Георги Христозов   

На 1-ви  август се навършиха 70 години от началото, на зловещите бомбардировки над София от англо-американските  ни противници. Пак през същата тази 1943-та българските авиатори свалили най-малко пет американски бомбардировача над българска земя. И когато човек чете за великите български подвизи на небето и земята през периода 1941-1945 година, остава с впечатлението, че ние винаги сме били прави и че великите сили са се чудили  как да ни причинят зло.  Но дали е така, дали сме толкова велики и дали всичко, за което си мечтаем и превръщаме в легенда,  е  истина? В момента по този повод тече дискусия в списание КРИЛЕ и аз искам да споделя моите съображения по този спорен въпрос. 

Когато се запознаваме с всичко писано по тази тема, стигаме до едни и същи факти, на които обаче не се отдава значение или се пречупват през удобен ракурс. Както казват счетоводителите и юристите - „само факти”. Но всъщност, това фатално събитие, каквото са бомбардировките над София, има своята кошмарна предистория. 

Тя е свързана с началото на късната есен на 1940 г., когато отказваме споразумение със СССР и то донесено от зам.-комисаря по външните работи Соболев. В него се предлага взаимопомощ в случай на война и ненападение, запазване на Търновската конституция и участие на България в Тристранния пакт. Но ние не приемаме това предложение на СССР. Обявяваме неутралитет.  Съобщаваме отказ от преки териториални претенции към съседите. Южна Добруджа вече е върната, с Турция имаме Ангорска спогодба, а с Гърция - спогодбата Моллов-Калфадарис. Спокойствието във външната политика управляващите  решават да нарушат. В ранната утрин на 01.03.1941 г. българска делегация, водена от министър председателя и председател на БАН проф. Богдан Филов, излита с два часа закъснение за Виена. Поради голямата кал на летище Божурище личният „Кондор” на Хитлер  е затънал и трудно излита. Това е предзнаменование, но няма кой да го прочете. 

В 10.30 ч  виенско време същия ден в двореца БЕЛВЕДЕРЕ се подписва присъединяването на България към Тристранния пакт,  впоследствие обявен за антикоминтерновски. В този факт няма нищо осъдително по това време. СССР, както казах по-горе,  е заявил, че и той ще се присъедини към този пакт. България е все още в добри дипломатически отношения със САЩ, а за мнението на Великобритания няма какво толкова да се тревожим, ако не нападаме Гърция. Но на 3-ти март същата година започва началото на качествено нов исторически момент. Вермахтът навлиза по плаващ мост при гр. Русе в България и с бърз марш се отправя към южната ни граница. Всичко е странно, Кралство Югославия се готви да влезе в Тристранния пакт.  На 25.03.1941г. Кралство Югославия подписва договор за присъединяване към оста Берлин-Рим-Токио  във Виена. Това говори, че никой не е обещавал на Царство България никакви земи и територии при подписването от българска страна на договора с оста от 01.03.1941 г. Два дни по- късно под натиска на улицата в Кралство Югославия е свален князът и 17 годишният престолонаследник заема престола. Новото правителство денонсира договора, подписан два дни по-рано.

Трябва да допълня, че в това време Кралство Гърция води успешна война с Кралство Италия за Албания. Тя е  страна  съюзник на България по Тристранния пакт. Вермахтът навлиза в България, за да нанесе удар по гръцката армия с цел разгром и  оказване помощ на Италия. Изведнъж се оказва, че Вермахтът за радост на англичаните трябва да воюва на два фронта. На 06.04.1941 г. това нахлуване в двете страни започва. Но за две седмици и гръцката, и югославската армии са разгромени, а месец по късно е унищожен и британският експедиционен корпус при  немския десант на остров Крит. България си спечелва един жесток враг в лицето на Великобритания. Още на 6-ти април в началото на кампанията София и Кюстендил са бомбардирани от югославски и английски самолети. Според всички международни договори България не е неутрална, а страна в жесток въоръжен конфликт. Ние сме плацдарм за агресия.

Следва ново безумие, което няма никакво оправдание.  На 13-ти декември /събота/ 1941 г., в 12.30 ч., България обявява война на САЩ. 

Тук искам да кажа, че никой от Тройния съюз не е искал да обявяваме тази война. Тя е 

българско изхвърляне с трагични последици. 

Българската пропаганда обяснява, че войната е СИМВОЛИЧНА. А най-трагичното е, че депутатите почти единодушно с акламации посрещат този безумен акт. А спектакълът на военните действия започва с последно явление в началото на месец август 1943 година.

Какво е станало във въздушното пространство на Царство България на 01.08.1943 г. подир обяд? 

Във въздушното ни пространство по линията град Фердинанд /Монтана/, прохода Петрохан /западно/, Трън, Кюстендил лети американска формация от Б-24  тежки бомбардировачи. По тази линия искам да вметна София я няма. Столицата на Царството е извън този маршрут. Целта на бомбардировачите са били румънските петролни полета. Те се връщат от бойна задача. До този момент полетите до Плоещ са ставали от Египет през Турция. Само една крепост е свалена от турската ПВО, защото е прелетяла през центъра на Анкара.  По описания маршрут и в обсъжданото време  около осемнайсет крепости Б-24 се завръщат от бомбардиране над района на гр. Плоещ.  Сутринта те са летели с боен товар в  обратна посока при изпълнение на бойна задача. Храбрите български изтребители, чешка фабрикация, които са имали същата скорост като крепостите, се разминават с противника. След обяд вече машините МЕСЕРШМИД си свършват работата. Кой е героят, как се е бил и какво е станало, е всеизвестно. Но не случайно описах тези факти, 

защото те  показват, че София не е била с нищо застрашена. 

Дори генералът от запаса Стоян Стоянов, героят от този бой /с пет признати за този ден победи/ намеква, че май това не е много редно. Питал при награждаването си Царя шест дни по късно, да не е направил беля, но плешивото величество му казало да не се бои.

После четем как Списаревски загива над с. Пасарел в поречието на Искърското дефиле,  извършвайки героичен таран при първия си боен полет на 20.12.1943 г. Къде е село Пасарел, къде е София. Вражеската формация, не знам дали знае младият читател, лети на изток. Не знам дали знае също, че противникът винаги от ноември 1943 г. до април /черният Великден/ 1944 г. почти винаги е влитал по  Владайското дефиле и веднага с десен завой е взимал източна посока над село Княжево. Защо ли  млади любознателни читателю? Та центърът на София се намира на 10 км от там на Североизток, няма две минути полетно време. Но винаги летят на Изток, между планината Витоша от Юг и възвишението „Гърдова глава” от Север. Този баир е западно от резиденция Бояна. Много странен маршрут, породен от българските управници. Вражеските формации са летели към радиопредавателя на Вакарелското възвишение  източно от София. Предавателят на радио София е предавал лека музика, маршове и съобщения за оповестяване от предупредителната служба. Само, че в скривалищата и мазетата не е имало радиоапарати и не е имало нужда от тези предавания. В  Скопие радиопредавателят е бил изключван, за да не се използва за радио-фар. Крепостите са заставали над антената на предавателя Вакарел,  настройвали са радиокомпасите си и при равна скорост са започвали броене на времето за прицелно бомбомятане над  столицата. Не са пропускали. А предавателят защо е работел, на мен и до ден днешен не ми е ясно. От друга страна, Зенитна 88 мм батарея на „Гърдова глава” над Боянското блато, е развърната след април 1944 г. , когато са спрели бомбардировките над София. Страшен идиотизъм.

А сега да ви разкажа и за 

другите странни неща, ставащи в родното небе. 

Първо, въздушните асове са сваляли по-малко самолети от признатите им въздушни победи. При сваляне на четиримоторна крепост са им се броели 3 победи, при сваляне на двумоторен бомбардировач Москито - се е брояла една победа, а не знам за двумоторен изтребител Лайтинг колко победи са били. Като гледам,  всичко е било аритметика.

Много авиатори в спомените си говорят, че са сваляли противникови самолети, за да защитят София. Ама дали е така? От свалените и пряко паднали 63 противникови самолети, между 22 и 33 са свалени, след като са прекратени бомбардировките над София или града не е бил заплашен. 

Както при първия въздушен бой, така и при последните боеве с англо-американските формации сме пресрещали противникови самолети, завръщащи се от бойна задача. Основна цел на операция „Поинт блек” /Точка черна/, извършвана от Съюзническите бомбардировачни ята, е бил районът на Плоещ, единственото качествено  нефтеното поле на хилядолетния Райх.  

Българската изтребителна авиация е гонила брой победи и се е борила със самолети почти лишени от боеприпаси и доста надупчени от румънските и германски изтребители и противовъздушна артилерия. На героите свалям шапка и заставам мирно. Но на кандидатите за слава не им прави чест. Лошото е, че оживяват и обясняват, как са защитавали Източно, Северно и Западно от София  и са водили боеве с отстъпващ  противник. 

Накрая на съюзниците им омръзва и размазват доста голяма част от  6-ти изтребителен авиополк на земята, както и други самолети. Те са били базирани на основното летище в Карлово. Този ден там са унищожени 70 самолета. Но това е през лятото на злополучната 1944 г. Не мога да премълча неприятния  факт, че за времето на въздушните боеве, броят на загиналите пилоти при тренировъчни, изпитателни и предислоциращи полети /тоест при злополуки/ е бил по-голям от загиналите действително герои за отбраната на София. 

А дали противовъздушната отбрана е бил адекватна, е другата болна тема.

Пилотите не са били добре обучени. Доказва го високата аварийност придружена със смърт извън боя. По вина на  командването  излита под 30% от наличната изтребителна авиация при нападение над столицата. Това силно утежнява бойната натовареност на сражаващите се пилоти. Службата за ранно оповестяване и предупреждение от въздушна опасност не си е била на мястото. Нейната основна задача е била охраната на Плоещ , а не София. Наличният български команден пункт в Бояна до долната спирка на трамваи № 5, спирка Павлово,  е бил допотопен. Немският в същото село, но в планината под Боянският  водопад е бил много модерен и добре защитен, същият се ползва и в наши дни. Количеството и разположението на зенитната артилерия не е покривала маршрутите на противника. Боеприпасите не са достигали. При последните бомбардировки артилерията е стреляла без снаряди, само със заряди, за да подържа духа на изплашеното население. Снарядите през 1944 г. били свършили.

Не  трябва да се отминават и последните публикации в изданията на ЕЪР ГРУП 2000. Там се разбира, че водосамолетите, хидроплани АРАДО от водосамолетна станция Чайка до гр. Варна, са потопили за времето от 1941 до 1944 г. пет съветски подводници в български териториални води. Тези подводници, освен че са свалили на българския бряг 3 групи подводничари „конспиратори българи от КГБ”, с нищо не са застрашили наша територия.  Основно са следели движението на немски конвои от български пристанища с доставки за Вермахта в Севастопол, Крим и Кавказ. Та нашият бряг, в разрез с обявения неутралитет, е бил тилова база на немската армия. Това е и една от причините СССР да ни обяви на 05.09.1944 г. война, а впоследствие -Трети Украински фронт да окупира Царство България.

И накрая искам да направя някои изводи. 

Пагубната политика на българските управници, тяхната лакомия и глупост водят до следващата национална катастрофа и възцаряване на тоталитарната власт за 45 години. Тоталитарната власт се укрепва върху 26 хиляди трупа на избити българи в първите месеци след 09.09.1944 г. без съд и присъда.

Дебело искам да подчертая описаните тук случки и събития, които ясно показват, че ние не сме били неутрална страна  и не сме водили никаква символична война. Били сме верен сателит на Третия Райх и затова сме си платили.

Нека почетем героите отдали живота си за България и да заклеймим политиците за пагубната им политика.

Реабилитацията на тези престъпници дава криле на сегашните управници да крадат и продават България.