„Кога ще дойде 10-ти ноември 1989  г. за турците в България?” Това пита от Измир, читателят на Faktor.bg Бурхан Саидосман. Той твърди, че следи с голям интерес скандалите в България и е отвратен от политиката на три комунистически партии, които водят война срещу народа си. Бурхан разказва, че се е изселил от България преди 14 години именно заради феодалната политика на ДПС към българските турци.

45-годишният мъж  е скандализиран от поведението на новия лидер на етническата партия Лютви Местан, който се е прегърнал с палачите на турския етнос, но не за да помага на хората, а за да обслужва интересите на олигарси и мафиоти. Покрай скандала с Делян Пеевски и ДАНС Бурхан се сетил, че пази в архива си любопитна снимка, правена на 16 януари 1996 г. в Кърджали. На нея в центъра се вижда настоящият лидер ДПС Лютви Местан, от лявата му страна е Мюмюн Емин, по това време заместник на Доган, а отдясно Мохамед Реджеб, шеф на кабинета на Сокола преди самоубилия се Ахмед Емин. Над главата на Местан са издигнати лозунги:

„БСП или България!” и „С милиционер премиер – държава концлагер!”

„В продължение на месец всяка вечер, въпреки минусовите температура българи и турци – антикомунисти се събирахме пред църквата в Кърджали. От там тръгваше няколко хилядно протестно шествие. Обикаляхме централните улици и стигахме до централата на БСП в града където завършваше протестът ни. Там викахме: „Оставка!”, „Червени боклуци!”, „Кой не скача е червен!”. Целият бунт беше заради правителството на БСП и Жан Виденов. Този диктатор и партията му докара народа до глад, банките погълнаха парите ни, чудехме се къде да бягаме. Всяка вечер за протестите в Кърджали пристигаха от съседните общини хора, които ни поддържаха. По това време Местан беше господин никой – работеше към просветата в Община Момчилград. Така всъщност е попаднал и на поредното шествие. Таман се беше преориентирал към партията на Доган. 

Когато дойде демокрацията Лютви беше противник на ДПС и членуваше в СДС. Даже на изборите за Велико народно събрание беше кандидат за депутат от СДС. Всъщност тогава бяхме една не малка група турци в района, които смятаха, че мястото ни е в сините редици. Доста по-късно Доган проведе специална политика и с постове и власт приобщи всички турци и мюсюлмани към ДПС.

Но през онези мрачни години когато имаше и режим на тока заради управлението на комунистите, българи и турци имахме един общ проблем и затова заедно протестирахме срещу червените, срещу глада, срещу мизерията и липсата на права. 

От зимата следя протестите в България и съм изумен, че турците ги няма на тях, питам се какво е станало с моите хора, нима на тях сметките не са им високи, нима животът им е по-лесен, нима хладилниците им са пълни, та мълчат и кротуват като рая? Това се питам и сега – къде са в тези протести българските турци, защо ги няма на улиците, къде е турската интелигенция, къде са турците демократи? Кога ще дойде 10-ти ноември 1989  г. за турците в България? Даже

при Живков бяхме по-свободни

и тръгнахме срещу възродителния процес. А сега турците са се уплашили и се крият по къщите си. Те са нещо по-лошо от крепостни селяни, защото ги е страх от феодалите на Доган и Местан. Това ли беше свободата, която искахме братя турци – да сме прегърнати с комунистите, с мафията, с милиционерите и Държавна сигурност?

 Виждам, че турците в България са станали за резил, а знаете ли, че на бунтовете, които сега вървят в Истанбул, Бурса, Измир, Анкара срещу политиката на Ердоган, турците, които дойдохме от България сме в първите редици, ние сме най-осъзнати, най-борбени, защото веднъж по времето на възродителния процес сме се борили за правата си.

Пращам и тази важна снимка за да преценят хората, кога е бил истински господин Местан – когато протестираше срещу комунистите, Държавна сигурност и Жан Виденов, или сега когато е станал най-големия защитник на комунистите?

Единствената надежда е, че този път над 300 хил. турци по-малко са гласували за ДПС. И в Турция бяха много по-малко. Дано следващия път осъзналите се да са повече. Но важното е тези хора да гласуват, но за демократите, а не за милиционерите.

В Турция ние имаме добри заплати, работа, пари и по-висок стандарт от България, но протестираме за истинска демокрация и свободи, които дано да станат цел и на турците в България”.

Публикуваме най-важните части от писмото на нашия читател. По професия той лекар, собственик е на малка клиника. След напускането на България не се е връщал в родния край. Изселникът поставя една гореща тема, за която българските политици мълчат 23 години – монополизирането на турците и мюсюлманите от една политическа сила, която ги използва единствено като машина за гласуване и придобиване на власт, но в интерес само на една политико-олигархична прослойка.

Името на автора на писмото е сменено по негово желание. Има близки роднини в Кърджали и Руен и се притеснява, че могат да пострадат.