През далечната 1925  военното ръководство в БКП възлага извършването на атентат на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев. Още през януари той влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ внасят на тавана на църквата 25 kg експлозив, който монтират над една от колоните на основния купол при южния вход на сградата. Експлозивът е трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде възможност на атентаторите да избягат.[1]

В плана за атентата е заложена идеята първо да бъде убит високопоставен човек, чието опело да събере повече влиятелни личности, тъй като целта е била да бъде ликвидиран политическия и военен елит, в това число и цар Борис III, което да предизвика голям обществен ефект. Засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев осуетява намеренията на комунистите и те решават да изберат друга жертва, която да послужи като примамка за атентата. На 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си.[1]

Опелото на генерала е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта на тавана на сградата се качва Никола Петров, който по знак на Задгорски трябва да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата “Света Неделя” в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена. Заради големият брой на хората, дошли за церемонията, ковчегът е преместен по-напред. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива, който атентаторите осъществяват точно 15.20 минути. [1]

При мощната експлозия главният купол на църквата се срутва и под него остават  затрупани множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася сериозни материални поражения. А жителите на София са в пълен шок и ужас от кървавата драма в храма.

88 години след този терористичен акт, извършен от Българската комунистическа партия, днешните нейни наследници не са намерили сили и достойнство, за да признаят престъплението на своята партия и да поискат прошка от наследниците на жертвите в църквата “Света Неделя”.[1]