Във фаталния ден 20-годишният студент, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска сутринта общежитието, където е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка.
Около 4 часа следобед Палах застава пред Националния музей, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85 процента изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари.
Палах е не само символ на източно-европейския порив срещу комунизма и тоталитарната политика на СССР. Той може би е и обяснение защо България нямаше своята Пражка пролет, а повеят на революцията за демокрация у нас закъсня с цели 20 години. Вероятно тук трябва да търсим и развръзката защо Чехия вече е нормална европейска страна, а България продължава да се раздира от метастазите на неизживения комунизъм и се сочи за най-корумпираната държава в ЕС.
Още от На всеки километър
Преди 92 години: Владо Черноземски ликвидира в Марсилия палача на българите в Македония
От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително, но от дистанцията на времето този случай не може да бъде разглеждан едностранчиво
Помнете Анна Политковская!
20 години от убийството й - тя беше необикновено явление в руското общество, за нея истината беше не просто професионален приоритет, а въпрос на лична съвест и гражданска отговорност.
Изключителен интерес, препълнена зала посрещна втори том на "Народния съд..."
Изследването дава отговор на един много спорен въпрос - дали той е бил съд за възмездие или машина за политическо унищожение