Ниската избирателна активност беше най-големият риск, от нея със сигурност ще пострадат по-младите партии. Те нямат трайни структури, нямат лоялни избиратели. Това беше голямото изпитание. Това заяви в коментар за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.

„Зад тази констатация стои един въпрос: Какво направиха тези партии, за да мобилизират избирателите си? Не само своите собствени, но изобщо да мобилизират хората да гласуват. Единственото нещо, което трябваше да направят и то малко преди края на кампанията, беше партиите на протеста („Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри, вън! – бел. ред.) да излязат с нещо като общо изявление на тримата лидери, едновременно, което да казва: Готови сме да работим, за да съставим редовно правителство. Не го направиха. Напротив, продължиха същата игра, както в навечерието на 4 април. Това, страхувам се, е едно от най-възможните обяснения за ниската избирателна активност. Към нея можем да добавим още лятото, Европейското първенство по футбол и други обстоятелства“, категоричен е проф. Тодоров.

Той определи като „опасна“ възможността и след тези избори да не стигне до сформиране на редовно правителство, макар и с кратковременен хоризонт. Ако това се случи, предстои нов предсрочен вот, който вероятно ще съвпадне с президентските избори наесен.

„Гражданите ще гласуват или не раздразнени от неспособността на партиите на промяната, както те понякога наричат сами себе си, да осъществят тази промяна и да я договорят помежду си. Една поредица от избори може да вкара в парламента буквално чудовище – такива партии и невероятни конфигурации, за които всички ще съжаляваме, но може да се окаже късно. Искам само да припомня, че в края на 1932 г. и началото на 1933 г. за 6 месеца Германия преживява 3 последователни парламентарни избори, а Адолф Хитлер става канцлер. Това имам предвид – такава опасна игра с демокрацията може да я унищожи“, коментира още политологът.