Идеята се ражда след спонтанния протест на шест майки на 28 септември 1987 г. Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, излизат от домовете си с детските колички и оглавяват първата екологична демонстрация в България. Тя е срещу почти десетилетното обгазяване на крайдунавската столица от химическия комбинат за хлор в Гюргево и срещу грандоманските проекти на фамилията Чаушеско.
На 8 март 1988 г. в миришещия на прах и паркетин салон в Дома на киното в София се събрат около 200 души за премиерата на документалния филм "Дишай" на покойния режисьор Юри Жиров. Той разказва за обгазяванията в Русе от румънски завод. Филмът е по-особен от другите, най-малкото защото е много по-смел, отколкото предполага лепкавата мрежа на комунистическия конформизъм. В него се показват протести на майки с детски колички пред окръжния комитет на партията.
След прожекцията пред смаяния поглед на присъстващите вътре кадрови служители и немалко доносници на Държавна сигурност се създава Комитетът за защита на Русе, първата централна дисидентска организация в България. Избрано е ръководство, в което влизат популярни личности - писателят Георги Мишев, актьорът Андрей Слабаков, художникът Светлин Русев, журналистката Соня Бакиш. Заради дейността на съпругата си Соня, секретарят на ЦК на БКП Станко Тодоров доброволно напуска поста си.
В киносалона са и шестте майки от Русе, които участват в основаването на Обществения комитет, но съвременните зелени не знаят нищо за безкористния подвиг на тези жени и истината за миналото.
Днес нито една от тези майки не е продължила в голямата политика и не е изкушена от голямата власт. С позицията си обаче те превърнаха въздуха на Русе в първото гражданско оръжие срещу тоталитарната власт на комунистите.
Още от На всеки километър
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел
На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров
Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма
Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев
Единадесет години без проф. Пламен Цветков
Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка