Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаята за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Още от На всеки километър
Защо ченгетата от ДС не са част от историята, а фактор от днешната съдебна власт
Принадлежността към тайните служби е категорично основание за отвод от дело на всеки магистрат свързан с тях, но в Софийски градски съд явно тези морални норми не важат
„Бих предпочел най-страшен звяр да бъда, но никога комунист“: 49 години от убийството на Георги Заркин
„За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго“ - това е веруюто на този забележителен българин, останал демократ и патриот до последния си дъх
30 години от чеченската победа над Русия
Победата на Чеченска република Ичкерия през 1996 г. и последвалите години от нейното съществуване имат поразителни, дори плашещи прилики с настоящата ситуация в Украйна