На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.
Хитлер и
българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът
описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че
в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За
успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените
германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх
„от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добре и любезни с
турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в
Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за
„омиротворяване” на сръбската страна.
Борис
Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на български
ултрафашистки политици и легионери. Той посочил проф. Александър Цанков, ген.
Христо Луков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви
политици, легионери, ратници и други”, които се занимавали с „интриги”. Според
него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да
промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и
който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната
подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази
авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха
забранени.
Срещите
на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е
водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да
мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години
идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че
Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския
фронт.
Още от На всеки километър
Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг
Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.
С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм
Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България
80 години от бомбардировките над София, разрушили голямата книжарница на Чипеви
През декември 1944 си отива и Т. Ф. Чипев, основателят-патриарх на книгоиздателството.