Кристофер Неринг, Дойче веле

Един възпълен господин във фино сукно се забавлява с очарователна танцьорка в бар „Риунионе" в центъра на София. Втори господин прекрачва прага и двамата се уединяват в едно от сепаретата. На заден план звучи популярен шансон от онова време – началото на Втората световна война. Двамата господа дълго разговарят за придвижването на Червената армия и за чуждестранните пратеници, които от няколко дни се намират в София. След като се сбогуват, единият поема с бързи крачки към хотел „Славянска беседа", на ъгъла на „Раковски" и „Славянска". Там е наел хотелска стая, от която по радиостанцията предава новините на виенското бюро на германския шпионаж, „Абвер – задгранична служба". Този господин, който говори немски с напевен залцбургски акцент, е един от най-прочутите агенти през Втората световна война: Рихард Каудер, псевдоним „Клат".

Макар че описаната среща прилича повече на сцена от слаб шпионски филм, събитията действително са се разиграли: в Царство България през 1940-те години. Хитлер вече е започнал унищожителната си война срещу Съветския Съюз и депортирането на евреите от различни европейски страни. Германският Вермахт е стъпил в България, а дясно-авторитарното правителство в София през 1941 прокарва „Закона за защита на държавата", който е адаптирана версия на Нюрнбергските расови закони. Независимо от това, в сравнение с други европейски страни, по времето на цар Борис Трети България си остава едно относително сигурно пристанище за бегълци от цяла Европа. И важна „разпределителна гара" за шпионски новини от цяла Югоизточна Европа.

Шпионин от безизходица

Рихард Каудер не е агент по призвание. Шпионин той става от безизходица. През 1940 година, когато още се подвизава във Виена като посредник на недвижими имоти, Каудер е арестуван заради еврейския си произход. За късмет той си има влиятелен закрилник: шефа на военното контраразузнаване („Абвера"), полковник Рудолф фон Мароня-Редвиц, който през Първата световна война е служил с бащата на Каудер. За да спаси сина на своя приятел от сигурна смърт, полковникът набързо го вербува за шпионин. И така се ражда легендарният агент „Клат".

Малко по-късно и Виена вече не е достатъчно сигурно място за Каудер, така че „агент Клат" заминава за София. Там той поема ръководството на шпионска мрежа, който подготвя за югоизточноевропейския отдел на разузнаването информации за придвижването на Червената армия (т.нар. „новини Макс") и за положението в Близкия изток (т.нар. „новини Мориц"). Неговият главен източник е тъкмо онзи господин от сепарето, руският емигрант Лонгин Ира (известен още като Иля Фьодорович Ланг). Двамата се запознали в ареста във Виена, допълнително ги сближила и общата им съдба: да оцелеят през войната.

Новините "Макс" и "Мориц"

Изготвяните от тях новини "Макс" и "Мориц" скоро достигат до самото ръководство на германския Вермахт. Шефът на военното разузнаване „Чужди войски на изток" Райнхард Гелен (който по-късно ще стане първият президент на разузнаването на ФРГ) цени високо информацията на двамата. Смята ги за толкова ценни, че когато през 1943 година Хитлер забранява вербуването на евреи, Гелен лично се застъпва за „евреина Клат", както го наричат вътре в службите. Мрежата от агенти на „Клат" е станала незаменима. Само дето събираните от нея сведения имат един дефект: те са измишльотина.

Лонгин и Каудер съчиняват информациите си въз основа на забележителните си познания за Червената армия и за военната стратегия, както и от разговори с приказливи чиновници и дипломати в София. Двамата са толкова добри анализатори, че Абверът и Вермахтът им вярват до последния момент. Другата причина за това доверие се крие в обстоятелството, че двамата много добре знаят какво иска да чуе Берлин.

Когато през 1943 г. Хитлер предприема атаката си срещу агентите-евреи, а войната навлиза в решителната си фаза, за „Клат" и в София става прекалено горещо. През Будапеща той заминава за Залцбург, където оцелява на косъм и успява да дочака капитулацията на Германия.

Агентът, който все успяваше да се измъкне

Но с края на войната шпионските перипетии на „Клат" изобщо не приключват. Големият почитател на информациите „Макс и Мориц" Райнхард Гелен, когото през 1947 година американците поставят начело на новосъздаденото разузнаване на ФРГ, продължава шпионската си дейност срещу СССР, но вече по поръчение на американската армия и на ЦРУ. Гелен иска отново да активира своя „агент Клат", но в крайна-сметка американците го възпират, защото питаят дълбоки съмнения в благонадеждността на този източник. В същото време съветските тайни служби издирват Каудер под дърво и камък и на няколко пъти се опитват да го отвлекат. Той обаче всеки път успява да се измъкне.

Животът на Каудер завършва без блясък. През 1960 той умира крайно беден в родния си Залцбург. Но в историята на шпионажа си остава като една от най-противоречивите и любопитни фигури през Втората световна война. Нищо, че през цялото време съчинява шпионските си донесения с една единствена цел: да оцелее. През 2015 година берлинският историк Винфрид Майер публикува обширна биография на обвития в легенди „велик шпионин" на Хитлер. А най-важния си пост „агент Клат" заема именно в българската столица София, където е редовен посетител на „Славянска беседа", „Риунионе" и „Максим-Бар".