Във фаталния ден 20-годишният студент, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска сутринта общежитието, където е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка.
Около 4 часа следобед Палах застава пред Националния музей, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85 процента изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари.
Палах е не само символ на източно-европейския порив срещу комунизма и тоталитарната политика на СССР. Той може би е и обяснение защо България нямаше своята Пражка пролет, а повеят на революцията за демокрация у нас закъсня с цели 20 години. Вероятно тук трябва да търсим и развръзката защо Чехия вече е нормална европейска страна, а България продължава да се раздира от метастазите на неизживения комунизъм и се сочи за най-корумпираната държава в ЕС.
Още от На всеки километър
Валуевският циркуляр (1863 г.): когато царска Русия забранява книгопечатането на украински език
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“
Четири години от масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка
Едно от най-чудовищните руски военни престъпления, което не трябва да бъде забравено
Памет за Алекс Алексиев: Докато политиците са глухи какво зло е Русия, съдбата на България ще бъде поставена на карта
Той ни остави един завет: Може да си европеец, без да се отричаш от националните си корени и да си българин, без да си русофил