"Областните управители са представители на правителството, на централната власт по места, така че, ако правителството е ново и то е временно, би трябвало да разчита на хора, на които има доверие". Това коментира пред БНР политологът Димитър Димитров.
"Ако има нещо смущаващо или малко необичайно в първите 14 сменени областни управители е, че измежду новоназначените преобладават хора с близки отношения до Социалистическата партия, което противоречи на общата самооценка на министър-председателя, че няма да има партийни назначения и служебното правителство ще бъде неутрално. Много от новоназначените в тези първи 14 всъщност са хора, които са били или кандидати на Социалистическата партия, или пряко участват в различни етажи на партийното представителство и ръководство. Има и няколко лица, които имат биография, свързана с НДСВ", коментира Димитров.
"По закон министрите в служебното правителство не могат да вземат участие в изборите, затова е редно и тези, които представляват регионално това правителство, да са със същия статут", добави политологът.
"За някои от лицата от списъка на сменените областни управители съобщиха, че не са подавали молба за служебен отпуск и очевидно те са уволнени по слухове, намерения. При всеки един случай трябва да се разгледа контекстът, който е локален, но ако някой не е подал молба, няма как правителството да знае, че този човек ще бъде кандидат", каза още Димитър Димитров.
Още от България
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите
Радев и Зеленски отново обсъдиха енергетиката: след АЕЦ „Белене“ – сега и доставки на природен газ
Поредната среща между двамата лидери поставя отново на дневен ред енергийното сътрудничество, но поражда въпроси за последователността на българската политика