Самата БКП призна през 1989 г., че страната е в предфалитно състояние
Около 66,3% от цялата произвеждана продукция преди демокрацията е с най-ниска оценка за качество – „двойка“, казва пред Faktor.bg изследователят
На 7 април (четвъртък), от 18 ч. в хотел "Балкан" в София предстои официалната премиера на книгата на проф. Вили Лилков "Стопанските абсурди на българския комунизъм". Прахосничество, лоша дисциплина, огромни количества бракувана продукция, фалшифицирани отчети, работещи с планирани загуби заводи – това е само част от темите, засегнати в изследването.
„Вили Лилков дава едно от най-силните оръжия срещу Голямата лъжа за комунизма… Той систематизира огромен обем факти. (…) Обективните изследователи на това минало ще си дадат сметка за това в каква степен тоталитарният режим е разрушил морала и трудолюбието на хората, ще намерят дълбоките корени на ендемичната корупция, на кражбите и на разхищенията, на ширещата се омраза и недоверие към демокрацията.“ – пише в предговора към книгата бившият премиер Иван Костов.
Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Дългогодишен ръководител на катедра „Физика“ в МГУ „Св. Иван Рилски“. Проучва в архивите на ДС документите, които са пряко свидетелство за репресивната политика на БКП спрямо националния елит и неговото ликвидиране след 9.09.1944 г. Той е автор на книгата „Доблест и наказание“ и е съавтор с Христо Христов на книгите „Бивши хора“ и „Погубената България“.
Новото му изследване е повод да разговаряме за миналото, чиито метастази все още влияят върху развитието на българското общество.
Интервю на Илиана Славова
- Проф. Лилков, новата Ви книга "Стопанските абсурди на българския комунизъм" отново е посветена на тоталитарния период, както и предишната „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”. Като нейно продължение ли е замислена, или е съвсем отделна идея?
- Книгата ни връща в тоталитарния период, но с поглед към социалистическата икономика. Тя е свързана с ролята на ДС в икономиката на страната, защото след 1944 г. службите за сигурност са и инструмент за регулиране на стопанския живот. Причината за това е, че се появяват сериозни затруднения в управлението и производството на много предприятия, те силно задлъжняват към БНБ и изпадат в пълна зависимост от държавните дотации, увеличава се корупцията на всички нива, съставят се нереални планове и се представят фалшифицирани отчети за извършената работа. Прахосничеството на суровини и материали в производството е смайващо, загубите от рекламации и брак и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка година. В голяма част от индустриалните предприятия се влагат суровини, труд и енергия за продукция, която се реализира на по-ниска цена от тази на ресурсите, използвани за нейното производство. Дефицитът на стоки от първа необходимост за населението, в съчетание с нискокачествени и залежали стоки в търговската мрежа, е основна характеристика на вътрешния пазар. Износът на голяма част от българската продукция на капиталистическите пазари е на загуба.
- Каква е документалната основа на книгата?
- Книгата се основава на документи от т.нар. литерни дела на стопанските предприятия от архива на ДС, които съдържат данни за личния им състав, охраната, опазване на държавната тайна, списъци на вражеските елементи и техните наследници, като потенциални провокатори и извършители на саботажи и вредителства. Най-интересната част от тях са информационните материали от секретните сътрудници в предприятията и ръководителите на ДС и МВР – справки, доклади, отчети, анализи, обзори, за които казвам, че представляват интимната изповед на ДС за социалистическата икономика. Според каталога в Комисията по досиетата броят им достига 7076.
Използвал съм и данни от документални проучвания на други изследователи, като Христо Христов – за тайните фалити на НРБ, за ограбването на задграничните фирми и др.; на Антон Тодоров – за допотопното машиностроене и работата в условия на фалит на много предприятия; годишните отчети на БНБ; доклади на Комитета за държавен и народен контрол, както и признанията за краха на комунизма на много от комунистическите лидери след 10 ноември 1989 г.
- Имаше ли нещо, което да Ви изненада докато пишехте? Кое е най-абсурдното сред абсурдите?
- Съществена част от този архив е посветена на лошата трудова и технологична дисциплина на работа, което предопределя огромния брак, който произвеждат стотици фабрики и заводи. Хиляди са информациите за амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации и фалшификациите на стопанските резултати. Качеството на продукцията е толкова ниско, че през 1963 г. ръководството на Министерството на вътрешната търговия забранява на търговските организации до м. април 1964 г. да закупуват стоки от 636 държавни и кооперативни предприятия! Това не е ли абсурдно? През 1970 г. на Национално съвещание ДС представя данни, че в системата на Министерството на машиностроенето само 33,6% от цялата произведена продукция е първо качество, а качество с оценка „К“, т.е. над средното световно ниво, получава само 0,1% от продукцията. Всичко останало (около 66,3%) е с най-ниска оценка за качество – „двойка“. Практика е предприятията да работят на планирана загуба (в някои от тях тя е за десетки милиони) и когато тази загуба не е надвишена, всички получават финансови премии! Много често некачествена продукция е връщана от износ или от вътрешния пазар и тогава на работниците, произвели тази продукция се заплаща отново за да бъде поправена, вместо те да понесат санкции! През 1975 г. и 1976 г. само в ДСО „Търговия на едро“ 16% от общата стокова наличност са залежали стоки и свръхнормативни запаси и започва масово бракуване. И през следващите години е така, дори картината изглежда по-зле, а ако започнем да говорим ефективността на електрониката, металургията или селското стопанство няма да ни стигнат няколко дни!
Читателят ще бъде изненадан от големия брой на трудовите злополуки (в периода 1970-1973 г. средно на един работен ден са загивали по двама работници), авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството. Не са малко и документите за губещия износ и ограбването на задграничните дружества, за фалиралите АПК и ТКЗС, както и за дейността на научно-техническото разузнаване, което чрез кражби на научно-технически информации, изделия, машини и технологии от капиталистическите страни се превръща в „двигател на прогреса“ за електрониката, фармацията, битовата химия, военното производство и др.
- Как се отразява на българската икономика тясната й свързаност със съветската през този период?
- В технологично отношение България е напълно обвързана със СССР, което от една страна я обрича на технологично изоставане от бързо развиващите се западни страни, но от друга страна през тези години СССР е основен доставчик за страната ни на ресурси от всякакъв вид и гарантира пазар за голяма част от българското производство. Освен това СССР спасява България при втория й фалит през 1978 г., когато започва да отпуска дотация по 400 млн. рубли годишно за българските вносни храни и селскостопанската продукция, предоставя безплатно лицензи за оръжейно производство и разрешение страната ни да търгува с произведената продукция във всички страни. Със съветска помощ тогава се преодолява изоставането в оборудването на някои енергийни проекти на ТЕЦ „Марица-изток“ 3, ТЕЦ „Варна“, блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“. Тази обвързаност доведе до това, че в края на 80-те години голяма част от производствените фондове, свързани със съветски технологии, съоръжения и машини се оказаха безнадеждно остарели и неконкурентноспособни за новия свят, в който България навлизаше!
- Кои митове за комунизма оборва тази книга?
- В пропагандата и умението да създават митове комунистите нямат равни. Но се наложи точно те да разбият цялата тази митология за броени дни. На 23 ноември 1989 г. секретарят на ЦК на БКП Емил Христов представя доклад „Състояние на икономиката и пътища за развитие“, в който признава, че страната се намира в предфалитно състояние и прилага справка за социалния минимум на човек от населението, според която над 70% от населението на страната през 1987 г. е живяло под екзистенциалния минимум. На среща с актива на МВР на 25 ноември 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП Петър Младенов казва: „Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме прираст 5,6%, 6% и т.н. А знаете ли каква е истинската картина?... Ние имаме непрекъснато намаляване – 1984 г. е по-лоша от 1983 г.; 1985 г, е по-лоша от 1984 г.; 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г. В областта на нашите задължения сме достигнали критичната точка.“ На 11 декември 1989 г., Петър Младенов нарича политиката на БКП от последните години „След мен – потоп“. Той говори за увеличаване на инфлацията, за тежки трудности на вътрешния пазар, влошаване на жизненото равнище, широко разпространена корупция, сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности. Но може би най-точно Тодор Живков, в три изречения, изказани в началото на м. ноември 1989 г., разбива митологията изграждана 45 години: „Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализъмът е едно недоносче, ето това е самата истина... Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църния дявол ви го е казвал!“
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация