Делът на хората в България с мюсюлманско вероизповедание ще остане почти непроменен до средата на века. Ако през миналата година по официални данни те са били 11.1% от населението, докъм 2050 г. може да достигнат най-много 12.5%, но по-вероятно е да намалеят до 9.2%.

В реални измерения това означава, че ако през 2016 г. по официални данни в България е имало 790 000 мюсюлмани, след 34 години няма да са повече от 700 000.

Това сочат три сценария за това, как ще нараства мюсюлманското население на Европа, изготвени от американския неправителствен социологически институт "Пю" (Pew Research Cente), цитиран от "Дневник".

Данните бяха разпространени в края на ноември и привлякоха вниманието с прогнозата, че сегашните 26 милиона мюсюлмани в ЕС, Норвегия и Швейцария може да се увеличат до средата на века с между 10 и 49 милиона души и могат да достигнат между 36 и 75.6 милиона.

В същото време и в трите сценария немюсюлманското население в анализираните 30 държави ще намалява - до 463-445 милиона души, независимо че над 40% от мигрантите са християни.

Авторите на проучването изрично правят уточнение, че с него не се опитват да предвидят бъдещето, а да представят своя отговор на въпроса "А какво би станало, ако..." при 3 сценария за развитие на миграцията.

Първият е за нулева миграция, т.е. от средата на 2016 г. никой не влиза и не излиза от анализираните 30 държави в следващите десетилетия. Очевидно, що се отнася до миграцията, той е нереален, но параметрите му помагат да се види ефектът от други фактори върху промяната на броя на мюсюлманите в Европа освен този за движението на хора през границите. Такива фактори са не само икономическите и политическите, но и раждаемостта, смъртността, възрастовата структура или броят на родените в мюсюлмански семейства, които не последват вярата на родителите си. Това е и сценарият, водещ до извод за значително намаляване броя на жителите на 30-те държави - от 521 на 482 милиона души.

Вторият сценарий се основава на допускането, че ще има миграция без търсене на убежище (две трети от дошлите в 2010-2016 г. не са бежанци) и че ще се запази профилът на държавите, от които сега идват и към които са се насочили мигрантите. Той изглежда най-близо до актуалните тенденции и вещае дълбоко разделение в картината между Източна и Западна Европа с минимална (в реални измерения) промяна на броя на мюсюлманите в бившия съветски блок и драматична на запад от някогашната желязна завеса. Освен това в Западна Европа ще се случат размествания - Великобритания ще измести Франция и Германия и ще заеме първо място с 13 милиона мюсюлмани, или 16.7% от населението, а Швеция би заела второто място (след Кипър) по дял на мюсюлманите от населението - 20.5% спрямо сегашните 8.1%.

Третият сценарий предполага, че към редовните мигранти ще се прибави поток от хора, сходен на т.нар. мигрантска криза от 2014-2016 г., и само Германия ще приема всяка година като бежанци по 200 000 мюсюлмани и 30 000 немюсюлмани. Засега няма основание да се смята, че това ще е водещият сценарий, включително защото случилото се преди две години се отклонява в пъти от историческата тенденция и профил на имигрантите и бежанците. Доколко условен е той показва например неяснотата дали до средата на века Турция няма да смени Сирия като основен източник на мигранти, както и дали мюсюлманите няма да намалеят сред африканците, влизащи в Европа.

"Бъдещето на мюсюлманското население на Европа ще бъде повлияно от икономически и политически обстоятелства в Европа, засягащи желанието да се имигрира, както и фактори извън Европа, включително напрежение и въоръжени конфликти, които биха могли да предизвикват имигрантски вълни", пишат авторите от "Пю". Бъдещето на мюсюлманите и немюсюлманите ще бъде повлияно от промените в европейската икономика и политическата интеграция (или дезинтеграция) на ЕС, а също от научни открития, промени в околната среда и други, които биха могли да променят демографските тенденции по начин, който сега не си представяме.

Един от множеството фактори, които авторите са включили, е раждаемостта сред мюсюлманите в анализираните държави. Веднага прави впечатление, че във Финландия например за 2015-2020 г. оценката е, че една мюсюлманка ражда средно 3.1 деца, докато на немюсюлманка се падат 1.7 деца. Разликата от средно едно раждане повече при мюсюлманките е прогнозирана още във Великобритания, Франция, Швеция, Белгия, Дания.

В същото време в страни като България, Румъния, Словения или Гърция раждаемостта е практически изравнена - по около 1.6 деца се раждат и в мюсюлмански, и в немюсюлмански семейства.

За анализираните 30 държави съотношението е средно 2.6 срещу 1.6 деца в полза на мюсюлманските семейства и очакването за целия район е разликата да намалее до 0.7 раждания към 2045-2050 г., а паритетът по този показател да бъде постигнат някъде към 2100 година.

Това означава не само че мюсюлманското население ще расте дори само заради по-висока раждаемост, но и че младите хора в тази група ще са значително повече. Така е и в момента - 27% от мюсюлманите са на възраст до 15 години (при немюсюлманите този дял е 15%), една четвърт (23%) са 15-29-годишни и още 27% са 30-44-годишни. Докато 10% от немюсюлманското население на 30-те държави е на възраст над 75 години, при мюсюлманите тази група включва едва един на всеки сто.


Какво се казва за България

За демографските тенденции изследователите за разчитали на адаптираната това лято прогноза на Икономическия и социален съвет на ООН. Според най-вероятния сценарий в нея в средата на века, т.е. след около две поколения, в България ще живеят не повече от 5.5 милиона души.

Спрямо това допускане, описаните сценарии и статистиката, сочеща, че мюсюлмани и немюсюлмани в България имат практическа еднакво ниво на раждаемост, представените данни на "Пю" към 2050 г. са за:

Нулева миграция - 700 000 (12.5% от населението) мюсюлмани

Средна миграция - 500 000 (9.2%) мюсюлмани

Силна миграция - 650 000 (11.6%) мюсюлмани.

В действителност мюсюлманите в България може да се увеличат с 1.3 пункта единствено при сценария с пълно спиране на миграцията. При другите два сценария прогнозата е за намаляване с 1.9 процентни пункта и увеличаване с 0.5 процентни пункта. Авторите на доклада са поставили България на дъното на таблица, представяща прогнозираните промени.