Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаята за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Още от На всеки километър
Памет за войводата и поета, осветил зловещата роля на Русия по македонския въпрос
За поета свободата на България не може да бъде заложник на чужди имперски интереси, превръщайки словото си в оръжие срещу амбиции на Русия, чиято подкрепа не е безкористна, а стремеж към господство на Балканите
Васил Терзиев: Внасяме доклад в Столичния общински съвет за поставяне на паметника на инж. Иван Иванов
Един век след откриването на първата част на Рилския водопровод значението на съоръжението продължава да се усеща в живота на софиянци
Радев и Йотова мишкуват пред Кремъл, забравят трагичната съдба на блестящи български войни
Капитан Георги Радков и капитан I ранг Валентин Паспалеев не са имали и най-малко колебание, за да се изправят срещу враговете на България