Георги Заркин е един от образците на онези политически затворници по времето на тоталитарния комунистически режим, които платиха най-висока цена за свободата и демокрацията днес, припомня сайтът desebg.com. Както повечето жертви на БКП и Георги Заркин обаче е непознат на голяма част от българското общество, а богатото му затворническо творчество и тежка съдба не се изучават в учебниците по литература и история.
Той е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. 9 септември 1944 г. обаче белязва семейството му завинаги – след преврата, благодарение на който комунистите влизат във властта на ОФ, баща му Атанас Заркин е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда от режима в местността Черната скала в Рила.
Георги Заркин успява да завърши задочно кинематография, но работи като зоотехник в Самоков, а по-късно успява да започне работа като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме” в София.
През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров – Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу първия секретар на БКП Тодор Живков. Тайната организация е разкрита и обезвредена през 1965 г. от най-верните хора на Живков в Държавна сигурност още преди превратът да бъде задействан, а Горуня се самоубива при опит да бъде заловен жив.
След разкриването на заговора Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация.
Той е разкрит от ДС, арестуван и осъден на 6 години затвор без да се признае за виновен, а присъдата го разделя със семейството си – съпруга и невръстен син.
Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Отказва да работи в затвора, като не престава да твори в килията – творчеството му е едно от най-мащабните, създадено от затворници писатели в световен мащаб.
През 1970 г. Държавна сигурност му образува разработка в затвора под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК”, но не успява да го пречупи, поради което Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години (1969).
Въпреки че излежава присъдите ДС няма намерение той да излезе на свобода и му инсценира втора вътрешна присъда през 1974 г., малко преди да бъде освободен. Разработката срещу него и указанията по нея се дават лично от зам.-министъра на вътрешните работи и един от най-доверените лица на Живков в МВР-ДС ген. Григор Шопов.
В обвинителния акт е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР”.
В затворническата му характеристика е посочено, че „цялостното поведение на този затворник и вражеското му отношение към мероприятията на народната власт показват, че наложеното му наказание лишаване от свобода и престоят му в затвора не са изиграли още ролята си за неговото превъзпитание, което ще бъде много сложен и продължителен процес”.
Заркин е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където на 7 август 1977 г. ДС инсценира садистичен побой върху него, в резултат на който той почива. Погребан е набързо в гробището на Пазарджишкия затвор без да бъде извършена аутопсия.
След 10 ноември 1989 г. прокуратурата образува следствие за убийства на редица политически затворници в Пазарджишкия затвор, един от които е Георги Заркин. Делото се води срещу бившия началник на затвора полк. Ангел Топкаров, който за кратко е арестуван, но така и не стига до съд.
След промените синът на Георги Заркин – Лъчезар Заркин – събира и издава голяма част от творчеството на баща си.
През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга”.
Още от Петък 13
Военновъздушните сили на България: Гордо минало, тревожно настояще, (не)ясно бъдеще
Операция „Феникс“ или как да спасим родното небе от капана на институционалната безотговорност
Пловдивският панаир пред последна съдебна битка: BIRD.bg разкри потенциална зависимост около делото във ВКС
До 19 август финансовият министър Гълъб Донев трябва да реши дали държавата ще продължи делото, което може да се окаже последната пречка пред пълното овладяване на Панаира от Георги Гергов
Вигилантизмът при убийството на Георги Кузев от Кричим - поредният провал на институциите
Когато държавата отстъпи място на личната преценка, границата между „граждански отряди" и престъпна група се оказва несъщесвуваща