Путинизмът е фашизъм от нов тип –  крепи се върху демобилизацията

Милиони и милиони руснаци осигуряват функционирането на машината за мобилизация, машината на терора – това са малките винтчета на путинския фашизъм, казва професорът от Карловия университет 

Интервю на Роман Доброхотов, The Insider 


- В последно време политическият режим в Русия вече не напомня на традиционния за нас „путински мек авторитаризъм“, а истинска тоталитарна система. Но на нея и е нужна ярко изразена идеология, нова руска идеология. В какво, според Вас се състои тя?

- Много съм мислил по тази тема и мога да разгледам три варианта: първият – да вярваме, че сега възраждаме Съветския съюз, неговият разпад беше най-голямата геополитическа катастрофа, която сега се опитваме да компенсираме като завладеем Украйна.
В самото начало Путин възроди съветския химн, а сега възстановява съветските територии.
Но много неща не се вписват в картината. Например, за лозунга „Миру мир!“ („Мир за света“) може да те арестуват, а Ленин се оказва, че е враг, защото е «създал» Украйна, както ни казва Владимир Владимирович. И в комунизма вече не трябва да вярваме, защото и той не се вписва в схемата, ценностната му система не е подходяща.
Вторият вариант – нещо като „православие, самодържавие, народ“: Николай Втори, консерватизъм, попове, казаци, нещо като от романите за имперските славни времена. 
А третият… Аго погледнем всички тези Z-гуващи тълпи, това, че главният идеолог на Путин е Иван Илин, това, че бомбардират Киев в 4 часа сутринта, възраждащата се биополитика – кои са правилните гени и щом украинците имат същите гени като нас трябва да сме една държава – това прилича на добрия стар нацизъм в нов облик.
А по принцип не би трябвало даже да има идеология. Защото това е тоталитаризъм от XXI век, от съвършено нов тип, който не се нуждае от силна мобилизация, не се нуждае от единна идеология. Той няма нужда от мобилизираща идеология, идеологията е „демобилизацията“. Идеологията е в изречението: „Всичко върви по план“.
По парадоксален начин режимът и този фашизъм – а това е действително фашизъм от нов тип – се крепи върху демобилизацията. И истинските адвокати на тази война са хората, които казват: На мен всичко си ми е наред, животът ми е същият като преди, не ми пука!
Ето това е истински фашизъм в путински вариант, отгледан от цифровите технологии на XXI век.
В Съветския съюз тази идеология на приспособенчеството беше основополагаща, особено в късния СССР.

- И това ще работи отлично, докато работят нефтените кладенци, изнасят нефта и природния газ. А руснаците се мотаят под краката на режима и трябва да им се подхвърли някой залък под вида на пенсии, работни места и така нататък, за да не протестират силно. Но като цяло сякаш не са нужни на системата. Но изведнъж се оказва, че Путин не може да си позволи съвсем да изгуби тази война – нужна му е жива сила.

- Може, може да изгуби войната. И от това режимът ще стане още по-лют, съвсем ще озверее.
Той може да си позволи да загуби Крим. Може да си позволи да загуби нефта. Мисля, че през последните години той осъзна абсолютната неуязвимост и бронебойност на системата, която са изградили.
На Путин, както и на другаря Сталин, му провървя с народа. 
Включително и поражението може да бъде продадено много успешно на хората. Също като Милошевич, като Саддам: Ние сме герои, ние се опълчихме на целия свят, опълчихме се на колективния Запад, на Рамщаийн! 
И, собствено, от този ресентимент, още повече ще укрепне ваймарска Русия.
Според мен, за Путин това е win-win ситуация. Той може да си позволи да спечели в Украйна и може да си позволи да загуби в Украйна. Ако спечели, това ще се превърне в триумфален тоталитаризъм на победата, фашизъм-сталинизъм след 1945 година. Ако загуби, това ще бъде ваймарски, хитлеровски вариант: удар в гърба, пета колона…
Парадоксът в ситуацията е в това, че всички ние вярваме и разчитаме, че войната в Украйна ще прекърши гръбнака на режима. А всъщност това няма да се случи. На практика режимът може да си позволи всякакъв изход от войната в Украйна.
Отначало беше: Ще ги победим за два дни, Путин е нашият Наполеон, който завоюва нови земи. Минаха няколко месеца и сложиха друга плоча: ние не воюваме с Украйна, а с НАТО, ние сме обсадени от врагове и НАТО се готви да ни победи окончателно. И за да не успеят все пак, ние копаем 70 километров окоп в Запорожието и даже на руска територия.
Ние сме се окопали и Путин е  последната ни защита, който ни защитава от това нахлуване.
Но за да изпратиш още 100 хиляди на фронта трябва все нещо да измислиш. И ето – от предишната мобилизация минаха 7-8 месеца и хората безмълвно отиват на фронта. В краен случай стратегията е да избягаш от Русия. Но след новите закони и това не работи. 
Конформизмът е част от руския фатализъм. Образованият московски елит, който е сигурен, че няма да го пипнат, прие тази война, предпочете да не я забелязва и смята, че в това има някакъв морален шик.
И сега става ясно, че страната е поделена на интелигенция и работническа класа, разделена е на две части, едната от които е „пета колона“, а другата е лоялна и опора на режима.
Боя се, че те ще наберат още половин милион през есента и няма да има никакви народни бунтове, никой няма да троши военкоматите. Росгвардия, полицията и военните комисари прекрасно ще организират процеса.

- Но подкрепата изглежда вече не е толкова силна, дори букви Z почти не се виждат по колите и витрините.

- Това нищо не означава. Когато дойдат с призовката за мобилизация, те ще отидат. Това е истинската подкрепа на Путин. Войната показа, че административният апарат е много добре смазана машина, те прекрасно изпълняват задачите си: военкомати, военни комисии, директори на театри, учители, ректори. Ние говорим действително за милиони и милиони души, които осигуряват функционирането на машината за мобилизация, машината на терора, тези малки винтчета на путинския фашизъм.
Преди година и аз мислех, че режимът няма да издържи, нещо ще се пропука: няма да издържи на санкциите, няма да издържи изолацията. Но не, всичко работи. Обществото е готово да търпи тази война, готово е да продължава тази война, готово е да преизбере Путин, войната да продължи втора, трета, четвърта, пета година.
В Русия има един огромен ресурс, на който се опира режимът и той се нарича „хора“. Масовата психология, която стана видима през последната година, осигурява съществуването и функционирането на режима.
Бабичките в сибирското село ще отидат да гласуват за Путин и ще изпратят  внуците си да воюват в Украйна. Не се налага да им изпращат ОМОН или Росгвардия.
Работата е там, че Путин действително в някакъв смисъл е разкрил тайната на Русия. Той олицетворява традиционния тип власт – белият цар, когото винаги е жадувала руската душа. И както беше невзрачен чекист, молец, зае функционалното място на царя и системата със скърцане, с псувни, с кръв, но работи. 
Знам, че това звучи ужасно, има хора, които сега са в затвора: Навални, Яшин, Кара-Мурза. Но за съжаление, аз не вярвам, че промените ще дойдат отдолу, от хората.
И това не е исторически детерминизъм, ако през последната година се бяха появили поне малко значими социални контрадвижение, ако се беше появил разкол в елитите, някаква субектност…Проблемът на Русия е в това, че аз не виждам никаква субектност нито в елитите, нито в населението, нито дори в кръга около Путин.

Превод: Faktor.bg