Бизнес
Световната банка охлади оптимизма на кабинета: Растежът на БВП на България ще се забави до 2,6%
Българският реален брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да се увеличи с 2,6% през 2022, заяви Световната банка, като намали по-ранната си прогноза през януари с 1,2 процентни пункта в съответствие с по-песимистичният поглед върху световната икономика в резултат от продължаващата война в Украйна.
Икономическия растеж на страната се очаква да се ускори към 4,3% до 2023, след което да се забави до 3,7% през 2024, заяви Световната банка в годишния си доклад за 2022 г. „Глобални икономически перспективи“.
В последния доклад се посочва, че през 2021 г. икономическият продукт на България се е увеличил с 4,2 %.
Оценката на Световната банка е по-малко оптимистична в сравнение с прогнозата на българското правителство за 2,9% ръст на БВП през 2022, който се предвижда в настоящия проект за актуализация на бюджета, който предстои да бъде внесен в парламента за одобрение.
Руското нахлуване в Украйна засили последиците от пандемията от Ковид-19 за страните от Централна Европа – България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, като повиши цените на стоките и инфлацията, предизвика вълна от бежанци и намали търсенето в страните от еврозоната, добави Световната банка. Очаква се икономиките от Централна Европа да се възползват в средносрочен план от финансирането от ЕС по линия на плана за възстановяване и устойчивост.
„Смущенията в енергийните доставки могат да доведат до натоварване на производството и да засилят натиска за повишаване на цените, особено с оглед прекратяването на доставките на природен газ от Русия към Полша и България и обявените планове на ЕС да забрани или постепенно прекрати вноса на изкопаеми горива от Русия до 2027 г.“ заяви Световната банка.
Икономическия растеж на Централна Европа се очаква да се свие до 3,7% през 2022 от прогнозираните 6,2% през 2021 г., като се очаква да остане на това ниво до 2024 г.
Националният статистически институт (НСИ) заяви, че реалната българска икономика е нараснала с 4,0% на годишна база за първото четиримесечие на 2022, понижавайки по-ранната си оценка с 0,5 процентни пункта. /БГНЕС
Фактор
Икономическия растеж на страната се очаква да се ускори към 4,3% до 2023, след което да се забави до 3,7% през 2024, заяви Световната банка в годишния си доклад за 2022 г. „Глобални икономически перспективи“.
В последния доклад се посочва, че през 2021 г. икономическият продукт на България се е увеличил с 4,2 %.
Оценката на Световната банка е по-малко оптимистична в сравнение с прогнозата на българското правителство за 2,9% ръст на БВП през 2022, който се предвижда в настоящия проект за актуализация на бюджета, който предстои да бъде внесен в парламента за одобрение.
Руското нахлуване в Украйна засили последиците от пандемията от Ковид-19 за страните от Централна Европа – България, Хърватия, Унгария, Полша и Румъния, като повиши цените на стоките и инфлацията, предизвика вълна от бежанци и намали търсенето в страните от еврозоната, добави Световната банка. Очаква се икономиките от Централна Европа да се възползват в средносрочен план от финансирането от ЕС по линия на плана за възстановяване и устойчивост.
„Смущенията в енергийните доставки могат да доведат до натоварване на производството и да засилят натиска за повишаване на цените, особено с оглед прекратяването на доставките на природен газ от Русия към Полша и България и обявените планове на ЕС да забрани или постепенно прекрати вноса на изкопаеми горива от Русия до 2027 г.“ заяви Световната банка.
Икономическия растеж на Централна Европа се очаква да се свие до 3,7% през 2022 от прогнозираните 6,2% през 2021 г., като се очаква да остане на това ниво до 2024 г.
Националният статистически институт (НСИ) заяви, че реалната българска икономика е нараснала с 4,0% на годишна база за първото четиримесечие на 2022, понижавайки по-ранната си оценка с 0,5 процентни пункта. /БГНЕС
Още от Бизнес
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ
Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки
Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите
Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ
Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения
Бюджетен парадокс - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят