Дайте да се мобилизираме. Всеки да бъде личен участник в цялата тази битка срещу коронавируса. Не можем да позволяваме някакъв вирус да ни спира живота. Трябва на време да се вдигнем”.

Такъв призив отправи вирусологът професор Радка Аргирова от ефира на Нова ТВ през месец март, когато заразата настъпи ударно в целия свят. Но сега нещата очевидно са променени както за учените и медиците, така и за обикновените хора.

„Много неща се промениха. Нека да почнем от начало. Най-напред се промени самият вирус. Самият вирус не е този, който беше в началото - т.е аз многократно съм казвала, че Уханският вариант - ще го нарека така, защото той се оказа наистина един вариант от многото - вече на практика не циркулира. Два други варианта вече не циркулират, затова пък се появиха мутанти”, заяви председателят на Българското дружество по медицинска вирусология проф. Аргирова.

По думите й, учените са знаели, че ще се появят мутации, защото това е в природата на РНК - съдържащите вируси. Не за всички обаче се знае точно и достатъчно относно тяхната вирулентност, патогенност и другите им качества.

„Сега, разбира се, знаем за единия, който е широко и така застъпен в целия свят и който дойде от началото на март. Навсякъде го има. Сега този, за който се говори, че е нов - на практика не е нов, знае се, че го има в Европа.

Разбира се може би е бил нов за Великобритания - факт е, че те го докладват, значи е нов за тях. Но в Бразилия също през март докладваха за него и това го знаем”, категоричен е вирусологът.

Тези нови вируси като цяло имат една обща черта - по-лесно се пренасят, по-лесно заразяват клетките. Именно това е причината според професор Аргирова, заради която в есенната част на годината, започна много сериозно покачване броя на новооткритите заразени лица.

Още в самото начало на пандемията със сравнително бързи темпове учените установиха спецификата на COVID-19 и имаха яснота за структурата на вируса. „Според мен вече има яснота, защото напълно е дешифриран неговият геном, а щом като е известен вирусният геном, както и всичките белтъци, които този геном кодира-вече знаем кои са и най-важните, така че пътят към създаване на ефективен имуноген е открит. Имуноген означава препаратът, който ще участва във ваксината”, категорична в професор Аргирова.

Девет месеца по-късно ваксината е факт. Имунизацията започна. Но една не малка част от хората са подозрителни към най-новото оръжие срещу коронавируса, защото ваксината се появява сравнително бързо. Този процес обаче има научно обяснение.

Според професор Аргирова, са необходими осем дни за създаването на ваксина. „Останалото е въпрос на производство”, категорична е тя.