Краеведи, изследвали родословието на Апостола, са събрали доста зловещи факти, които и до днес се разпространяват неофициално. Според тях българската Богородица сама слага край на живота си, хвърляйки се в кладенец.

След Освобождението на България от турско робство близките на Левски са забравени. Живи са останали само сестра му Яна, която е вдовица и гледа четирите си деца и брат му Петър. Преживял разгрома на Ботевата чета, изгнание в Диарбекир, водач на българското опълчение при боевете на Шипка, едва остава жив с три тежки рани и ампутиран крак. Яна ходи и работи на богатите карловски чорбаджии, а сакатият Петър не може да си намери работа и се прехранва с просия. Гина Кунчева не може да се помири с тъжната съдба на  децата си и избира самоубийството. Три години по-късно през 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозно заболяване, оставайки просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България! Тяхната съдба се превръща в национален позор! Но мълчанието и потулването на истината едва ли ще пречистят съвестта ни...

Тази история, която се носи от век, може би не е вярна и точна, и затова я няма в учебниците. Но тя звучи и правдоподобно, защото поразително съвпада с народопсихологията ни – да предаваме и забравяме най-свидните си синове. 

Независимо от истината, сега ни е останал дългът - на всеки 10 януари  да почитаме поне с думи Българската Богородица – тя роди Апостола, който пръв заговори за национално самосъзнание, свобода, равенство, зачитане на всички религии и етноси, държава на хората, без цар и господар.