Интервю на Мая Георгиева

-  Проф. Касчиев, изминаха 20 дни след аварията в Северодвинск край Бяло море. Защо този инцидент стресна света, припомните фактите?

-  Около 11 часа на 8-ми август т.г. на полигона  Ненокса (на около 40 км от град Северодвинск) в Русия става експлозия с огромна мощност. Няма информация за силата на взрива, но на някои клипове се вижда, че се образува гъба, което показва, че мощността му е огромна. Експлозията е била засечена от четири станции на организацията за контрол на ядрени взривове (CTBTO). 
Същия ден руското министерство на отбраната излиза със съобщение, в което се казва, че експлозията е станала при тест на ракетен двигател с течно гориво, при което са загинали двама военни и 6 са били ранени. 
На 11 август руската ядрена корпорация „Росатом“ (обхваща всички дейности по военно и мирно приложение на ядрените технологии), обявява, че при експлозията са загинали петима ядрени експерти и трима са ранени. Всички те са работили в ядрения център в закрития град Саров (Арзамаск - 16 по време на студената война). Веднага възниква въпроса - какво са правили ядрени експерти при тест на ракета с течно гориво. Дадена е мъглява формулировка за използване на „радиоизотопен енергиен източник“ в ракетен двигател с течно гориво. Тези обяснения всъщност нищо не обясняват, тъй като подобни батерии се използуват само за електрозахранване на сателити за далечния космос, те са пакетирани пасивни елементи и не изискват присъствие на научен персонал. 
На 21 август руският президент заяви, че взривът е станал по време на изпробване на „перспективно въоръжение“, без да дава никакви подробности.

- Защо се породи подозрение в обществото, че се прикрива авария с изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда?

-  Властите в Северодвинск обявяват, че около 40 мин. след взрива радиационният фон в града и други населени места бързо е нараснал от 0,11 микрозиверта/час до 1,8 микрозиверта/час в някои места (над 16 пъти). Издадено е предупреждение към жителите за опасност от радиация, да стоят по домовете си и със затворени прозорци. Следва да се има впредвид, че в тези служби работят опитни хора с огромен опит от авариите на ядрени подводници и  на полигона в Ненокса. След около час и половина обаче радиационният фон спада. Това дава основание на руските федерални власти да твърдят, че измерванията са погрешни и не след дълго съобщението е свалено. 
Граждани обаче вече са направили измервания със собствени прибори, които потвърждават наличието на радиоактивно замърсяване. Освен това местни меди показват снимки и клипове, в които хеликоптерите, с които се докарват пострадалите, се проверяват за радиация от хора в защитни костюми. Всички тези факти показват, че в района е станала авария с изхвърляне на радиоактивни материали в околната среда. Липсата на информация и аналогиите с аварията в Чернобил водят до паника. Знаейки от собствен опит, че на твърденията на официалните власти не може да се има доверие, населението в Северодвинск и съседните градове набързо изкупува всички запаси от йодни таблетки в аптеките, вероятно и всичката водка в магазините. 
На лекарите в местната болница не е съобщено, че пациентите може да са пострадали в радиационна авария. По-късно от тях е взета подписка да не разгласяват никаква информация. В организма на един от лекарите е открит радиоактивния изотоп на цезий-137. Властите обаче излизат с версията, че той бил на почивка в Тайланд, където вероятно е ял раци с радиоактивно замърсяване от аварията в АЕЦ Фукушима.

-  Но как може да се обясни бързото покачване, а не след дълго спадането на радиационния фон?

-  Според мен единствената възможност е това да е причинено главно от газообразни радиоактивни вещества, които взривната вълна е изхвърлила. Когато са достигнали до местата на измерване, детекторите са ги отчели и са алармирали за бързо нарастване на радиационния фон. Когато са се разсеяли или отминали, фонът е започнал да намалява, но не е спаднал до естествените значения. 
Около седмица след аварията бе съобщено, че станция на Норвегия в Svanhovd, на 700 км на северозапад от Северодвинск е открила радиоактивен йод във въздушните проби, събирани в периода 9-12 август. 
  Буквално преди ден(27 август, б.а.) хидрометеорологичната служба на Русия (Росгидромет) обяви, че причината за повишаването на радиационния фон около Северодвинск на 8-ми август е бил облак от радиоактивни благородни газове. Службата съобщава и за наличие на радиоактивните барий, стронций и лантан, които са продукти на делене или на активация в ядрените реактори. 

-  Възниква въпросът какви са тези радиоактивни газове, откъде и как са се появили?

-  Като ядрен физик смятам, че няма начин да са генерирани от „радиоизотопен енергиен източник“, както твърди Росатом . 
Мисля, че най-вероятната хипотеза е това да са радиоактивни изотопи на ксенон и криптон (благородни газове), както и на лесноподвижния йод. Само че в природата тяхната концентрация е нищожна и те се образуват в големи количества САМО като продукти на деленето на уран и плутоний в ядрените реактори. Във всеки реактор таблетките с ядрено гориво обаче са в херметични метални обвивки и при нормална работа радиоактивни продукти на делене практически не се изпускат. За да излязат масирано в околната среда, трябва да е станала авария, при която горивните елементи на реактора са силно повредени, тоест ядрена авария. Друго обяснение просто не виждам.  

-  Искате да кажете, че при взрива е имало разрушаване на ядрен реактор? Откъде се е взел той, все пак тестването е станало на плаваща платформа? Възможно ли е това? 

-  Според повечето експерти е било проведено поредно изпитание на новата междуконтинентална руска крилата ракета - 9М730 „Буревестник“  или “SkyFall”, както я наричат в НАТО. Тя е двустепенна, стартовият двигател е с твърдо гориво, а според данни от СМИ двигателят на втората степен е малък ядрен реактор. Това е нещо като правоточен реактивен двигател - засмукваният въздух се  нагрява до около/над 3000 градуса от топлообменните плочи около реактора и създава нужната тяга. За създаването на тази ракета намекна руският президент през 2018 год, според който ракетата ще може да е в полет десетки часове. Руските критици я наричат „летящият Чернобил“, основно поради това, че тя ще оставя радиоактивно замърсяване по цялата траектория на полета си. Това сравнение вероятно е пресилено, тъй като масата на ядреното гориво и активността на радиоактивните материали в ракетата Буревестник е много по-малка отколкото в избухналия четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ.   
Ако двигателят на втората степен е ядрен реактор, може да се предположи, че е реактор на бързи неутрони с гориво оръжеен уран (обогатяване над 90 %) или плутоний-239 и метален топлоносител на основата на натрий. Подобни реактори с гориво 30-50 кг оръжеен уран и топлинна мощност 100 - 150 кВт са разработени и използвани от СССР по време на студената война за захранване на военните спътници от серията „Космос“. Сега близо 50 от тях кръжат на около 750 км над земята в „космическото ядрено гробище“. Тогава са разработвани и проекти на ракети с двигател ядрен реактор, които са били изоставени поради тяхната абсурдност.
Според западни експерти полезната мощност на реактора на Буревестник би трябвало да е 800-900 кВт, което значи, че топлинната мощност трябва да е няколко МВт, тоест десетки пъти повече, отколкото в реакторите за спътници.

-  Дори двигателят на втората степен да е ядрен реактор, той не се ли включва след време, когато се отдели първата степен на ракетата?

-  Не съм специалист по ракети, но мисля, че когато първата степен се отдели двигателят на втората трябва веднага да заработи на пълна мощност. В противен случай ракетата може да стане неконтрулируема. При реакторите това обаче не е толкова просто. Ако се използват за спътник или ракета, около реактора не може да се направи масивна биологична защита, защото това нещо просто няма да излети. Защитават се само измервателните, управляващите и другите електронни системи. Това означава, че до теста на ракетата реакторът може да се изпробва на много ниско ниво на мощност и в него все още практически няма радиоактивни материали. 
Преди да се монтира в ракетата и до старта, той трябва да се поддържа в дълбоко подкритично (безопасно) състояние. За да се изведе в критично състояние трябва да се извърши поредица от определени действия, включително механични. Според мен това не може да стане автоматично, без присъствие на хора. Вероятно това обяснява наличието на толкова много ядрени учени и инженери при теста. Изглежда логично реакторът да се изведе на някакво ниво на мощност преди старта на ракетата, за да може след това тя бързо да се увеличи до номинална. 
Най-вероятно нещо се е объркало в този процес поради отказ (откази) на оборудване или грешки на персонала, или комбинация от двете. За да се създадат и да се натрупат много продукти на делене, реакторът трябва да е работил достатъчно дълго, или да е достигнал надпроектна мощност. Какво се е объркало и кои компоненти на ракетата са се взривили не може да се каже, тъй като руските власти не дават никаква информация. Обявяването на загиналите ядрени експерти за герои навежда на мисълта, че те може би са предотвратили много по-страшен сценарий. Какво се е случило може би ще стане ясно, ако след много години HBO направи филм за тази авария. 

-  Има ли опасност радиационното замърсяване да достигне и до България и да бъде в граници опасни за гражданите?

-  Тук случаят е ясен – все пак реакторът е много малък и изхвърлените радиоактивни материали не могат да се сравняват с тези при известните тежки аварии. Освен това по молба на медиите, а и за да отговорят на очакванията на гражданското общество, експерти на CTBTO са направили симулация на придвижването на въздушните маси от района на Северодвинск от 8-ми до 19 август. Резултатите показват, че те са се придвижвали на юг през територията на Русия, като по нашите ширини са били на изток от Черно море, далеч от нас. Тоест, дори това да са били радиоактивни маси, заплаха за нас няма, поне засега.

-  Но съседни на Русия държави се запасяват с йод?

- Доколкото знам, такава информация има само за Литва, но бе обявено, че това се прави във връзка с предстоящия пуск на Белоруската АЕЦ „Островец“. Тя се намира на около 60 км от столицата на Литва (Вилнюс) и според редица експерти е в зона с недобре изяснен сеизмичен риск.

-  Достатъчно ли беше информирането на гражданите от страна на руските власти.

-  Хората в Русия с право не вярват на уверенията на властите. Както вече посочих първото съобщение от 8-ми август е изцяло невярно. На 11 август Росатом признава за своето участие и намеква за радиоактивни последици, но дава заблуждаваща информация. След това следва мълчание по темата. През последната седмица властите вече категорично отричат, че при експлозията са се отделили вредни вещества в атмосферата. Това ми напомня, как на манифестацията на 1-ви май 1986 год. в Киев са носили плакати „Советская радиация – самая безопасная в мире“. 
Поведението на руските власти е аналогично на това след Чернобил – забавяне и укриване на информация, вече в комбинация със заблуждаващи хипотези. Много подозрително например е това, че две ключови станции за контрол на радиацията в Дубна и Киров в Русия (точно на пътя на въздушните маси) са престанали да предават информация за CTBTO два дни след взрива. Руските власти дават мъгливи обяснения за прекъсване на връзката. Високомерно напомнят на CTBTO, че организацията е създадена за контрол на ядрени взривове, а не за контрол при тестване на нови оръжия. Това очевидно следва да се разбира като – не си пъхайте носа където не ви е работа! На запитвания от чужди медии нагло отговарят, че не са длъжни да дават информация за радиационната обстановка в Русия (дори и на своите граждани).

-  Какво би било поведението на нашите управляващи при такъв инцидент?

-  Мисля, че поведението и на нашите управляващи в подобен случай ще е подобно на това на руските власти. Например при един малък инцидент на 5-ти блок на АЕЦ Козлодуй през март 2006 год. бе направено смразяващо откритие – реакторът е работил на пълна мощност, като постепенно неутронните поглътители са залепвали в горно положение. Поради това при сработване на аварийната защита те не биха могли да паднат в реактора и да го заглушат. Причината се оказа дефектни двигатели на поглътителите, доставени от Росатом. От АЕЦ Козлодуй, Министерство на енергетиката и Агенцията за Ядрено Регулиране имаше очевидно координирана стратегия да не се съобщи нищо за причините и бе съобщено за „планов ремонт“ на блока.
Ще дам още един пример - в наши дни многократно е повдиган въпросът защо през последните 5 години (откакто начело на енергетиката е министър Петкова) вместо да се извозят минимум 250 т отработено ядрено гориво за преработка, са транспортирани само около 27,5 т и площадката на АЕЦ Козлодуй се превръща в ядрено бунище. Когато я питат за това министър Петкова недоумяващо повдига рамене, укорително клати глава, гневно заявява колко много мрази когато някой манипулира хората, намеква, че подобни теми не е добре да се обсъждат, заявява с патос че горивото се извозва на определена периодичност и завършва с уверение към българските граждани да бъдат спокойни. Останалите министри, вицепремиери и премиерът дружно пазят мълчание по темата.

Още веднъж искам да кажа, че непосредствен риск от ядрената авария край Северодвинск за хората в България няма. 
Смятам обаче, че за България се създава ясна дълговременна заплаха от заявката на Росатом да строи АЕЦ Белене. Тя произтича от това, че площадката се намира в район със значителен сеизмичен риск, от това, че Росатом си позволява да прикрива от руските граждани и от международните организации данните за радиационната обстановка след ядрена авария на нейно съоръжение, както и от лакейското и угодническо поведение на нашите управляващи към нея. Само си представете колко отговорно създателите на „летящия Чернобил“ ще изграждат АЕЦ Белене и по какъв начин Росатом ще информира българските граждани за ядрените рискове и инцидентите в нея.
В заключение - смятам, че Росатом, която разработва оръжия, предназначени за унищожаване на страните от НАТО, което значи и на България, не трябва да бъде допускана да строи атомна централа у нас. Обратното би било равносилно на национално предателство.