Във фаталния ден 20-годишният студент, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска сутринта общежитието, където е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка.
Около 4 часа следобед Палах застава пред Националния музей, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85 процента изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари.
Палах е не само символ на източно-европейския порив срещу комунизма и тоталитарната политика на СССР. Той може би е и обяснение защо България нямаше своята Пражка пролет, а повеят на революцията за демокрация у нас закъсня с цели 20 години. Вероятно тук трябва да търсим и развръзката защо Чехия вече е нормална европейска страна, а България продължава да се раздира от метастазите на неизживения комунизъм и се сочи за най-корумпираната държава в ЕС.
Още от На всеки километър
Памет за войводата и поета, осветил зловещата роля на Русия по македонския въпрос
За поета свободата на България не може да бъде заложник на чужди имперски интереси, превръщайки словото си в оръжие срещу амбиции на Русия, чиято подкрепа не е безкористна, а стремеж към господство на Балканите
Васил Терзиев: Внасяме доклад в Столичния общински съвет за поставяне на паметника на инж. Иван Иванов
Един век след откриването на първата част на Рилския водопровод значението на съоръжението продължава да се усеща в живота на софиянци
Радев и Йотова мишкуват пред Кремъл, забравят трагичната съдба на блестящи български войни
Капитан Георги Радков и капитан I ранг Валентин Паспалеев не са имали и най-малко колебание, за да се изправят срещу враговете на България