30 Август, 2026

​Цар и фюрер чертаят политиката на Балканите

​Цар и фюрер чертаят политиката на Балканите

На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.


Хитлер и българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх „от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добре и любезни с турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за „омиротворяване” на сръбската страна.

Борис Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на български ултрафашистки политици и легионери. Той посочил проф. Александър Цанков, ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви политици, легионери, ратници и други”, които се занимавали с „интриги”. Според него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха забранени.

Срещите на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския фронт.

Сподели:
83 години  България помни трагичната гибел на цар Борис III

83 години България помни трагичната гибел на цар Борис III

Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България

  Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)

Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)

Години по-късно опълченецът пак вика "ура-а-а"… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в  Сръбско-българската война, а през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение

 Европа почита жертвите на тоталитарните режими - молебен в София в храма пред НДК

Европа почита жертвите на тоталитарните режими - молебен в София в храма пред НДК

Днес от 11:00 ч., пред Храм "Всички български мъченици-жертви на комунистическия терор" в Парк НДК, ще се проведе ежегодното възпоминание

Коментари (0)