Георги Стойков Мамарчев, известен и като Георги Мамарчев Буюклиу, останал в историята с името капитан Георги Мамарчев, е български родолюбец и борец срещу османското владичество и офицер от руската армия. Роден е през 1786 г. в град Котел и е вуйчо на бъдещия голям български революционер Георги С. Раковски.

Още от началото на XIX век Мамарчев се утвърждава като активен участник в борбите срещу Османската империя. Опитен и решителен, той играе важна роля, която сякаш остава в сянката на знаменателни събития, оставайки сякаш недооценена от историята.

Руска служба и бойни заслуги

Като офицер в руската армия капитан Мамарчев се отличава с храброст в редица сражения. По време на Руско-турската война от 1806–1812 г. командва батальон в българското доброволческо формирование, известно като Българска земска войска. Участва и във войната срещу Наполеон (1812), отново в състава на тази войска.

През следващата Руско-турска война (1828–1829) той оглавява доброволчески отряд от 270 българи, с чиято помощ руските сили успяват да освободят Силистра. След този успех отрядът му продължава настъплението към Сливен. През март 1829 г. доброволците на Мамарчев се вливат в Българския доброволчески корпус, командван от полковник Иван Липранди.

Неосъщественото въстание

След сключването на Одринския мирен договор през 1829 г. капитан Мамарчев прави опит да организира въстание в Сливенския, Котленския и Търновския край. За да избегне дипломатически конфликт, руското командване действа решително — Мамарчев е арестуван от един отряд от 200 казаци, а събраните бунтовници са разпуснати. Скоро след това той е освободен.

Заселва се със семейството си в Силистра около 1831 г., където се занимава с търговия на спиртни напитки. Във Волната махала на града, където се установяват и негови съмишленици и бивши бойни другари, той е избран за кмет.

Велчовата завера 

През 1835 г. Георги Мамарчев се включва активно в организирането на така наречената Велчовата завера — опит за организиране на въстание срещу османската власт, чиято цел е да провокира европейската общественост към преосмисляне на Одринския мирен договор. В отговор на организираното от Мамарчев въстание Русия нанася още един тежък удар на България. Свободата на България в момента не е изгодна за Руското правителство, след като получава право на придвижване в Средиземно море, постигайки целта си. Мамарчев е срещнат не от османски войски, а от майор Кирилов, който с 200 души казаци го очаква с нареждания за неговия арест. 

Арестуван в нощта на 4 срещу 5 април 1835 г. в Плаковския манастир, Мамарчев е отведен в щаба на генерал Дибич. По думите на Раковски руският командир се обръща към Мамарчев със следните думи: "Българи! Стойте си мирно, че ще обърна аз топове да ви избият!"

Единственият шанс да оцелее е руското поданство на Мамарчев, благодарение на което успява да избегне смъртното наказание, наложено на другите ръководители. Вместо това е заточен в град Кония, а по-късно преместен на остров Самос, тогава под управлението на друг котленец — фанариота Стефан Богориди, а след него – от Гаврил Кръстевич.

Георги Мамарчев умира на остров Самос на 16 юли 1846 г. – далеч от родината, но остава в българската история като един от първите родолюбци, вдъхновители и борци за национално пробуждане и освобождение на Отечеството. И макар капитанът да не дочаква свободата, знаеше добре какво означава "руската любов".

Днес на капитан Георги Мамарчев е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София.

В памет на капитан Георги Мамарчев е кръстено село Мамарчево.