Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаята за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Още от На всеки километър
Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства
„Стореното от мен няма да остане без следа...“, предрича бунтарят
България къса с демокрацията
Закриването на Комисията по досиетата е поредното доказателство за гузната съвест на наследниците на комунистическата и десарската номенклатура, връщат на тепсия България на Русия
Въдворен в „Белене“ заради виц за Вълко Червенков: Горд съм, че съм лагерист…Репресията ни прави чест!
Страданията и оцеляването в комунистическия лагер на остров Персин, описани от офицера Илия Хадживълчев Стоянов