Проф. Николай Овчаров: Китайска пандемия загробва България преди падането ни под османско робство

Чумната епидемия от втората половина на ХІV век със сигурност е най-мощната и смъртоносна в човешката история. Това съобщи за археологът проф. Николай Овчаров. Той посочи, че според авторитетния историк Улиям МакНийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. По „пътя на коприната“ епидемията достига Кафа – голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, за да отбранява тяхната фактория в този район. Оттам вече е лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.

„Както и днес първоначалната вълна ударила Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хебей – измрели близо 90% от нейните жители. Арабският историк Такиюддин ал-Макризи пише :“Тогава Китай съвършено обезлюдя". Ибн ал-Варди пък пише, че първите около 15 години чумата свирепствала на Изток и едва след това достигнала Европа“, посочи Овчаров.

„Още през 40-те години на 14 в. епидемията обхваща и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Умрял дори Андроник – най-младият син на императора. Друг историк - Никифор Григора пише как "в повечето домове всички умирали заедно". Според сведения от венециански хроники, загинало около 90 % от населението на Константинопол. Това очевидно е преувеличено, но все пак броят мъртви несъмнено бил голям“, каза още той.

По думите му вълните на епидемията продължават есента на 1347 г. засягат и България. „Последвали няколко вълни, като третата избухнала през 1369 г. и върлувала цели 8 години. Известно е откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра, където в два гроба от края на 14 в. е открито абсолютно необичайното за християнството кремиране – очевидно в опит за ограничаване на заразата. Известен е и масовият гроб в подземието на една църква на хълма Трапезица. Там безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се прави само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашават живота на големи групи от хора“, посочи Овчаров.

„Върлуващата болест вероятно е една от причините цар Иван Александър да организира няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа тогава в Търновград се разпростаняват различни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А силното обезлюдяване на градовете спомогнало прииждащите от Азия турци да завладяват сравнително лесно градове и крепости. Косвено за това говори и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки падането на столицата Търновград – „И най-после превзе града (турският военачалник – Н. О.), но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.“ Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума“, каза още той.

По думите му известният български историк проф. Христо Матанов е категоричен, че китайската епидемия е една от главните причини за падането на България под османска власт. „В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - казва той, - показва едно почти тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците.“ Историкът от Великотърновския университет доц. Ивелин Попов говори за 6 вълни, преминали у нас до края на 14 в.

„Тези мнения по-интересен начин се подкрепят и от археологическите разкопки, които провеждам аз. Още през 2008 г. проучвахме интересния късноносредновековен некропол край с. Нисово, Русенско. Хората там още разказват за изчезналото селище Галица, чието население измряло изцяло от последната вълна на чумата в края на 18 – началото на 19 в. И наистина – в гробовете намирахме вар, хвърлена очевидно за да обеззарази погребваните трупове“, добави Овчаров.

„Най-трогателен бе гробът на майка с невръстно дете, положени в поза, удивително приличаща на Богородица с Младенеца от иконите. По-късно попаднах на етнографски паралели, в които се разказва за подобен обичай на напълно отчаялите се от ужасния мор хора. Става дума за нещо като образна молитва към Господ. Мъртвата жена и нейното също починало дете са били положени в тази молитвена поза за да изпросят от Бог спасение за останалите!“, посочи той

„Но каква бе нашата изненада, когато през 2012 г. открихме идентични погребения в скалния град Перперикон. Но там погребенията бяха от втората половина на 14 век. Тогава вече знаехме, че важният град пада в ръцете на турците след тежка и продължителна обсада около 1361 г. Нямаше съмнение, че става дума за същия обичай, както в датирания векове по-късно некропол от Нисово.
Впрочем исторически е известно, че още чумната епидемия от 1347 г. обезлюдява намиращите се в близост до Перперикон беломорски градове.Така например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват срещу османските пълчища. В Серес даже починал от чума Вселенският патриарх Калист. Но археологическите разкопки на Перперикон показват, че той се е отбранявал до последно с малцината останали живи защитници“, допълни археологът.