Във фаталния ден 20-годишният студент, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска сутринта общежитието, където е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка. 

Около 4 часа следобед Палах застава пред Националния музей, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85 процента изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари.

Палах е не само символ на източно-европейския порив срещу комунизма и тоталитарната политика на СССР. Той може би е и обяснение защо България нямаше своята Пражка пролет, а повеят на революцията за демокрация у нас закъсня  с цели 20 години. Вероятно тук трябва да търсим и развръзката защо Чехия вече е нормална европейска страна, а България продължава да се раздира от метастазите на неизживения комунизъм и се сочи за най-корумпираната  държава в ЕС.