Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от „най-благонадежните„. Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
134 години по-късно българският парламент е институцията с най-нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от На всеки километър
Как Америка спаси от гладна смърт Съветска Русия през 20-те години на ХХ век
По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души
Разстрелян заради свободата: Кръстю Хаджииванов – поетът, който отказа да възпява Сталин и се противопостави на македонизацията
23-годишният горянин е убит край Чучулигово през 1952 г., след като преминава през партизанството, лагерите и откритата съпротива срещу комунистическия режим
Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства
„Стореното от мен няма да остане без следа...“, предрича бунтарят