Идеята се ражда след спонтанния протест на шест майки на 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеско.
На 8 март 1988 г. в миришещия на прах и паркетин салон в Дома на киното в София се събрат около 200 души за премиерата на документалния филм "Дишай" на покойния режисьор Юри Жиров. Той разказва за обгазяванията в Русе от румънски завод. Филмът е по-особен от другите, най-малкото защото е много по-смел, отколкото предполага лепкавата мрежа на комунистическия конформизъм. В него се показват протести на майки с детски колички пред окръжния комитет на партията.
След прожекцията пред смаяния поглед на присъстващите вътре кадрови служители и немалко доносници на Държавна сигурност се създава Комитетът за защита на Русе, първата централна дисидентска организация в България. Избрано е ръководство, в което влизат популярни личности - писателят Георги Мишев, актьорът Андрей Слабаков, художникът Светлин Русев, журналистката Соня Бакиш. Заради дейността на съпругата си Соня, секретарят на ЦК на БКП Станко Тодоров доброволно напуска поста си.
В киносалона са и шестте майки от Русе, които участват в основаването на Обществения комитет, но съвременните зелени не знаят нищо за безкористния подвиг на тези жени и истината за миналото.
Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика и не е изкушена от голямата власт. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.
Още от На всеки километър
"Забранената" София: знакови места, където дишаше свободата въпреки соца
Интересно е, че много от тези места в пространството на столицата ни са били предмет на особено засилен интерес от страна на „органите“ и свързаните с тях институции
Валуевският циркуляр (1863 г.): когато царска Русия забранява книгопечатането на украински език
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“
Четири години от масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка
Едно от най-чудовищните руски военни престъпления, което не трябва да бъде забравено