Китай се стреми да спечели „войната на паметта“, да се препозиционира като защитник на правилата на следвоенния международен ред, а не като авторитарен режим, насочен към геополитическо превъзходство

Световната публика вече знае, че България е почела с присъствието си един режим, който лидерите на демократичните държави са изключили от плановете си за посещение, казва пред Faktor.bg  един от най-добрите познавачи на световната геополитика

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Дронзина, какво се случва в Китай? Дали не сме свидетели на създаването на нова ос на злото?

- Непрозрачността на китайската политическа система, както и силната централизация на властта, създават плодородна почва за всякакви интерпретации, прогнози и дори слухове. Голяма част от тях са центрирани около фигурата на лидера. През юли 2024 г. се разпространиха слухове, че Си е получил инсулт, подкрепени от фотографии от март 2024 г. създаващи впечатлението, че са направени по време на припадък. Reuters обаче ги опроверга като неправилно датирани. Понесоха се приказки за за тумор, мозъчна аневризма или проблем със слуха, но те остават непотвърдени и широко отречени след надеждни медийни проверки. В средата на 2025 г. (около май–юни) Си отсъства продължително от публични събития, което провокира силни слухове за неговото здраве или за потенциално оттегляне от властта. Има и предположения, че той ще бъде сменен на четвъртия пленум на ККП през август тази година. Гледах внимателно президентът Си по време на парада и не забелязах някакви сериозни здравословни проблеми освен един лек тремор на главата, който медици ще кажат по-добре представлява ли симптом на някаква болест или не. До колкото зная, това може да се дължи на преумора и стрес, възраст, Паркинсон, сърдечно съдови изменения и какво ли не още. Онова което със сигурност знаем, е, че в момента се провежда реорганизация на армията – 21 висши офицери бяха отстранени, включително трима от седемте членове на Централната военна комисия, върховният военен орган на Китайската комунистическа партия -  само в рамките на третия му мандат от 2022 насам. Много от членовете на най-високопоставените звания на НОАК, включително министърът на отбраната и офицерът, който ръководеше почти всяко повишение на генерал в продължение на повече от десетилетие, са били опозорени -  но не вярвам това да е признак на непосредствена слабост на президента  -  напротив. Както отбеляза един американски журналист, той по-скоро губи търпението си към армията, не властта си. Такава чистка има и сред финансовите кръгове, навярно с цел укрепване на партийната власт над военните и финансовите кръгове. Правителството продължи плановете си за намаляване на зависимостта от външния свят чрез стратегията “Dual Circulation” — развитие на вътрешните пазари, технологична самодостатъчност и ограничаване на външни рискове. За 2025 година военният бюджет бе увеличен с 5 процента, а Законът за патриотичното образование създаде рамки за прокарване на националистическа реторика, контролиране на учебните програми и идеологическа мобилизация на младите поколения.

- Беше ли възможен този диктаторски триумф в Пекин без срещата в Аляска на президентите на САЩ и Русия и легитимацията, която Тръмп даде на Путин?

-  Да. Но тази среща свързва геополитическите символи (парадът в Пекин с участието на Си, Путин, Лукашенко, Ким Чен-ун) с предходни дипломатически събития, които създават атмосфера на легитимност и „разрешение“ за подобни спектакли. Всъщност, Тръмп легитимира Путин още през 2018 година, когато избра да застане по-близо до него, отколкото до собствените си разузнавателни служби, които по това време разследваха Русия за намеса в американските избори. Както е добре известно,  легитимацията идва не от подписани документи или конкретни договорки, а от символа.

- Китай нарича установения световен ред  хаотичен, а Путин нападна Запада като причина за войната в Украйна, това не оправдава ли руската агресия срещу Киев? Защо Си се включва в този хор?

- Да видим какво точно каза Путин: „Тази криза не беше предизвикана от нападението на Русия срещу Украйна, а беше резултат от преврат в Украйна, който беше подкрепен и провокиран от Запада“, и „Втората причина за кризата са постоянните опити на Запада да въвлече Украйна в НАТО“. И двата аргумента са многократно оборвани. Защо все пак Си се реши да пее в този хор? Ами защото видя ползи за себе си и своята страна. Китай и Русия споделят интереса да ограничат влиянието на САЩ и НАТО и да изградят „многополюсен свят“. За Си подкрепата към Путин е начин да покаже, че Западът вече не е единственият център на власт. Мисля, че геополитическата логика на този избор е следната: Ако Русия отслабне или загуби войната, Китай би останал изолиран срещу Запада. Подкрепяйки Москва, Пекин си осигурява стратегически тил на север и силен партньор в международните организации (ООН, БРИКС, ШОС). Това е и сигнал към САЩ: „Ако вие подкрепяте Тайван, ние ще подкрепяме Русия“. Колкото до икономическата изгода, която винаги е била основна за Китай, то санкциите срещу Русия го превърнаха в основен купувач на евтин руски петрол и газ. Миналата година Китай закупи рекордните над 100 милиона тона руски суров петрол, което представлява почти 20% от общия му внос на енергия. Заедно Китай и Индия съставляват по-голямата част от енергийния износ на Русия. Руският пазар се отвори за китайски технологии, коли, смартфони и банкови системи, а Русия стана напълно зависима от своя могъщ съсед – не случайно я сравняват с бензинова колонка. Май това е всичко, което е останало от предишното и величие. Без подкрепата на Китай Русия нямаше да издържи в тази война. Често се казва, че подкрепата и за Русия не е безусловна, но по мое мнение това съждение трябва да се чете в минало време. 

- Си Цзинпин се обяви за равноправен и многополюсен нов световен ред и по-справедлива система за глобално управление – какви са разбиранията му за нов световен ред?

- Свидетели сме на разпад на повечето регионални и глобални политически и икономически порядки, под което тук имаме предвид системи от правила, норми и модели на поведение, приети от мнозинството от участниците в определен момент. Този разпад не се е зародил от вчера, но става видим едва през последното десетилетие. Либералният икономически ред, създаден от Запада – предимно от Съединените щати – на конференцията в Бретън Уудс и разширен до целия свят от 90-те години на миналия век, е подкопан от натрупване на противоречия и нежелание на изгряващите нови сили да играят единствено по правилата на старите сили. Да не говорим, че САЩ направи каквото можа за разрушаването му. Русия, Китай, Индия и другите така наречени нови сили не се занимават с идеологическа експанзия и като цяло са доволни от посоката, в която се развива международната система. Китай отдавна желае да насърчи „многополюсен“ световен ред, визирайки концепцията за система, в която властта е разпределена между няколко основни играчи. На срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) Китай представи нова, свободна от САЩ визия за глобално развитие. Според Си, «трябва да продължим да заемаме ясна позиция срещу хегемонизма и политиката на сила и да практикуваме истински мултилатерализм.“ Според Института Брукингс, Китай се стреми да спечели „войната на паметта“, противопоставяйки се на западния наратив за победата на съюзниците, като подчертава ролята на Пекин в борбата срещу силите на Оста. Целта? Да се препозиционира Китай като защитник на правилата на следвоенния международен ред, а не като авторитарен режим, насочен към геополитическо превъзходство. Путин каза, че визията на г-н Си е поставила основите за „нова система за стабилност и сигурност в Евразия“. „Тази система за сигурност, за разлика от евроцентричните и евроатлантическите модели, наистина би отчитала интересите на широк кръг от държави, би била наистина балансирана и няма да позволи на една държава да гарантира собствената си сигурност за сметка на други“. 

- Как ще коментирате един на пръв поглед дребен детайл от срещата на Путин с Си – публикуваха официална снимка, на която домакинът е с една глава по-висок от руския гост?

- Символизъм в действие. Впрочем, Путин е по-нисък от повечето президенти. 

- Тръмп заговори, че Китай може да стане гарант за сигурността на Украйна, ако се стигне до постигане на примирие – реалистичен ли е такъв план?

- Дълбоко се съмнявам, но нека все пак видим «за» и «против». Тръмп иска Китай да бъде гарант за сигурността на Украйна в случай на примирие или мирно споразумение. Това напомня на класически „гаранции за сигурност“ – като Меморандума от Будапеща (1994), където Русия, САЩ и Великобритания гарантираха териториалната цялост на Украйна (но Москва наруши обещанието през 2014). Какви са аргументите за? Китай е влиятелен по отношение на Русия – Москва е силно зависима икономически и политически от Пекин. Само Китай има реални лостове да окаже натиск върху Путин. Освен това, той не е пряк враг на Украйна – Пекин не участва военно и официално се представя като „неутрален“, дори излезе с 12-точков „мирен план“, който при по-близък прочит, обаче, беше доста импотентен. От друга страна, за президента Си би било голямо дипломатическо постижение Китай да се представи като миротворец и „отговорна велика сила“. И най-сетне, Западът може да използва Китай – за да облекчи конфликта и да избегне „замръзнала война“, САЩ и ЕС може да се съгласят на посредническа роля на Пекин. Да видим и аргументите «против». Украйна и Западът знаят, че Китай стои твърдо до Русия (политически и икономически), поради което се усеща остър дефицит на доверие. Гаранции от Пекин изглеждат съмнително – то е като  „лисицата да бъде пазач на кокошките“. Плюс това, съществува прецедентът Будапеща – Украйна вече има горчив опит: Русия беше гарант и наруши обещанието. Нови гаранции ще са смислени само ако зад тях стоят САЩ и НАТО. Да не забравяме, че Китай няма интерес да отслаби Русия – стабилна, приятелска Москва е в стратегически интерес на Пекин. Силни гаранции за Украйна биха ограничили Кремъл. Не може да не се вземе предвид и реакцията на НАТО - Алиансът едва ли ще остави сигурността на Украйна в ръцете на Китай. И най-сетне, украинската позиция е еднозначна: Киев настоява за гаранции от Запада (НАТО членство, двустранни споразумения със САЩ, Великобритания, Франция и Германия), а не от авторитарни режими. Оставям на публиката да прецени коя група аргументи са по-състоятелни. 

- Как се вписва в контекста на случващото се тези дни в Китай присъствието на лидерите на Индия, Северна Корея, Турция и други диктаторски режими, както и Фицо на парада в Пекин?

- Индия е ключов елемент в международните отношения, макар че беше доста «тиха» в последните години. Като най-населената страна на земята, Индия играе ключова роля в плана на Си. За щастие за него, индийският премиер Нарендра Моди направи пътуването до Пекин тази седмица, въпреки граничните сблъсъци с китайски войски през 2020 г. и неотдавнашната „почти война“ между Пакистан и Индия, включваща произведени в Китай изтребители. След срещата си със Си, Моди заяви, че между двете страни е възстановена „атмосфера на мир и стабилност“. Реакцията на президента на САЩ Доналд Тръмп? Да нарече отношенията на Америка с Индия „напълно едностранна катастрофа“. Моди се възползва от пътуването, за да задълбочи връзките си с Русия „във всички области, включително търговия, торове, космос, сигурност и култура“. Той очевидно не е бил обезкуражен от 50% мита на Тръмп върху индийски стоки миналата седмица, които предполагаемо са наказание за закупуване на руски петрол. Износът на петрол за Индия, който представляваше само малка част от вноса ѝ преди войната в Украйна, оттогава насам нарасна до около 140 милиарда долара (103,5 милиарда британски лири) от 2022 г. насам. Колкото до Северна Корея, тя печели доста от това да се позиционира като съюзник на Русия и Китай. Интересите ѝ са многопластови – военни, икономически, дипломатически и идеологически. Военните и интереси от сътрудничеството с Русия се заключават в това, че КНДР доставя снаряди, ракети и боеприпаси за войната в Украйна. В замяна получава руска технология (спътници, ядрена и ракетна помощ, модернизация на военната индустрия). Снимки от 2023–2024 показват пускането на севернокорейски военни спътници – вероятно с руска подкрепа. Китай пък е основният източник на конвенционално оборудване, части и резервни материали, които поддържат армията на Ким Чен-ун. Колкото до икономическите причини, ще акцентирам на това, че Северна Корея е под строги международни санкции (ООН, САЩ, ЕС). Режимът оцелява благодарение на Русия и Китай: те ѝ дават достъп до търговия „под радара“ – въглища, риба, текстил, като с Китай се осъществява над 90% от официалната ѝ търговия. Русия след 2022 се превърна във втори важен партньор – тя изнася енергоносители, храни, зърно. И разбира се, трябва да се вземе предвид и трудовата миграция  - севернокорейски работници (често нелегално) в Русия и Китай пращат валута у дома и така осигуряват валутни потоци към своята страна.

- Гаф ли е присъствието на български вицепремиер в Пекин в компания на масови убийци и сатрапи?

- Направих си труда да изгледам целия запис на военния парад в Китай. По червения килим припкаше, наравно с всички останали представители на авторитарни и тоталитарни режими, вицепремиерът и председател на Националния съвет на БСП – Атанас Зафиров. Той беше на официалната трибуна до китайския президент Си Дзинпин и проведе разговор с него. И най-често беше представян с държавния си, а не с партийния си пост. Пък да не ви приказвам руските коментари по тоя повод - колко възторжени бяха. Ето така се прави хибридна война - за който не знае. Въпреки изявленията на българският премиер, че визитата на заместника му не е съгласувана с него и не е заплатена от МС, световната публика вече знае, че България е почела с присъствието си един режим, който лидерите на демократичните държави са изключили от плановете си за посещение  - поне за посещение на военни паради. И сега какво? Ще се оправдаваме, че той бил там като човек на БСП, а не като вицепремиер? Ама нали ужким сме се разграничили от братската компания на Куба, Русия и Северна Корея? И няма ли нещо нередно в това българският зам. премиер да крачи по площада, дето китайското правителство изби едни студенти, още не знаем точно колко, щото китайците пазят дискретно мълчание, но се говори, че са между няколкостотин и няколко хиляди? Нали ужким сме европейци и демократи? И после защо никой не ни вярва и защо ни гледат накриво. Отговорът е прост – защото така се държим, независимо какво говорим. 

- В по-дългосрочен план – има ли подводни камъни за Кремъл от флирта им с Пекин?

- Да. Мисля, че най-сериозният е свързан с това, че Китай иска нов международен ред, основан на изгодни за Китай правила. Русия иска международен ред без правила. Рано или късно, това ще доведе до разнобой между тях.