Във фаталния ден 20-годишният студент, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска сутринта общежитието, където е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка.
Около 4 часа следобед Палах застава пред Националния музей, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85 процента изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари.
Палах е не само символ на източно-европейския порив срещу комунизма и тоталитарната политика на СССР. Той може би е и обяснение защо България нямаше своята Пражка пролет, а повеят на революцията за демокрация у нас закъсня с цели 20 години. Вероятно тук трябва да търсим и развръзката защо Чехия вече е нормална европейска страна, а България продължава да се раздира от метастазите на неизживения комунизъм и се сочи за най-корумпираната държава в ЕС.
Още от На всеки километър
Въдворен в „Белене“ заради виц за Вълко Червенков: Горд съм, че съм лагерист…Репресията ни прави чест!
Страданията и оцеляването в комунистическия лагер на остров Персин, описани от офицера Илия Хадживълчев Стоянов
150 години от Емския указ: забраната на украинския език в царска Русия
Забраната има тежки отражения върху културното и просветно развитие на украинската нация през втората половина на XIX век
За 24 май, Кирил и Методий и митовете в историята, родени от политиката
На титулованите историци им е известно, че родните имена на братята са Църхо и Страхота, а етносът им е български