В годините на социализма организаторите  и идеолозите на терористичния акт бяха превърнаха в герои и „жертви на фашизма“

В учебниците по история кървавото събитие е представено манипулативно - класически пример за заблуждаване, фалшиво обвинение и нагла пропаганда, казва  пред Faktor.bg изследователят

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Лилков, тази година се навършват 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“, подготвяте специална конференция, посветена на тази тема, представете инициативата? 

- Темата на конференцията е „Тероризъм, насилие и политика между двете световни войни (Сто години от атентата в църквата „Св. Неделя“)“. Целта е да почетем паметта на жертвите на атентата и да очистим разказа за близкото минало от комунистическите фалшификации. Конференцията ще се проведе на 11–12 април (петък и събота) в Столична библиотека на пл. „Славейков“, зала „Американски център“. Искам чрез Faktor.bg да благодаря на съорганизаторите: Исторически факултет на  СУ „Св. Климент Охридски“, Столична библиотека, Нов български университет и Държавна агенция „Архиви“.  В петък започваме от 14 часа, входът е без покани и разбира се, свободен. Ще участват много известни учени и изследователи, които има какво да кажат по темата, а по заявките очаквам и нови факти, някои, които не са известни досега, поне на широката общественост. 

Трябва да се помни, че това е най-кървавият атентат в цялата история на 20-век в света – убити са 150 души, а над 500 души са ранени. Броят на загиналите висши военни е повече от броя на загиналите висши офицери в трите войни, които България води дотогава. Прав е журналистът във вестник „Слово“ от 30 април 1925 г., който казва: „Атентатът в Света Неделя, няма равен по безчеловечие в човешката история.“

- Вие отдавна изследвате историята около този атентат, вече век се правят опити да се подмени истината – болшевиките и Москва ли стоят зад кървавата акция? 

- Българските комунисти полагат много усилия да скрият истината, че те и московските им спонсори стоят зад атентата. Версията, която те поддържат е, че атентатът е организиран от българската полиция, за да има повод да се разправи с БКП! На Лайпцигския процес Георги Димитров повтаря същата лъжа. По-късно той признава, че атентатът е дело на „група разпалени глави“ от Военното терористично крило на БКП, с което видите ли ние, добрите и кротки комунисти, нямаме нищо общо.

Трябва да се знае, че част от членовете на ЦК на БКП са били по това време в ръководството и на терористичната организация на БКП и заедно са обсъждали злодеянието, а Георги Димитров и Васил Коларов, макар и в чужбина, са в течение на подготовката. Освен това, част от терористите, които не са заловени от българската полиция, бягат не къде да е, а в СССР, където намират убежище под крилото на Коминтерна. През август-септември 1925 г. в Москва няколко дни наред се провежда съвещание, в което взимат участие Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Димитър Златаров, Петър Абаджиев и други злодеи, които откровено говорят за организацията на атентата и за своето участие. Петър Абаджиев, който е сред главните организатори на атентата, гордо заявява, че е поискал и получил сярна киселина, която е добавил към взрива, за да може онези, които не са убити или само са ранени от взрива, да умрат от задушаване. Без капка съжаление и чувство за някаква вина! 

- А каква е ролята на нашите комунисти, кой е бил водещият им мотив? 

- Водещият мотив е бил ново въстание по заповед на Москва. Има разсекретени документи на Коминтерна, които доказват това. Атентатът е трябвало да бъде сигнал за въстание, което да избухне след като е обезглавен политическият и военен елит и в страната е настъпила паника. Българските комунисти разработват оперативен план, който е разкрит от полицията и организацията на въстанието е провалена. Остава неразкрито ядрото на терористичната организация, което решава „да ритне за последно“. От разследването на атентата, от признанията на заловените и осъдени терористи и от разсекретените архиви на Коминтерна става ясен целият план. Два дни преди атентата, през Страстната седмица преди Великден, терористът-комунист Атанас Тодовичин убива пред църквата „Св. Седмочисленици“ генерал Константин Георгиев, който отива с внучката си на вечерна служба. Целта на убийството е на опелото на генерала да се събере политическият и държавен елит на Царство България, който да бъде ликвидиран с взрив, поставен под купола от клисаря Задгорски, който за всеки пакет взрив получава пари и обещание „да замине в СССР, където ще стане чекист“. Църквата е избрана като място, защото на опелото на известен човек се събират много видни хора, а в затворено пространство взривът ще е много по-ефективен. Но има един дълбоко перверзен замисъл и той е следният: комунист в църква не влиза и затова „наши хора“ няма да пострадат, разсъждават злодеите! Освен това – емисари на комунистите са ходили по домовете на запасни офицери с фалшиви покани от името на Съюза на запасните офицери да ги канят на опелото. 

- Комунистите извиниха ли са някога за това злодейство и кръвопролитие? 

- Не, те много дълго лъжат и прехвърлят вината на българската полиция. Между другото, те са ненадминати в лъжите и пропагандата. Нещо повече, те превърнаха в герои и „жертви на фашизма“, организаторите на атентата – идеолозите на атентата Коста Янков и Иван Минков са обявени за жертви на фашизма, на тяхно име са именувани улици в София, поставени са им паметни плочи; Марко Фридман, който е разпределял парите в терористичната мрежа, е обявен за невинна жертва на фашизма, а той си признава дума по дума, ден по ден, какво е правил и какви пари е получавал и раздавал; терористът Димитър Златаров и убиецът Атанас Тодовичин са ликвидирани в СССР през 30-те години от „братушките“ им, но са обявени в летописната книга „Звезди във вековете“, издание на ЦК на БКП, за жертви на „българския фашизъм“ (какъв цинизъм!); Станке Димитров, който участва в терористичната организация, е обявен също за герой (и той жертва на фашизма, въпреки, че е загинал при самолетна катастрофа на съветски самолет в СССР), на името му беше именуван цял град.

- Има ли бели петна около атентата, които продължават да са загадка за историците и изследователите? 

- Дълги години много малко се знаеше, а още по-малко се говореше за атентата. Веднага след 1944-та година изчезват  много от преките свидетелства - изчезват вестници, книги и хората, които са се борили против комунистите. Това са полицаи, военни, политици, журналисти, които са живи свидетели. Книгата на известния български полицай Пане Бичев, наречен „кошмарът на червените терористи“, който е разплитал в онези години мрежите на болшевиките, е забранена, а той е убит през ноември 1944 г.

Българските историци услужливо започват да разказват съвсем друга версия за атентата. Днес много неща са ясни, само не е изяснен точно пътят на взрива – кой го е подготвил и как е пристигнал до София. Ще издам предварително, че един от нашите лектори на конференцията ще представи нови разкрития по този въпрос.

- Защо в учебниците по история е различна и интерпретацията, и информацията за това престъпление на комунистите? 

- Защото учебниците по история в годините на комунизма са писани от хора, които са много лоялни към БКП. А самите те са имали достъп до информация, която е свързана само с гледната точка и интересите на БКП, при това строго цензурирана. Днес ние се изумяваме като четем например „Кратка история на БКП“ от 1981 г., където за атентата пише следното: „На 16 април 1925 г. по време на опелото на генерала, избухна взрив в катедралата „Св. Неделя“. Десетки хора загинаха. Но управляващите останаха невредими. Атентатът бе дългоочакваният от реакцията повод, за да изпълни своя пъклен план.“ Хайде да попитам сега какво ще разберат учениците и студентите от този пасквил, писан от мастити историци – угодници на БКП? Това е класически пример за заблуждаване, фалшиво обвинение и нагла пропаганда!

- Измина век от злодейството, но все още няма паметник или мемориал посветен на жертвите, каква е отговорността на държавата и общината.

- Не само, че няма паметник на тези и други жертви на комунизма, не само че няма Музей на комунистическите престъпления, а има огромна съпротива срещу опитите да се говори и пише истината за това. Същевременно се инвестират средства за поддържане на фалшивата комунистическа история, която продължава да се втълпява в съзнанието на българите десетилетия наред!