Въоръжени бойни групи и отряди пазят от народната „любов" червените диктарори

Свободна Европа и Гласът на Америка остават единствените източници на свободна информация

Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Унгарското въстание срещу съветския ботуш отпреди 60 години, което е смазано от руските танкове, всява шок и ужас в БКП и ДС. Правешкият диктатор, който вече е възседнал върха на партията и държавата, добре знае, че „ Когато мечката играе у съседа, скоро може да дойде и в дома му" и това го мотивира да бърза с репресивните мерки. Нещо повече – Държавна сигурност, на която се крепи властта, затяга гайките на репресивната машина докрай. Като отговор на въстанието в Унгария ДС отново

отваря концлагера „Белене",

хиляди антикомунисти са въдворени в ТВО и изселени в дълбоката провинция.

Разсекретен строго поверителен доклад от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП от 1956 г. предлага Политбюро да вземе следните решения:

„ 1. Да се въдровят в трудово-възпитателни общежития в с. Белене, Свищовко опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи находящи се на постоянно местожителство в София и др. големи градове на страната.

Тази задача Министерството на вътрешните работи да решава съгласувано с партийните ръководства по места.

2. Да се отнема софийското жителство на всички обществено опасни лица..... и бъдат настанявани в нови местожителства...

3. Министерството на вътрешните работи заедно със съотвения народен съвет да проведе мероприятията по въдворяване и изселване....организирано, планомерно и последователно."

Една от най-големите гаври е в точка 5 на този документ. Там се казва, че след като вече е взето решението за повторното отваряне на концлагера „Белене", постфактум трябва да се направят и съответните законови промени, които да придадат законообразен вид на

престъпленията на Държавна сигурност пред света.

Така издевателствата, мъченията и убийствата биват

узаконени като защита на държавата

пред престъпни елементи. Но за да няма убъркване в кадрите на ДС, надлежно са описани „престъпните елементи – врагове на държавата":

„В връзка със събитията в Полша, Унгария и Близкия изток вражески и престъпни елементи в нашата страна се активизираха и засилват противонародната си престъпна дейност...значително число вражески елементи бивши индустриалци, търговци, царски офицери, легионери, полицаи и други престъпни елементи....в настоящия момент само в Столицата живеят 2,800 бивши царски офицери, много бивши полицаи и др. Освен това в Столицата живеят към 4,000 лица осъждани за криминални и стопански престъпления..."

Така лагерът в Белене, след като е закрит през 1953 г, е рестартиран отново този път за дълго и в него са изпратени стотици български патриоти-демократи, голяма част от които отиват за храна на прасетата. И ако това не е гавра с човешката личност, просто не знам кое друго човеконенавистно престъпление би могло да му съперничи по унизителност и мерзост. Но

и до днес няма покаяние,

няма желание за прошка от иницаторите и извършителите на тези гнусни деяния. Нещо повече Конституционният съд върна давността за престъпленията им, позовавайки се на буквата, а не на духа на закона. Но това е друга тема.

Ако се върнем на въстанието в Унгария от 23 октомври 1956 г., то то е едно от най-радикалните действия срещу московския диктат. Унгарците не понасят засилените репресии на милициите и въстават след спонтанна студентска демонстрация. Въстанието трае от 23 октомври до 10 ноември и обхваща цяла Унгария. Правителството пада, начело на страната застава умереното партийно крило начело с изключения преди това от редовете на Комунистическата партия Имре Над (Имре Наги). Всичко това обаче не се харесва на тоталитарна Москва и

руските танкове навлизат на унгарска територия

В последвалите боеве губят живота си над 2500 унгарци и близо 500 съветски войници, а около 200 000 емигрират от страната. Имре Над е обесен заедно с още четирима свои съратници, а други членове на неговото правителство и представители на мекото крило в унгарската комунистическа партия са осъдени на различни срокове затвор.

Светът обаче е разстърсен от събитията. А европейската интелигенция – особено френската – е разделена по отношение на оценката на Унгарското въстание. Жан-Пол Сартр, Симон Бовоар, Луи Арагон я определят като контрареволюция, Албер Камю – като справедливо народно въстание. Съветът за сигурност приема резолюция, с която осъжда действията на СССР (резолюцията не е подкрепена от Москва), а три страни – Испания, Нидерландия и Швейцария, в знак на протест отказват да участват на Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, тъй като не желаят техните атлети да се съприкосновяват с атлети от страната на агресора.

У нас ръководството на Съюза на българските писатели, което е на пряко подчинение на БКП и ДС

не само се е снишило да мине бурята, но и започва тиражиране на дезинформация, определяйки събитията като

„пристъп на старата контрареволюция"

Ето какво пише във в. "Литературен фронт", бр. 45, от 7-8 ноември 1956 г в уводната статия на заместник-главния редактор на вестника Лозан Стрелков "Като юмрук сплотени": "...въоръжена до зъби пристъпва старата контрареволюция. И в най-подходящия момент тя отвива фитила на бомбата, затраква с картечницата, подпалва националния музей на изобразителните изкуства, политат във въздуха обществени сгради...банди нахълтват в квартирите на комунисти и безпартийни – строители на социализма , и по списък и след предявен паспорт избиват цели семейства, подпалват къщите. По телеграфните стълбове на улицата – обесени. Белият терор вилнее. Унгарският народ го изпита на гърба си." Унгарският народ добре знае, че всички изброени престъпления со извършени от съветските вайски. Но българският народ трябва да бъде деизинформиран, да се продължат опитите да му се промива мозъка от жалките слуги на ДС.

Единствените източници на обективна информация остават американските радиостанции

„Гласът на Америка" и „Свободна Европа"

към които Държавна сигурност насочва огромен кадрови ресурс за следене, прослушване и опити за заглушаване. В строго секретен документ от ноември 1956 – в разгара на Унгарското въстание, когато руските танкове премазват хора по улиците, пише, че много „ български изменници" подговят повторение на унгарските събития. Страхът на комунистеческата върхушка е толкова голям, а интересите на Държавна сигурност да помпат напрежение и да увеличават репресии, за да задържат властта си с цената на всичко, са толкова силни, че доносниците са пришпорени да докладват бързо и всекидневно. В споменания секретен документ, който е „от пощата от Германия", както пише под грифа „Строго секретно" се донася, че „ изменикът на родината Г. Жеков се е изказал, че в България засега нямало да станат събития като тези в Унгария, но се подготвяло въстание от голям мащаб към края на 1957 г."

В справка „Относно използването на радиостанциите „Свободна Европа" и „Гласът на Америка" от организациите на българската вражеска емиграция" се информира за речите на Гемето, Ценко Барев, Димитър Мацанкиев и се информира за работата на „Събранието на поробените европейски народи". В доносението се твърди, че се подготвяло избиването на членове на БКП, когато избухне въстанието в България.

Тези и подобни доноси развързват ръцете на ДС и издевателствата, мъченията, изселванията се усилват още повече през следващия период. Така се стига и до прословутото решение на Политбюро на ЦК на БКП за

създаването на въоръжени бойни групи и отряди,

които да смажат всеки и най-малък опит за съпротива у нас.

„Главната задача на въоръжените комунистически бойни групи и отряди ще бъде да смазват още в зародиш всякакви опити за контрареволюция и остра вражаска проява" пише в докладната записка на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от 10.11.1956 г. Предлага се и проект за решение.

Жестоката машина на ДС се завърта на пълни обороти. Започва ловът на вещици: посочвани по сигнали са затваряни в поделенията на ДС и са разпитвани и матлетирани, семейства са изселвани и въдворявани в ТВО, студенти са изключвани, забравяват се всякакви масови мероприятия – спортни празници или увеселения, за да не се събират хара на едно място. Официалната преса представя Унгарското въстание като контрареволюция, но хората добре разбират какво става.

За жалост малцина тогава са осмелили да вдигнат глава като пловдивския интелектуалец Йордан Русков.

Поетът мъченик, жестоко репресиран от ДС, си отиде през 2010 г. самотно на 84 години без да бъде почетен от никой от родните новоизлюпени демократи. А неговият живот е пример за гражданска доблест и смелост. Стихотворението му „Зов за свобода" на 9 ноември 1956 г. е разпространено и подлудява Държавна сигурност:

ЗОВ ЗА СВОБОДА

Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!

Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи.

Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –

от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.

Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота,

когато му е шията на робството в хомота.

О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!

Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!

Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце

сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци.

Светът следи борбата наша, приятел е светът.

Ще се разчупи бронята, припречила ни път.

Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!

Русков подписва стихотворението си с псевдонима Румен Друмев и го разпраща по пощенските кутии на тридесетина писатели. Последва бясна акция на ДС, за да открие кой е авторът. Според документите „26 агенти на ДС са ангажирани по случая "Румен Друмев". ДС се обръща към писатели комунисти като Андрей Гуляшки, Павел Матев, Христо Радевски, Камен Калчев, Иван Мартинов, Христо Пелитев за мнение за стихотворението и предположения за авторството. Заподозрени са 37 писатели - "вражески елементи", между които Васил Попов, Димитър Симидов, Димитър Спространов, Димитър Талев, Змей Горянин, Йордан Стратиев, Йосиф Петров, Константин Константинов, Любен Дилов, Любен Станев, Мирослав Минев, Николай Цонев, Павел Спасов, Пламен Цонев, Славчо Красински, Славчо Чернишев, Стоян Бакърджиев, Цветан Марангозов, Михаил Величков и Невена Стефанова - последните двама "антипартийно и антисъветски настроени".

Издирването на Държавна сигурност продължава две години. На 20 януари 1959 арестуват автора на "Зов за свобода". В обвинението са включени и други негови стихотворения и сатири, за които получава присъда от 4 години затвор. Отделно за "Зов за свобода" е осъден на 7 години затвор. Общият срок на присъдите е 19 години, като на изтърпяване подлежи най-голямата присъда - 7-годишната, намалена от Върховния съд на 5-годишна. Излиза от затвора през 1962 г с несломена воля и достойнство.

През 2001 президентът Петър Стоянов му връчва орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги като писател и гражданин и по случай неговата 75-годишнина.

През 2006 по случай 50-годишнината от Унгарското въстание с указ на президента на Унгария Ласло Щойом Йордан Русков е награден с най-високото унгарско отличие – Рицарски орден за храброст.

В галерия - поетът Йордан Русков