Една от най-обсъжданите антикризисни мерки - ДДС-то на хляба от 20 става 0 процента за една година. Големият въпрос е значи ли това, че така хлябът ще стане по-евтин или пък, че цената му няма да се качва повече? Премахването на ДДС-то на хляба няма да се усети значително от българските потребители. На това мнение са както голяма част от производителите, така и хората. Основната причина са повишение на основните консумативи за производство на хляб, сред които пшеницата и високите цени на горивата, предаде БНТ. 

Според производители може да се отрази само на цената на определени видове хляб и то само с няколко стотинки и за кратко време. "Може да се отрази само на 2, 3 вида хляб, които са белият, Добруджата и типовият, те се правят по държавен стандарт, в които ДДС е по установен фактор", каза хлебопроизводителят Димитър Бакалов. Суровините за производство на хляб са с нови по-високи цени всяка седмица казват хлебопроизводители и тази мярка не е достатъчна за поевтиняване на хляба.

"Тези 20 процента, 20 стотинки и 25 стотинки, те постепенно ще изчезнат значи може в един производител да останат 5 или 10 стотинки, ако той реши да вдигне на работниците заплатата, транспорта, 3 или 5 стотинки и там ще изчезнат и няколко стотинки, ако отидат в магазина и 15-20 стотинки ще изчезнат", каза Бакалов. За последната година хлябът се е увеличил с почти 50 процента. Повечето потребители са скептични, че намаляването на данък добавена стойност ще облекчи бюджета им. Дори очакват насъщният да поскъпне.

Новата реколта от пшеница се очаква да бъде двойно по-скъпа от миналогодишната. Тя ще влезе на пазара още от юни месец, което означава, че тогава, цената на хляба пак ще се увеличи. "Цената на нивата ще е 60 стотинки и от там нагоре може да стигне до 80, 1 лева пшеницата, това означава, че брашното ще иде на 2 лева, а от там нататък хлябът ще отиде на 3,50 - 4. Никой не може да каже как ще бъдат нещата", каза Бакалов. За да можем да очакваме по-ниска цена на хляба, която да се задържи за по-дълго време, производителите посочват, че е необходимо държавата да отпуска по-големи субсидии за произведеното у нас зърно.