Депутатите имат историческия шанс да променят името на 24-ти май и да не го подаряват на някакво безлично „славянство“ 

Държавите и техните езици са като хората – развиват се еволюционно, не се раждат с решения и декрети нито на Коминтерн, нито на ОФ, нито на АСНОМ, казва пред Faktor.bg бившият посланик на България в Гърция и Ватикана, член на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония

Интервю на Васил Василев 

- Проф. Топалов, ще успее ли Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония да постигне консенсус и западните ни съседи да започнат преговори за членство в Европейския съюз, с какво не са съгласни вашите колеги? 

- Вече повече от две години работата на нашата комисия се спъва по всякакъв начин от страна на нашите партньори от РСМ. Както на всички е известно, дори почти една цяла година те преустановиха нашите срещи с оправданието, че РСМ била пред избори. Това беше, най-меко казано, странно, като се има пред вид, че те непрекъснато повтаряха, че ние сме били работили под политически диктат. През миналата 2019 г. в България имаше избори и за европарламент, и за местна власт, но на никого не бе и минало през ум, че можем да прекъснем заседанията на комисията… Наскоро тези заседания бяха възобновени, но очакванията ни за по-голяма конструктивност от страна на колегите от РСМ не се оправдаха. Те дори  не подписаха протокола от последното ни заседание преди година. Оказа се, че все още не са направени от тяхна страна пред образователното им министерство никакви постъпки за промяна на учебниците им (стигнали сме до шести клас), в които българите се описват като „номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са турци, татари и монголи“. Безуспешно завърши и опитът ни да постигнем консенсус за българския произход на Гоце Делчев, въпреки че във всички лични документи на голямото му семейство (той, родителите, братята и сестрите му), във всички архивни документи, вкл. негови лични писма, няма други определения освен „българин“, „българка“, „българско“, „български“, „българи“ и т.н. Разбираемо е – те нямат друг герой освен Гоце и бранят „македонската“ му идентичност като спартанци Термопилите. Втората им масова заблуда, педантично насаждана в тяхното общество, е, че се бил борил за „слободна и независна“ Македония. Нищо подобно. Че то тогава и самата България все още не е свободна и независима, а е автономно трибутарно княжество под чалмата на султана. Всички документи свидетелстват, че Делчев и съратниците му са се борили за автономна Македония, която по-късно, при удобен случай, да присъединят към Майка България с акт, подобен на Съединението, защото са знаели много добре, че Великите сили пак няма да бъдат съгласни, ако ги биха попитали… 

- Членовете на тяхната комисия не знаят ли тези истини?

- Естествено, че ги знаят. И мнозина други учени ги знаят. Но обществото им не го знае. А и как да го узнае, след като там, с изключение на една-две чалгарски телевизии, не влиза нито една сериозна българска медия? Кой да им го каже и как? Вече три десетилетия след разпадането на Титова Югославия техните медии и всички политически сили са  толкова единни в насаждането на омраза към всичко българско, както бетонно единни бяха нашите в тоталитарния комунистически период. Друго мнение не се допуска. Продължават да ни наричат фашисти, окупатори, изверги – палитрата от подобни определения е доста богата, а в предизборните борби с най-големи шансове е партията, която успее да покаже най-зла омраза към България и българите. Така и лъжата им за Гоце продължава да живее. В изолационистката си политика те не допускат дори да се направи между София и Скопие ж.п. линия и автомагистрала. Шосето за Скопие веднага те връща в спомените на по-старото поколение за пътя София – Своге.

- Ако  се появи възможност обществото им да разбере, че Гоце Делчев въобще не е това, за което ги лъжат, какво ще стане?

- Рано или късно ще го разберат и това, сигурен съм, ще доведе до голям срив в социалната и „националната“ им психология.  

- Евродепутатът Андрей Ковачев и външният министър Екатерина Захариева бяха категорични, че страната ни няма да подкрепи Северна Македония по пътя ѝ към ЕС, ако не спази договора, който сме подписали. Какво ще се случи с бъдещите отношения между двете страни, ще ни намразят ли повече македонците? 

- Аз не знам какво повече би могла да направи която и да е държава от това, което е направила за тях България: първи ги признахме след разпада на Югославия и с това ги предпазихме, казвал съм го вече, от свирепата мъст на Милошевич, който знаем как постъпи с останалите югорепублики, дадохме им даже танкове и оръдия, по време на югоембаргото им давахме храна за населението, горива и енергия, а наскоро, по време на нашето председателство, не друг, а ние наложихме въпроса за тяхното приемане в ЕС чрез програмата ни за Западните Балкани, сега инициирахме Берлинския процес… Какво повече да стори България? Кой е направил повече от нас за тази държава? Те сега се държат с нас така непочтено, сега, когато пътят на интеграцията им зависи от България, мога да си представя какво ни чака, когато влязат в ЕС. Там няма да имаме по-зъл враг, а това е повече от абсурдно.

- А договорът?

- Май са забравили за него. 

- Тогава на какво разчитат?

- Както става ясно – предпочитат да предизвикат натиск от страна на традиционните и прословути Велики сили. Според мен това е крайно непочтено, а и не винаги работещо. Очевидно забравят и това, че България е суверенна държава и пълноправен член на ЕС и не е толкова лесно, колкото се струва на братовчедите край Вардара, някой да й диктува решенията. Като съвсем нова държава, те очевидно още не са успели да разберат, че на Балканите е по-добре да бъдеш добре със съседите, особено пък и ако са ти най-близки роднини, отколкото да разчиташ на помощта на някой по-далечен „закрилник“, който и без теб си има достатъчно свои проблеми… Българският опит от хилядолетие и половина е формулирал простичката мъдрост, че съседът е по-важен и от брат, даже и да е „Голям брат“, защото ако ти пламне чергата, първо комшията ще дотича да ти помогне да я угасиш. Или пък – няма да дотича, зависи как си си постлал.

- Професорът по история Йован Донев иска да променим националния си празник, защото с 3-ти март имаме претенции към границите на съседите си. Има ли страната ни подобни намерения към Скопие?

- Твърде нелепо е сегашни хипотези да се градят върху събития от преди десетилетия или даже столетия, както е в случая, но напоследък се нагледахме и наслушахме на какви ли не дълбоко прозорливи твърдения от страна на скопските учени, които се правят, че не знаят, че не ние имаме малцинствени (разбирай и териториални) претенции към тях, а те – към нас. И тук народната мъдрост си е казала думата с известното „Крадецът вика - дръжте крадеца“. Иначе, по отношение на 3 март аз неведнъж съм изразявал своите несъгласия, но тяхната мотивация няма нищо общо с гениалните прозрения на този „историк“, както го определихте. 3 март е дата на сключване на прелиминарен договор между две враждуващи империи, еднакво „безкористно“ и дълбоко замислени за доброто на България, а не за своите вековни интереси, при това отлично знаещи, че този договор няма да има абсолютно никакво значение при решаването на съдбата на същата тази, как беше – България, и че вече решеният Берлински конгрес най-решително ще реши решението… Винаги съм казвал, че много по-подходящи за наш национален празник са датите 6 септември (Великото Съединение, което ако не беше извършено, сега щяхме да имаме за южен съсед държава Румелия с румелийски език!), 22 септември (България става независима държава) или, ако щете – 24 май. За разлика от сегашния национален празник, който винаги е разделял и ще разделя българското общество, то другите три дати обединяват всички българи. Но така е, когато гледаш да угодиш на някой Голям брат, а не на своя интерес. Всеки народ си заслужава националния празник. 

- Петър Богоевски от "Македонския концепт" констатира, че оригиналният български език не съществува и е смесица от български, турски, гръцки, сръбски, руски, хърватски, френски и немски. Защо се правят подобни внушения?

- Признавам, че не разбрах точно какво г. Богоевски е искал да каже (ясно е само, че и той самият не знае), но поне мога да отговоря на въпроса му дали ние, българските учени сме нормални. Не, г. Богоевски, очевидно не сме, щом вместо да си гледаме науката и държавата, които са от, вече припомних – хиляда и петстотин години, се мъчим да разгадаваме абсурдната логика на разсъждение на науки и държави на по няколко десетки години, безуспешно мъчейки се да им кажем нещо добро за тяхно добро. Държавите и техните езици са като хората – развиват се еволюционно, а това ще рече – бавно и дълго. Не се раждат с решения и декрети нито на Коминтерн, нито на ОФ, нито на АСНОМ, знаем го и от личен тежък опит. Държавите и езиците се раждат и развиват във вековни мъки и страдания, с вековни надежди и хилядолетна любов и вярност на народа и културата му към неговата държава. И тук народът се е произнесъл със своята мъдрост за бързата кучка, дето слепи ги ражда. Очевидно без да иска, г. Богоевски е познал само в едно – че в основата на „македонския“ и българския език лежи така нареченият неправилно от него „старославянски църковен език“, който всъщност е старобългарският език на Патриарх Евтимиевата школа.  

- Какви са вашите впечатления, искат ли македонците да влязат в ЕС и кой стои зад подобни изявления, които очевидно не са в полза на западните ни комшии? 

- Да искаш нещо и да знаеш как да си го поискаш са често две различни неща. Пак е въпрос на еволюция. Защото от историята е известно, че революцията обикновено не води до нищо добро. Само напразни жертви и връщане на историческия ход. Но всички знаем тъжната констатация, че единствената поука от историята е, че никой не си взима поука от нея. 

- Ако България отложи членството на Северна Македония в ЕС, съществува ли сценарий, в който тя да се отдръпне и да смени политическата си посока към Русия? 

- Вижте, ако някой е решил да се самоубива, по никакъв начин не можеш да му попречиш. Но нашите роднински съседи не попадат в тази категория. В този случай те постъпиха практично - приеха гръцки условия, които никой не вярваше, че ще приемат – смениха си името, промениха държавните си символи, отказаха се от великото си антично минало… Някои го приеха като ритуално самоубийство, но то си беше просто разумна защитна реакция. И останалият разумен свят ги поздрави за това, май ние пак бяхме първи. Нашите роднински бележки към тях са къде-къде по-скромни и приемливи – само да си признаят роднинството. И влизат в широкия свободен европейски свят – няма визи, няма дискриминация,  потичат европейските милиарди… Е, разбира се, и Русия е опция, да не забравяме, че по територия е пет пъти по-голяма от целия ЕС. Свят широк, спасение може да те връхлети отвсякъде.

- Трябва ли страната ни да промени името на празника 24-ти май и да премахне „славянската писменост“, за да я смени с „българска“? Ще обидим ли останалите славяни, ще се „капсулираме ли“, както твърдят някои ваши колеги? 

- Нито ще обидим някого, нито ще се капсулираме. Просто ще възстановим историческата истина. Че това дело е българско, говорят и трите етапа на създаването и реализирането му. Още през ХIХ век всички големи европейски слависти признават, че Кирил и Методий създават съвършената си фонетична азбука – глаголицата – въз основа на солунските български говори и на този език именно превеждат онези основни литургични текстове, с които заминават за Велика Моравия. Това се доказва от наличието в тези текстове на присъщите само на тези говори характерни белези, като съчетанията шт и жд, ятовата гласна, еровете, носовките, групите ър, ъл – ръ, лъ и др. Известно е, че след жестокия разгром на Кирилометодиевото дело в Моравия техните ученици намират спасение в България и така се създават могъщите Плисковско-Преславска и Охридска книжовни школи, със замяната (най-вероятно в Преслав) на глаголицата с кирилицата като по-лесна за писане, тъй като по-голямата част от буквите се заемат от вече познатата гръцка азбука. Сиреч – не само в първия си етап – създаването на азбуката и културата, но и във втория етап – спасяването и мощното развитие на тази култура -  това дело е българско. Без поддръжката на княз Борисовата и цар Симеоновата България днес в енциклопедиите щеше да има само два-три реда, че през девети век е имало пореден опит за създаване на нова азбука. Третият етап – разпространяването на тази нова култура – е също българско дело. От България тя отива в Сърбия, а през следващия десети век - и в Русия, когато езическите племена на Киевска Рус приемат християнството и писмеността чрез преди всичко български духовници и книги. Това е Първото българско влияние в Русия. Второто е на границата между XIV  и ХV век, когато учениците на патриарх Евтимий – Григорий Цамблак и Киприян емигрират, спасявайки се от турското нашествие, в Русия, възстановяваща се след двувековни диви азиатски нашествия и междуособни войни. Единият оглавява Киевската, а другият – Московската църква, донасяйки книгите на блестящата Евтимиева книжовна школа, с които за втори път поставят началото на руската култура, език и литургия. През следващия XVI век този Евтимиев език с някои въздействия на руската езикова среда е кодифициран като език на църквата и е дошъл до нас с неправилното име „църковнославянски“ (вместо „старобългарски“), който ние и до днес слушаме в църквата. Половинвековният период на диктат на съветската идеология наложи тези две български влияния в Русия да се наричат „южнославянски“, за да се прикрие и подцени българският принос в създаването два пъти на руската култура. У нас те за съжаление се наричат така и до днес. Тук идва въпросът за празника и неговото име. Както знаем, той е създаден през 1851 г. в Пловдив от Найден Геров като училищен празник на Св. Св. Кирил и Методий и много бързо се утвърждава като общобългарски празник на буквите и писмеността. След превръщането на България в комунистическа държава през 1944 г. имената на Кирил и Методий отпадат от името на празника и през известен период той е само „Празник на славянската култура“. „Славянската“ му характеристика дава възможност на всички, които са имали досег до делото на Кирил и Методий, да си присвояват това дело. Още през XIX в. сръбският учен Дмитрий Тирол „доказва“, че Солунските братя са сърби и са създали азбуката на сръбския език, който Велика Сърбия е дала на останалия славянски свят. Словаците, като наследници на моравците, представят това дело като свое. Според братовчедите ни пък Кирил и Методий са безусловно македонци и са създали азбуката на македонския език, който после от тях е отишъл у всички останали славянски народи, включително и бугарите, г-н Путин и сам им го рече преди три години. Тази пролет във връзка със скандала в Руския културен център в София руски учени заявиха, че през Х век братята Кирил и Методий са разпространили азбуката в Русия, пропускайки дребните факти, че те са създали не кирилицата, а глаголицата и освен това са напуснали този свят един век по-рано… Сиреч оказва се, че всички си присвояват това дело, само ние държим на живот и смърт то да не е българско, а „славянско“! Искам да припомня, че „славянски“ език, култура и книжовност, или „книжнина“, няма. Има език, култура и книжовност на отделните славянски народи и наше право е да честваме този най-светъл празник като празник на Светите братя Кирил и Методий, на  българските букви, писменост и култура, пък който друг иска, да си го чества и той. В противен случай го подаряваме на някакво безлично „славянство“ и на всеки, който иска да си го присвои само като свой. Нашите депутати имат историческия шанс да останат в българската културна история, като променят името на празника. Дано не го пропуснат.