Днес се навършват 15 години от смъртта на последния комунистически диктатор – Тодор Живков. Той е забравен от партията си БСП, в която днес на власт са децата на противниците му. Митовете и реалностите за Тато, както гальовно го наричаше народът вече са по-големи от реалните постижения на демокрацията. Независимо от отрицанието на прехода, споменът за Живков продължава да поражда носталгия сред старото поколение и провокира любопитството на младите.

Григор Стоичков е от малцината останали живи   съратници на Тодор Живков, но и свидетел на комунизма, перестройката, задкулисията в партията-майка – БКП. Той има привилегията да говори за противоречивия образ на Живков в първо лице.  Стоичков не крие, че днес е изолиран от БСП и лидерите й. Все още не може да преглътне горчивото чувство, че в първите години на демокрацията бе осъден и прекара две години в затвора заради аварията в Чернобил през 1986 г. Казва, че е жертван от свои, изкупил е чужда вина, а партията му не го е защитила.

И до днес Григор Стоичков е запазил респекта към Живков и си спомня истории с Първия, които не могат да бъдат прочетени в нито един учебник по история.

Faktor.bg ви предлага три любопитни спомена за Тодор Живков, които неминуемо носят отпечатък на  субективния разказ.

1. Добри Джуров се скри в Първомай, а Живков пое „Чавдар”

Мит е, че Живков е нямал нищо общо с отряда „Чавдар”, а също и, че е бил агент на Гешев. В нелегалните години е бил секретар на районен комитет на партията в София. Работил е там, но е бил и при Чавдарци. Когато отрядът е  разбит Живков е  изпратен да го укрепва. Партизаните са обкръжени в Мургаш от много голяма войска, няколко дена се водят сражения. Тогава раняват Добри Джуров в ръката и заедно с Желязко Колев от Първомайско напускат отряда. Укриват се, въпреки, че Джуров не е сериозно пострадал, но партизаните остава без командир. Тогава партийният секретар на отряда Драган Пешев, бивш учител от едно село Батулия, сигнализира, че положението е тежко. И тогава се възлага на Тодор Живков незабавно да замине от София за балкана. Тръгва и стига до Кремиковци, там е имало една база, ползвана за бомбоубежище, но строго охранявана. Поемат го  двама шопи без оръжие, за да го заведат в отряда. Стигат до поста, но ги спират с предупреждение: „Ще стрелям!” Тогава единият шоп отвърнал: „Как ще стреляш, нали вчера минавах, аз съм същият, всеки път ли ще ме стреляш.” Войникът се оттеглил и така успяват да стигнат до отряда. Това става май – юни 1944 г. Живков събира партийното бюро, отрядът няма командир, но той има идеи – предлага  да се разделят на три чети и така да се изтеглят. Уточняват се кои да бъдат четните командири  и т.н. В тези  трудни месеци Джуров никакъв го няма, крие се в Първомай, лекува си ръката, а после излезе герой и стана министър.

Съшити с бели конци са и връзките на Живков с Гешев. Той е известен като добър полицай. Ръководеше цялото вътрешно разузнаване, търсеше кои са ръководителите на партията и къде са. Аз също съм бил обект на негови разработки, разпитвал ме е лично, имам преки впечатления от него. Но Гешев има и провали. Не можа да разкрие нелегалната печатница на БРП, а я търси в продължение на 4 години. Но твърденията за прословутото му тефтерче с кодовете на агентите са повече приказки. При Гешев е имало цяла картотека. Знае се кои са били картотекирани, наблюдавани. Той вероятно си е имал едно тефтерче, но то не е съдържало главната информация. Просто е имал систематизирана картотека, а тя е разкрита, описана, проверявана е и т.н. Що се отнася до Живков, аз не вярвам, че е бил зависим от Гешев, а и нищо не се доказа в тази посока. Но истина е, че обвиненията  за такива обвързаности излизаха от средите на нашите кадри, партийните членове.

Вярно е, че са били вербувани хора на ЦК, които са  информирали Никола Гешев. Но през годините на социализма не можаха да се разкрият кои са те. Този въпрос е стоял пред партията след 9 септември 1944 г., иска ли сме да узнаем кои са ни предавали. За себе си аз знам, но има много другари, които също пострадаха. Но тези членове на ЦК, за които се предполага, че са били доносници на Гешев – останаха неразкрити. Един ли е бил, двама или повече – не се разбра.

2. Пишман рационализатор излъга Тато, че ще реши жилищната криза

Живков имаше нюх към кадрите,  които предлагаха новости. Издигаше ги, но не винаги изборът му беше сполучлив.  Като разбере, че са некадърни, ги освобождаваше. При него имаше един съветник, строителен инж. – Драгомир Коларов, некоректно момче, искаше бързо да се издигне. Та той доказа, че може да се правят апартаменти с метални конструкции бързо. Тогава имаше жилищна криза, Живков го послуша и му се довери. Специално обединение “ДСО Балканстрой” бе предоставeно на негово разположение и под негово ръководство. Но аз и Пенчо Кубадински,  които разбирахме от строителство, казахме неофициално, че тези нови идеи са нереални.

 Но Живков вече бе убеден, че това е пътят и под негово давление се спря изграждането на циментови заводи, на тухларски заводи, тъй като смятаха, че са открили нова Америка и така ще решим жилищния въпрос през 1986-1987 г. Проведе се специален пленум на ЦК по тази тема, дадоха се много пари на това обединение. Един ден поисках да ме заведат на гара Яна където беше експерименталната база, а Коларов ме убеждава, че сега не е подходящо. В същото време аз съм министър на строителството, а не ме допускат до наша база.  Накрая Живков вече разбра, че е подведен,  след като ходи лично на посещение на гара Яна. Един ден ми вика: „Слушай, ще се обадиш на Милко Балев, намерете му работа на тоя  Коларов, не мога да го гледам вече...

Излъга ме от начало докрай”. Точно  бяхме решили къде да го пратим този „рационализатор” и Живков пак ми казва – „спри, не го устройвай, сега излезе с  предложение за супермаркети от метални конструкции”. Но преди това свика 10-членна комисия от специалисти, които да дадат компетентна оценка за проекта на Коларов. Тя беше положителна, построи се един такъв супермаркет, но още след първия сняг – падна. След този провал Коларов беше окончателно уволнен.

3. Брежнев мислеше за водка, а Живков за научно-техническо разузнаване

Един от най-големите митове за Живков е, че бил неграмотен като управленец, а в действителност беше голям държавник. Мога да приведа много примери. Участва на световното изложение в Япония, в Осака ( средата на 70-те години). Беше удивен от бързия напредък в областта на икономическия прогрес на капиталистическите държави, които се представиха там. А в същото време си даваше сметка каква е ситуацията в България, в целия соцлагер. Така осъзна, че ние сериозно изоставаме. Свърза се със съветския посланик в Япония, оттам поиска веднага среща с Брежнев, подготви специална записка. Когато се виждат, Брежнев му казва, че е получил записката. Живков му обяснява в какво отношение сме изостанали, а Брежнев му казва: „Слушай, Живков, там където трябва,  не изоставаме, (тоест във военната промишленост, б.а.). Хайде стига сме говорили за икономика, дай да пием по една водка и да обядваме”. И така завършва разговорът им. Живков се върна в България и аз попаднах с други хора при него, когато разказа този случай. Тогава той каза още: „Досега сме разчитали в развитието на техническия прогрес на СССР, но повече не можем да се уповаваме на тях, трябва сами да си решаваме въпросите. Има едно техническо разузнаване, дайте да видим какво правим в тази посока”, настоя той. Възложи на  Георги Атанасов, Огнян Дойнов и други да се разшири дейността на научно-техническото разузнаване, защото ние повече не можем да разчитаме на СССР. Живков им каза: „Ние трябва да купуваме, да “крадем” и да внасяме технически новости, да се развива България”. Беше наясно, че за това преориентиране трябват пари. Предложи около 50 млн. да се отделят за техническото разузнаване, за да се разшири дейността му. Ето това е пример за държавнически подход – първо, вижда, че ние изоставаме от капитализма, второ – осъзнава, че тези, които са били водещи в соцлагера тъпчат на едно място и той търси решение на този проблем. 

Трудно общувахме със Запада, но той наистина търсеше неформални пътища. Знам от Живков, че е имал доста открити и близки контакти с Фран Йозеф Щраус. Приемал го е в ГФР, разговаряли са по проблеми, а после е казвал на Щраус в прав текст: „Вие имате такива заводи, такива аутобани, ние към това се стремим и затова искаме сега от вас някаква техника, която не можем да имаме по друг начин”. По-късно Щраус пристигна по негова покана в България. Знам, че и на лов го е водил, дори няколко пъти. Имаха и неофициални срещи. Тяхната цел беше да могат да отидат на лов, за да коментират проблеми. Чувал съм от съветника му Костадин Чакъров, че за оправдание на неофициалните срещи германският самолет кацал в София с обяснения, че има техническа повреда. Самият Щраус ценеше много Живков и казваше: „Аз съм се срещал и с други лидери на социалистическите страни, той е над всичките, той е ум, той е държавник”, твърдеше немецът за него.