Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от „най-благонадежните„. Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
134 години по-късно българският парламент е институцията с най-нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от На всеки километър
Александър I Батенберг - Съединител – князът, който със Съединението избра България и плати с короната си
Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините
83 години България помни трагичната гибел на цар Борис III
Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България