Във фаталния ден 20-годишният студент, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска сутринта общежитието, където е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка.
Около 4 часа следобед Палах застава пред Националния музей, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85 процента изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари.
Палах е не само символ на източно-европейския порив срещу комунизма и тоталитарната политика на СССР. Той може би е и обяснение защо България нямаше своята Пражка пролет, а повеят на революцията за демокрация у нас закъсня с цели 20 години. Вероятно тук трябва да търсим и развръзката защо Чехия вече е нормална европейска страна, а България продължава да се раздира от метастазите на неизживения комунизъм и се сочи за най-корумпираната държава в ЕС.
Още от На всеки километър
За 24 май, Кирил и Методий и митовете в историята, родени от политиката
На титулованите историци им е известно, че родните имена на братята са Църхо и Страхота, а етносът им е български
Денят на отвращението от демокрацията
Отново предстои да се взимат стратегически решения, които ще предопределят съдбата на България за идните три четвърти на 21 век
Ивей - пазителят – самурай! Закрилник!
„ВЪНШНА НАМЕСА НЯМА“ е мантрата вече 3 месеца, но след като става въпрос за самоубийство, интересно защо все още се охранява къщата на тези „лоши сектанти“ самоубийци, какво се охранява всъщност и защо?