25 Юни, 2026

Проф. Ал. Станишев, световно признат лекар и учен - убит, забранен и забравен

Проф. Ал. Станишев, световно признат лекар и учен - убит, забранен и забравен
Проф. д-р Александър Станишев

Роден на днешния ден преди 136 г.

На днешния ден преди 136 години е роден проф. д-р Александър Станишев – един от най-големите български хирурзи със световно признание.

Д-р Станишев произхожда от големия възрожденски род Станишеви от Кукуш. Неговият дядо Нако Станишев е начело на борбата за българската самостоятелна църква, а по-големият му брат е д-р Константин Станишев, председател на Македонския национален комитет.

Александър Станишев следва медицина в Мюнхенския университет (1905-1910 г.), след което в периода от 1912 до 1918 г. участват като военен хирург по време на войните за национално обединение. За своите заслуги е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

Д-р Станишев е лекар с огромни заслуги за развитието на българската медицина. Той е създател на катедрата по хирургия към Софийския университет, декан на Медицинския факултет и ректор на университета (1938-1939 г.). За голямото му признание свидетелства избирането му за подпредседател на Международната хирургична академия в Женева – най-престижната организация от такъв вид по онова време. Той също така е доктор хонорис кауза на университетите в Хамбург и Берлин.

Проф. Станишев популяризира водещите постижения на световната хирургия у нас. Благодарение на него се изгражда модерна хирургична клиника по германски образец с идеален ред. Много български хирурзи дължат своето образование на проф. Александър Станишев.

Всичко, което е правил дядо ми извън медицината, го е посвещавал на свободата на Македония. Той е бил многопластова фигура, разказваше внукът на хирурга - д-р Александър Станишев, който почина преди няколко месеца.

„Може би, във времето няма толкова успял на световно ниво български хирург, какъвто е бил той. Бил е подпредседател на Световното хирургическо дружество - забележете, че тогава не е имало множество професионални организации, дружеството е било едно.

От друга страна е бил и активен общественик, основно като радетел за свободна Македония. На трето място е дейността му като политик. Всичко, което е правил извън медицината го е посвещавал на Македония и на свободата на Македония. Това е причината да влезе в политиката. Не се знае, че дядо ми много често е ходел да оперира ранени четници в Македония. Идвали са да го вземат от къщи по нощите. Както знаете Горна Джумая е била крепост на легендарния Ванче Михайлов. Баща ми е разказвал как веднъж е отишъл с него, описа ми как са ги придружавали въоръжени четници от двете страни на колата. Бурни времена.

Иначе проф. Александър Станишев е бил повече германофил и то като си помисли човек най-близката развита страна до нас е именно Германия. Логично е било да имаме и най-добри отношения с нея”, сподели д-р Станишев.

След 9 септември 1944 г. настъпват трудни времена за проф. Станишев. Известният комунист и бъдещ регент Тодор Павлов лично отива да го арестува, въпреки че самият Станишев му е помогнал и го е извадил от затвора. Големият български хирург е осъден на смърт от Народния съд. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. заедно с княз Кирил, проф. Богдан и Филов и стотици представители на българския елит. Едва през 1996 г. е реабилитиран, а присъдата му отменена.

Къщата на проф. Станишев се намира в центъра на София на бул. „Евлоги Георгиев“ до Орлов мост. Тя е една от най-красивите сгради в столицата и е обявена за паметник на културата. /БГНЕС

Сподели:
Преди 85 години хитлеристка Германия напада съюзника си СССР

Преди 85 години хитлеристка Германия напада съюзника си СССР

Митът за „невинната жертва“ - как Хитлер и Сталин, националист и болшевик, се споразумяха да си поделят Европа в таен пакт, а после се хванаха за гушите

Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината

Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината

Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години

Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило

Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило

На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски

Коментари (0)