Преди 1000 години, на днешния ден умира българския цар Самуил. Датата 6 октомври 1014 г. и трагичната вест са съхранени в сторовизантийски и български хроники. Като вероятна причина за смъртта на владетеля се посочва сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица.

Цар Самуил е погребан на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, което днес е част от Гърция. След превземането на Лариса цар Самуил пренася мощите на св. Ахил и на други светци на острова в Малкото Преспанско езеро, където е резиденцията му. Българският владетел построява голяма Патриаршеска църква, наречена „Свети Ахил” и полага там мощите на светеца.

Гробът на цар Самуил е открит от гръцкия професор по археология Николаос Мицопулос през 1969 г. Костите на владетеля са извадени и днес се съхраняват в Солун.

След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

Самуѝл е управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите.

Историкът Горан Благоев настоява в свой коментар, че ако трябва да се съхрани историческа достоверност и да се спази християнската традиция, костите на Самуил би следвало да бъда отново погребани там където са намерени – в базиликата на о-в „Св. Ахил”.

„Този акт задължително трябва да бъде съпроводен с поставянето на специална паметна плоча, че това е гробът на българския цар Самуил. Сега пред базиликата има само една туристическа информационна табела, която на гръцки и английски упоменава, че храмът е строен от цар Самуил от България - сякаш е изпратил дарение за църковния градеж, а земите, в които е издигната базиликата, нямат нищо общо с държавата му – макар, че точно тук е била столицата й. За това няма и дума. Както и че в същата църква се намира неговият гроб. Типично гръцко получетене на историята. Разбира се препогребването на самуиловите кости и подобаващото обозначаване на неговия гроб на о-в ”Св.Ахил” е твърде тежка задача за нефелната българска дипломация, но каквито и да са усилията, те ще си струват. Това е най-печелившата стратегия за българската кауза и по отношение на Гърция, и по отношение на Македония – на гръцка територия и само на няколко километра от гръцко-македонската граница да има паметен знак, че там е погребан български цар!”

Историкът Горан Благоев беше и един от най-острите критици на българските политици и държавници, които преди няколко месеца пропуснаха да отдадат необходимата почит и да отбележат достойно 1000-годишнината от битката при село Ключ.

„На път е да се провали и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Тя за съжаление се навършва на 6 октомври. Горкият ни владетел, няма късмет – откъде да знае, че 1000 години по-късно това ще е първият ден след парламентарните избори и на малцина в България ще им е до възпоменаване на неговата памет. Да беше получил апоплектичен удар и да се беше споминал по друго време. Излиза, че всички възпоменания на Самуил ще паднат в жертва на съвременната политическа злободневност – в представите на политиците и техните пи-ари едно национално честване очевидно не носи предизборни активи. И слава Богу! Иначе още от вчера горите около мемориала „Самуилова крепост” да са огласени от предизборни митинги, а край Беласица да се струпа стълпотворение от кандидат-депутати – по-многобройно от двете армии, които са се сражавали по тези места преди 1000 години. Ако някой, алчен за власт доморасъл политик или държавник остава апатичен към националната ни памет, защото ние, редовите българи, които също сме носители на тази памет, трябва да му позволяваме да безобразничи с нея? Или може би все още не сме достигнали интелектуалната висота на нация, която се гордее не само със своите триумфи, но има мъдростта да почита и пораженията си?! За да не се уподобим съвсем на безродниците и безхаберниците, които все си избираме да ни управляват.

Нека днес запалим по една свещ в памет на Самуил и неговите войници – колкото и банално да звучи, те са умирали в името на държава, която и тогава се е наричала България...”, коментира историкът.