Преди десетилетие Байдън даде съвет на Путин, който господарят на Кремъл не му е простил и досега

Маркус Акерет, Neue Zürcher Zeitung

Кремъл, както, вероятно, и мнозинството руснаци, вероятно е искал да бъде преизбран Доналд Тръмп.
С влизането на Джо Байдън в Белия дом влошените отношения между двете страни ще станат по-предсказуеми. 
Но със сигурност няма да станат по-добри.
Русия трудно преживява раздялата. Доналд Тръмп изгуби изборите, но Кремъл седмици по-късно още не е поздравил Джо Байдън с победата.
Президентът Владимир Путин ще направи това, когато бъдат обявени официалните резултати, каза неговият прессекретар Дмитрий Песков.
Преди четири години телеграмата с поздравленията беше  изпратена на бъдещия президент само няколко часа след като стана ясно, че Тръмп е победил.
Тоналността на близките до Кремъл коментатори в последните дни потвърждават именно това. 
Именно те, които доскоро наричаха процедурата по предварителното гласуване в Русия, изборните секции в нетрадиционни места и гласуването по пощата "достижение на демокрацията", сега с подигравка говорят за аналогичната практика в Америка.
Позовавайки се на статистически данни те говорят за манипулации, които с възмущение биха отричали, ако ставаше дума за Русия.
За Русия и двамата кандидати бяха неубедителни, но тя би избрала Тръмп - а получава стар познат в лицето на Байдън.

Тръмп беше за Кремъл "наш човек"

Изказаната в Москва позиция, че кандидатът Тръмп, както и през последните четири години - на сегашните избори се е сблъскал с изборни нарушения, едва ли ще направи по-лесно и добро началото на взаимоотношенията с Байдън.
Тръмп беше за Кремъл "наш човек". Неговият нетрадиционен маниер на водене на политика ярко контрастираше с начина, по който я разбират в Русия, но пък от руска гледна точка, той разобличаваше "американското лицемерие".
Това, че той подлагаше на съмнение външнополитическите парадигми и повече се възхищаваше на "силните" лидери, отколкото на защитниците на човешките права, за руското ръководство беше двойно преимущество — в това Кремъл виждаше повече характерни за себе си черти, отколкото в традиционната американска мисия за демокрация и свобода.
В Москва виждаха как окончателно се проваля ролята на Америка в качеството и на бастион на тези ценности. 
При Тръмп Америка загуби влиянието си в света без да се налага Русия да си мръдне пръста.
Напротив, появиха се нови възможности за създаване на собствена картина на многополярно световно устройство и нови пътища за налагане на влияние. 
Критиките на Тръмп срещу НАТО и отчуждаването между САЩ и Европа доставяха на Путин особено удоволствие.
Това беше утешение за Кремъл на фона на това, че при нито един друг президент на САЩ санкционният натиск не е бил толкова силен, а отношенията между двете страни - на толкова ниско равнище.
Явната симпатия на Тръмп към Путин и мнението, че американският президент е заложник на антируската американска вътрешна политика, подхранваше във влиятелните кръгове в Русия надеждата за "голяма" сделка.
Всички, които до неотдавна подкрепяха Тръмп, вероятно, не са дооценили доколко неговата нееднозначност и влечение към разрушението противоречат на руските интереси.
В основата на руското разбиране за многополярен свят лежи силно ООН. Затова именно сред руските дипломати и експерти недоволството от настоящия американски президент е по-силно отколкото сред политиците, чиито лозунг е "колкото е по-зле САЩ, толкова по-добре за нас".

Неприятни спомени в Москва 

Външнополитическият профил на Джо Байдън говори за завръщане към традиционния формат на отношения. 
"По-предсказуем, но и по-твърд", такива са очакванията от човека, с който още през 1979 година води преговори съветският министър на външните работи Андрей Громико. 
Старите познати може да са по-предсказуеми, но в същото време и по-враждебно насторени, а отношенията с тях понякога са натоварени с неприятни спомени.
В много отношения Байдън е като червена кърпа за политическия елит на Русия — именно защото го познават.
Байдън активно участваше в провежданата от Барак Обама политика на "презареждане" на отношенията с Русия. Но това, което тогава всяваше надежди, сега в Москва се свързва с нереализирани очаквания.
По време на посещение в Москва през 2011 година Байдън публично посъветва Путин да не се кандидатира за още един президентски мандат.
И Путин не му го е простил и досега.
Докато беше вицепрезидент Байдън подкрепяше Украйна, а след военната намеса на Русия в конфликта в Източна Украйна еднозначно беше на страната на противниците на Кремъл.
От 2014 година Русия повече няма интерес от политици, които защитават "западните ценности" и високо ценят трансатлантическото партньорство.
Администрацията, ако се съди по изказванията на Байдън, ще въведе нови санкции и икономическо противодействие.
Путин само веднъж се е изказвал по тази тема в телевизионно интервю и откри удивителни идеологически точки на съприкосновения: американските демократи имат егалитарни представи за обществото и това е близко на Путин, който много години е бил член на Комунистическата партия на СССР.
Има, разбира се, и очаквания. Преди всичко в сферата на 

контрол над въоръженията

 Русия, макар и да твърди, че има превъзходството над САЩ, но отсъствието у Тръмп на интерес към споразуменията за разоръжаване безпокоеше Путин.
Не е ясно ще има ли в края на краищата още едно, освен удължаване на изтичащия в края на следващата година Договор за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия-III. Но дори и това вече би било успех. 
От руска гледна точка, много ще зависи от назначенията в администрацията на Байдън, например, от това, кой ще стане държавен секретар.
Но в разпространяваната от руското политическо ръководство и държавната пропаганда неприязън към Америка и Запада нищо няма да се промени с идването на Байдън.
Напротив, сагата за загубата на Тръмп подхранва стереотипите. 
Маже би е прав експертът по външна политика Владимир Фролов, който написа след победата на Байдън: ако САЩ орежат отношенията с Русия до минимум, това ще бъде голям проблем за Москва.
Защото Кремъл държи да го възприемат на равна нога с Вашингтон.