Милен Радев, Де зората

На 17 май 2015 г., излизайки от неузнаваемо благоустроеното днес курортно градче на север от Берлин Фюрстенберг, откриваме случайно, прозирайки през крайпътния лес силуета на старата съветска комендатура.

Както много от източно-германските градове от 1945 и до 1994 някога китният Фюрстенберг бе превърнат в център на голямо танково съединение на Съветската армия, а старият му вилен квартал, ограден с висока желязна ограда, оплетен в телени мрежи и накичен с вишки. Там бе разположен така нареченият “городок” – затвореният свят на съветските окупатори, заедно с военната техника, с полигоните и стрелбищата, с магазини, ресторанти и … разбира се, заедно със задължителната тюрма …

След пришпореното бягство през лятото на 1994 г. (подсладено с десетки милиарди германски марки “откуп”), когато “армията-победителка” позорно обра и отнесе всичко, което можеше криво-ляво да се движи и мести (вклч. стотици специално поръчвани и крадени из цяла Германия луксозни лимузини, товарени за Русия в десантни самолети от централния аеродром Вюнсдорф) бившите съветски обекти постепенно 

подивяваха,

докато с годините повечето от тях бяха цивилизовани, сградите бяха разрушени или преустроени и днес тези места с нищо не напомнят отвратителното си минало.

Ето, че както се оказва, един от много малко запазилите се в първичен вид, макар и разядени от времето обекти на съветската армия в Източна Германия е именно зоната на “Комендатурата” във Фюрстенберг. Разположена на площ от около 1 кв. км., междувременно покрита с буйна, джунглообразна гора, на нея се мъдрят административни сгради, бивши складове, спални помещения, клубове за агитация и пропаганда, подземни ходове към зали, подобни на противоатомни скривалища (нямаше осветление за снимки там).

Не устояхме на изкушението, 

промушихме се през ръждясалите телени мрежи, шмугнахме се покрай парализираното КПП, показахме мимоходом среден пръст на олющения, унил Ленин, пристъпихме по подивялата тържествена парадна алея към бившия замък, превърнат в комендатура, разкъртихме шперплатовите прегради, с които са блокирани входните врати и се насладихме на разрухата, с която е белязан материалният спомен за безмилостния окупатор.

Заснетите с подръчни средства, без никаква подготовка, с поразтреперени от вълнение ръце и ослушвайки се за евентуално сигнализирани от бдителни съседи органи на германския ред, снимки предлагаме днес на читателите.