13 Февруари, 2026

Преди 1008 години син на Самуил се възкачва на българския престол

Преди 1008 години син на Самуил се възкачва на българския престол

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година. Девет дни по-късно - на 15 октомври, престола заема неговият син Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си. Но още същата есен император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.

Тежка семейна карма тегне над Самуиловия род. На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водeл преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. 18 години по-късно за спасения живот Иван Владислав се отплаща с кръв.

Според Скилица новият цар Гаврил Радомир е убит по време на лов именно от братовчед си Иван Владислав (лятото на 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение.

Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Иван Владислав отмъщава на рода на спасителя си. Най-големият син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните 5 синове и 6 дъщери, както и войводите.
Сподели:

Коментари (0)

Началото на българското проклятие: Преди 815 г. цар Борил свиква Антибогомилския събор

Началото на българското проклятие: Преди 815 г. цар Борил свиква Антибогомилския събор

Според Петър Дъново отхвърлянето на богомилското учение, което носи идеи за реформиране на живота и социалния строй, е довело до петвековното османско владичество над България

126 години памет за капитан Петко войвода - символ на Беломорска Тракия

126 години памет за капитан Петко войвода - символ на Беломорска Тракия

За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм

В памет на Тодор Кавалджиев: Рицарят на тихата достойна саможертва

В памет на Тодор Кавалджиев: Рицарят на тихата достойна саможертва

Жестокостта на режима не успя да изтръгне добротата от сърцето на земеделеца, беше държавник, който не се самозабрави