, но нямало земна сила, която да спре 

ужасяващата войска на Тимур

В края на деня османската войска на Баязид била напълно разбита, а самият Баязид пленен. Синът му Сюлейман бил спасен от сърбите на Стефан Лазаревич с бягство, а другите също погинали. Когато откарали пленения Боязид при Тимур той играел шах със синовете си и попитал османския султан какво би направил с него, ако той е победител, а Баязид бил доста избухлив и му отвърнал: „Щях да те затворя в клетка, за да видят хората най-жестокия човек на земята.” И тогава Тимур наредил да му докарат клетка и да затворят в нея самия Баязид.В клетката страшния султан изкарал цели осем месеца, докато накрая не издържал на унижението и починал от апоплектичен удар, а според друга легенда се самоубил. След това поражение в Османската империя настъпило т. нар „междуцарствие”, което продължило чак до 1414 год. След битката при Анкара Тимур е обявен за враг на исляма, защото не е избил само немюсюлмани, а много от тях, които се занимавали с изкуства и архитектура взел при себе си в Самарканд. Тогава пък други го обявили за владетел на Вселената, защото спрял радикалите от ранния ислям в похожденията им към Европа, а самият Тимур нямал никакъв интерес към континента – него го привличал блясъка на Изтока. Пък и доста империи предварително признават могъществото му и започват да му плащат данък – това прави освен Османската империя и султанът на Египет, и византийския император Йоан Първи.

След победата си Тимур опустошил цяла Мала Азия, завладял Бурса и опожарил града, а джамиите там превърнал в конюшни. След това превзел и Смирна, която била последната крепост на рицарите тамплиери в Мала Азия. Тимур ги освободил, но не могли да се качат всички на галерите за остров Родос и той наредил да бъдат обезглавени, а след това по стар навик наредил главите им във формата на пирамиди. Над Европа и Османската империя надвиснал страхът от страшния владетел. Застрашен бил Константинопол. Но за щастие Тимур нямал никакъв интерес към континента и Запада – това категорично би променило хода на историята. Създателят на огромната империя Тимур бил неудържимо привлечен от Изтока и неговите блестящи и богати градове. Тимур назначил Сюлейман Челеби, Баязидовия син за пълномощен монголски васал за територията на Османската империя и заминал за Мала Азия. Пристигнал в столицата си Самарканд с много плячка и слава и започнал да се подготвя за поход за завладяването на Китай – последната империя, която още не бил покорил.

Походът започва през 1404 год., но зимата се оказва много тежка и Тимур отлага временно завземането на Китай, но изваждат късмет, защото в разгара на похода през следващата година Тимур умира на 18 февруари 1405 год. на пределната възраст, почти 70 год. Светът ще отдъхне от жестокия владетел, който можел да обърне съдбата на човечеството.

Остават легендите за него. Една от тях е прелюбопитна. Съществувало сред източните мъдреци поверие, че ако се отвори гробницата на Тимур ще започне страшна война, но съветски археолози явно не са я знаели, защото на 20 юни 1941 год. антрополога Герасимов я отваря, изважда скелета и по-късно ще работи върху възстановяването на лицето на страшния владетел. Два дни по-късно 

Хитлер напада СССР и започва Втората световна война

А вътре в гробницата върху ковчега на Тимур открили надпис на арабски, който гласял: „Когато възкръсна от мъртвите светът ще изтръпне. Всеки, който наруши моят покой в този или друг живот, ще бъде осъден на страдание и ще загине. Ще пусне духа на войната – кървава и страшна, каквато светът не е виждал!”/5, стр. 148/

Освен като могъщ владетел и неимоверно жесток воин Тимур остава в историята и като покровител на изкуствата и особено архитектурата. Превръща Самарканд в най-красивия град на Изтока, дворцовият калиграф Омар Акта направил два преписа на Корана – един толкова малък, че можел да се побере на пръстен с печат, а друг бил толкова голям, че пренасянето му ставало само с каруца. Тимур създал и така наречения Тамерлановски шах – игран на голяма дъска, с допълнителни фигури и оригинално придвижване на пешките.

Освен изкуството на войната и архитектурата, Тимур настоял неговият непобедим народ да изучава старателно и други науки. На особена почит били математиката, астрономията, философията, историята, правото, а много дворцови поети създавали истински бисери на голямата поезия.

Защо написах всичко това? Защото ние познаваме много малко от историята на исляма, особено ранния и доктрините от земите на Средна Азия, който е бил хилядократно по-просветен и бляскав от тъмното ни европейско Средновековие. Минава времето на владетели като Тимур и ислямът започва да се видоизменя и запада, остават крайните теолози, защото те разчитат на опростенческия вариант на Корана и по естествен път се радикализира свеждайки всичко до унищожение и война с кръстоносците. Изоставени са поезията, архитектурата, астрономията, математиката и са заменени от идеологията на омразата към другите. Докато европеецът се развива след реки от кръв към просветен хуманизъм и религиозна търпимост, то ислямът се развива към омраза и опростачване, свеждайки бляскавото си минало единствено до грабежи и отмъщение към друговереца. Нефтът направи някои от земите на исляма приказно богати и те намериха стотици начини да финансират разрушаването на другата цивилизация, а над всички стои величавият образ на може би най-жестокия владетел в историята, който последователно води своя особен джихад само срещу мюсюлмани с цел да просвети и усъвършенства една голяма религия – Владетелят на Вселената Тимур.

1. Svat Souček, A History Of Inner Asia, Cambridge University Press, 2000,

2. Султанов Т. И., Поднятые на белой кошме. Потомки Чингиз-хана. Алматы: Дайк-пресс, 2001.

3. История Казахстана в персидских источниках. Т.3, Алматы, 2006.

4. Велчев, Йордан. Балканският човек 14-17 век. Т.1, Жанет 45, 2014.

5. Ру, Ж. История на Иран и на иранския народ. С., 2008.