Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от „най-благонадежните„. Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
134 години по-късно българският парламент е институцията с най-нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от На всеки километър
Въдворен в „Белене“ заради виц за Вълко Червенков: Горд съм, че съм лагерист…Репресията ни прави чест!
Страданията и оцеляването в комунистическия лагер на остров Персин, описани от офицера Илия Хадживълчев Стоянов
150 години от Емския указ: забраната на украинския език в царска Русия
Забраната има тежки отражения върху културното и просветно развитие на украинската нация през втората половина на XIX век
За 24 май, Кирил и Методий и митовете в историята, родени от политиката
На титулованите историци им е известно, че родните имена на братята са Църхо и Страхота, а етносът им е български