Съдбата на българските спортисти за участието им в Олимпиадите през 70-те и 80-те години на ХХ век е била в ръцете на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

То е проучвало и разработвало българските спортисти, участници в Олимпийските игри, още преди провеждането им и е отстранявало неблагонадеждните от тях, както и спортни деятели, като тези решения са съгласувани с тогавашния Централен съвет на Българския съюз за физкултура и спорт и ЦК на ДКМС без обаче в публичното пространство да излиза намесата на МВР-ДС.

Това разкриват архивни документи на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция, публикувани в desebg.com Един от тези документи е строго секретна докладна записка относно: Проведените агентурно-оперативни и други мероприятия във връзка с участието на НРБ в ХХ-те Олимпийски игри в Мюнхен (18-страничен доклад).

Докладната е от 1972 г. и е подписана от началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов, който оглавява и специалната оперативна група на репресивния орган на БКП, сформирана във връзка с Олимпиадата и е адресирана до министъра на вътрешните работи, по това време ген. Ангел Цанев.

Олимпиадата се провежда през август 1972 г. и е останала в историята с убийството на 11 израелски спортисти, взети за заложници от палестинската терористична организация „Черният септември”.

Още преди олимпийското събитие в ДС е създадено оперативно бюро, ръководено от началника на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ген. Петър Стоянов.

Проведени са мероприятия за координация и взаимно информиране с „братските органи”. Една от тях е среща още преди Олимпиадата в Москва с ръководителя на оперативната група на КГБ. На нея са съгласувани мероприятията на българската група, както и допълнени такива „по препоръка на съветските другари”.

Извършено е цялостно проучване на проекто олимпийските състави. Със състезателите с високи резултати, за които ДС е имала сигнали, са проведени мероприятия за „идейно политическото им укрепване с цел недопускане на измяна на Родината или ангажиране с друга антинародна дейност”.

В строго секретната докладна още се посочва:

„Във връзка с получени сигнали за измяна на Родината и нездрава обстановка в отбирите по водна топка, вдигане на тежести, фехтовка и при отделни спортисти от борбата, гребането и конния спорт бяха проведени агентурно-оперативни мероприятия и комбинации, съчетани с оперативна техника за окончателно изясняване на поведението им.

Отстраняването на неподходящите лица (общо 14 души от спортистите и спортните дейци) се извърши съгласувано с ръководството на ЦК на БСФС и ЦК на ДКМС, без да излизат налице органите на МВР. Само при 4 случая (два от които в Българския олимпийски комитет отказа) се направи официално от отдел „Задгранични паспорти”.

В документа на ДС мястото на Олимпиадата – Мюнхен е определено като „средище на вражески емигрантски и разузнавателни централи”.

За да се изясни обстановката в Мюнхен Шесто управление е използвало възможностите и на други управления на Държавна сигурност, като Първо и Второ главни управления, и е маршрутирало до центъра на германската провинция Бавария общо 16 агенти, а 9 оперативни работници са командировани за „придобиване на впечатления на място”.

ДС е установила българските политически имигранти, които е определяла като „изменници на Родината”, които са имали контакти с български спортисти и се е очаквало тяхното присъствие на Олимпиадата. Разработени са конкретни планове за противодействие срещу тях.

Съгласувано с ЦК на БКП и „братските органи” са изпратени протестни ноти до западногерманското правителство за „създаване и гарантиране на олимпийския дух по време на игрите”.

В строго секретната докладна подробно е описано пътуването, пристигане и престоя на различните групи от български отбори за игрите в Мюнхен. Германските граждани, които са имали достъп до спортистите са ги посрещнали с въпроси от сорта на: „Как издържате на системата на уравниловка”, „Много ли ви ограбва СССР”, „Много ли руски войници има в България” и др.