Даниел Смилов, Дойче веле

Това, което се случва в България, отдавна е срамно. Новото е, че срамът се интернационализира, след като Политико накратко обобщи ситуацията така: "Каскета срещу Тиквата: българската мафия достигна точката на пречупване".

Заглавието е малко оптимистично обаче, защото "мафията" е по-здрава и устойчива, отколкото то предполага. В крайна сметка "Тиквата" продължава да реди правителство и да твърди, че без него в политиката не може. Това, уви, се споделя и от една част от иначе почтената българска интелигенция, която страда от необясним тиквено-стокхолмски синдром.

А "Каскетът" все още е начело на прокуратурата и обмисля трайна стратегия за окопаването си в нея чрез шумни кампании с дела, които до момента явно умишлено е задържал. Всъщност малко преди да избухне скандалът Гешев-Борисов беше договорено и правителство , съчетаващо интересите на "Тиквата", "Каскета" и "Прасето". Към тях трябваше да се присъедини и "Джендъра", че и Слави Трифонов за разкош. Но "Джендъра" се оттегли, защото го хвана срам, макар че обяснението сигурно е или по-битово, или по-конспиративно.

Мафиотски-звучащите прякори и тяхната доминация в българската политика са основната причина България да няма евроатлантическо (а към момента и никакво) редовно правителство. Не бива да се говори за цялата политическа класа обаче – проблемът е фокусиран във висшите ръководства на ГЕРБ и ДПС. Случващото се в съдебната власт е ярко доказателство: тази власт беше превърната в политически инструмент, който действа по подадена команда най-вече от тях. Когато командата беше в полза на Иван Гешев, ВСС, следствието и голяма част от съдиите действаха в угода на главния прокурор и матросовски го защитаваха. Когато политическата команда се обърна, почти всички моментално застанаха срещу него.

Политически подчинени фигури

Порокът не е само в Иван Гешев, заместникът му Сарафов и други зависими магистрати, а в самата политическа подчиненост на тези фигури, която явно се прекратява, само когато някоя от тях разбере, че ще бъде жертвана, за да се запази моделът.

А причината този модел да съществува са натрупаните скандали за политически лица - Борисов, Пеевски, Горанов и т.н. - разследването на които не е започнало, или е "на трупчета", или се саботира до изтичане на давностните срокове.

Крайно време е всички, които искат евроатлантическо управление в България, да осъзнаят, че докато стоим върху такива "бомби със закъснител", те ще бъдат активирани винаги в ключови моменти, за да бъде дестабилизирана България и отклонена в евразийска посока.

Затова трябва да се търсят решения, които дават време на ГЕРБ и ДПС да се справят по някакъв начин с лидерските си проблеми, но същевременно не хвърлят страната в хаос и не засилват позициите на про-евразийските играчи.

Има само едно решение

Какви могат да бъдат тези решения? Единственото е оттеглянето на хората с прякори от политиката, но така че про-европейските партии да не загубят голямото си към момента мнозинство. Като междинна стъпка, ГЕРБ и ДПС би трябвало да покажат добра воля за промяна – конституционна, законодателна и персонална – като подкрепят правителство, без да участват в изпълнителната власт. С тях може да бъде договорена програма, те да държат ключа към мнозинството в парламента, но със сегашната си репутация всяко тяхно участие в изпълнителната власт бързо би взривило управлението. Разгарянето на настоящия скандал е директна илюстрация на тази теза.

Когато има силна афективна поляризация в обществото, истината става нейна първа жертва. Разделението на агитки прави фактите почти безполезни – всеки факт може да бъде вкаран в някаква интерпретация, изгодна за дадена политическа сила.

Затова са много редки и ценни моментите, когато и двата поляризирани лагера успяват - по една или друга причина - да заемат сходни позиции. Тези редки моменти са шансът истината да се наложи и обществото да се върне към някаква споделена реалност. От 2013 г. насам българското общество е преживяло такива моменти поне по следните въпроси:

- Цветан Василев за мнозина беше банкер на годината и стожер на българската политика. Но се превърна в беглец, преследван от закона заради проблематичното управление на фалирала банка. Детайлите тук са важни, но каквито и да са те, критиците на Василев от 2013 г. се оказаха прави и техните аргументи бяха възприети от голяма част от неговите съюзници и защитници. Дори тези бивши съюзници прекалиха с атаките и хвърлиха цялата вина за казуса КТБ върху Василев, което също бе злоупотреба с истината;

- Делян Пеевски излезе сух от водата през 2013 г. и 2014 г. Беше изключен от прокурора Иван Гешев дори като свидетел по делото КТБ, на което Гешев дължи и шеметната си кариера. Но след попадането на Пеевски в списъка "Магнитски", защитниците му останаха основно около ръководството на ДПС и приятелските им медии;

- Цветан Цветанов беше в един момент разтерзан от своите повече, отколкото от политическите му противници;

- Владислав Горанов беше отстранен от правителство на ГЕРБ за връзки с ДПС, а след това попадна и в списъка "Магнитски" за вземане на подкупи в контекста на хазартната афера "Божков";

- Самият Васил Божков, който за мнозина бе еволюирал до уважаван притежател на национална лотария, собственик и дарител на любим на народа отбор и спомоществувател на близка до властта телевизия се превърна за една нощ във враг на народа. Тук и критиците, и симпатизантите на ГЕРБ нямаха много време за реакция, защото всичко се разви скоростно и задкулисно. Самият Божков се самоинкриминира като човек, давал подкупи в големи размери на Борисов и Горанов, което вероятно е било и част от причините за попадането му в списъка "Магнитски".

Борисов е в началото и в края на веригата

На ред сега е Иван Гешев, който от "радост" за ГЕРБ-ДПС се е превърнал в очевидна тяхна горест. Сега ГЕРБ-ДПС вадят срещу него същите аргументи, с които критиците му протестираха срещу назначаването му на поста. Че и много по-лоши неща, стигащи до опити за убийство и т.н.

Въпросът е, че истината за подобни лица все пак в крайна сметка излиза наяве и в някакъв момент става широко обществено достояние. Всъщност краят и началото на тази верига – която може да бъде обобщена като "хората с прякорите" – е Бойко Борисов. Това е фигурата в центъра на огромната политическа поляризация в България. Какъв е шансът неговата съдба да е по-различна от тази на изброените по-горе индивиди? Би трябвало този шанс да е нищожен, тъй като те и техните проблеми всъщност са продукт на модела на управление "Борисов". Опитите за саниране и реабилитиране на патрона на всички (вече изгърмели) патрони обаче продължават.

Реалполитиката изисква "хората с прякорите" да се оттеглят така, че да не опразнят политическото пространство в полза на евразийците, част от които са вече радикални и на границата на здравия разум. А някои са и отвъд нея. Ако България не иска да осъмне от грешната страна на новата желязна завеса, това е политическата задача, която трябва да се реши – как да има евроатлантическо правителство, без участие на хората с прякори в него.