На 22 март 1942 г. българският монарх пристига с влак до главната квартирата на фюрера, намиращата се на унгарската граница. Царят в типичния си народняшки стил сам кара локомотива, а по пътя споделя пред съветниците си: „Искам да затвърдя убеждението, че от нас няма да се иска да участваме във войната срещу Русия, щом този въпрос до сега не е повдиган”.
Хитлер и
българският монарх разговарят 6 часа без прекъсване. Според историци фюрерът
описал тежкото положение на германските войски през руската зима и признал, че
в гигантската битка при Москва „германците дали кръгло един милион жертви”. За
успокоение на себе си и на своя събеседник Борис съобщил, че приготвените
германски резерви от 4 мил. души „стояли непокътнати”. Лидерът на Третия райх
„от нас не искал помощ в Русия”, а само настоявал „да бъдем добре и любезни с
турците”. Царят се съгласил, като казал, че очаква да му поискат „още помощ в
Сърбия”. Приел да изпрати там и допълнително войски за борба с комунистите и за
„омиротворяване” на сръбската страна.
Борис
Трети помолил Хитлер да прекрати германската подкрепа на български
ултрафашистки политици и легионери. Той посочил проф. Александър Цанков, ген.
Христо Луков, ген. Никола Жеков и полк. Атанас Пантев, нарекъл ги „честолюбиви
политици, легионери, ратници и други”, които се занимавали с „интриги”. Според
него поставянето им на мястото на правителството на проф. Богдан Филов щяло да
промени неговия едноличен „режим, който не е създаден с революция отдолу и
който трябва да се запази поне до края на войната”. Хитлер бил „против тяхната
подкрепа, щял да вземе мерки и наблегнал на това, че той винаги ще пази
авторитета на Царя”, четем в запазените стенограми, които до скоро бяха
забранени.
Срещите
на цар и фюрер са паметни, защото показват, че през този период България е
водещият фактор на Балканите и нито една политика на големите сили не може да
мине без волята на царя. Комунистическата историография обаче 50 години
идеологически беше забранила коментари по тази тема. Прикриваше се и фактът, че
Борис винаги е отстоявал позицията български войски да не се бият на руския
фронт.
Още от На всеки километър
83 години България помни трагичната гибел на цар Борис III
Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България
Опълченецът от първа дружина Никола Джаров (1860 – 1942)
Години по-късно опълченецът пак вика "ура-а-а"… и е в първите редици сред доброволците при Сливница в Сръбско-българската война, а през Балканската – е под знамената на Македоно-одринското опълчение
Европа почита жертвите на тоталитарните режими - молебен в София в храма пред НДК
Днес от 11:00 ч., пред Храм "Всички български мъченици-жертви на комунистическия терор" в Парк НДК, ще се проведе ежегодното възпоминание