На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.
Хитлер и
българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът
описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че
в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За
успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените
германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх
„от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добре и любезни с
турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в
Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за
„омиротворяване” на сръбската страна.
Борис
Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на български
ултрафашистки политици и легионери. Той посочил проф. Александър Цанков, ген.
Христо Луков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви
политици, легионери, ратници и други”, които се занимавали с „интриги”. Според
него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да
промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и
който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната
подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази
авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха
забранени.
Срещите
на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е
водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да
мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години
идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че
Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския
фронт.
Още от На всеки километър
Когато животните се разбунтуваха: Копирал ли е Оруел от Костомаров?
На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят за първи път на български „Бунтът на животните“
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел
На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров
Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма
Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев