В диалога за бъдещето на Европейския съюз Франция и Германия имат сближаващи се позиции по доста ключови въпроси, макар и не по-всички и оттам произтича основният риск за предстоящата конференция. Така Владимир Шопов, политолог и експерт по въпросите на ЕС, коментира пред БНР инициативата на Европейската комисия за конференция на бъдещето на Европа, която ще започне през 2020 и ще продължи до 2022 г.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ на БНР Шопов отбеляза, че не е случаен фактът, че конференцията започва по време на германско председателство на ЕС и завършва по време на френско: „Възможно е да се получи сценарий, при който след много дискусии и дебати да стигнем до една предпоставена дестинация – видима още сега – и консенсусът да бъде около френско-германските актуални идеи“.

Той подчерта, че това е проблем от няколко гледни точки: „От чисто процедурна гледна точка ще бъде много лошо стечение на обстоятелствата, ако след всички дискусии не се стигне до някакво реално отражение на често разминаващите се концепции за бъдещето на Европа. А много от идеите на Франция и Германия срещат все по-голяма опозиция в Централна и Източна Европа и линиите на разделение с Изтока се задълбочават. И това може да се влоши в резултат на този процес“.

Политологът предупреди, че има идеи, за които трябва да се много да се внимава по време на конференцията и от българска гледна точка.

„Една от идеите на Франция, която среща все по-голяма подкрепа в Германия, е да се намалят областите, в които се изисква единодушие за вземане на решение в рамките на ЕС. Т.е. да се увеличат областите, в които решенията се взимат с квалифицирано мнозинство. Което вече е първият сериозен опит за политическо и правно преформатиране на ЕС, което води до реална Европа на различни скорости“, подчерта Владимир Шопов.