Дори докато Доналд Тръмп предлага на Владимир Путин сделка за прекратяване на войната, последният му пакет санкции нанася на руския лидер тежък удар, който може да продължи много по-дълго от всякакво примирие

Това се съобщава в анализа на британското издание The Telegraph.

Американските санкции срещу руските петролни гиганти "Роснефт" и "Лукойл" са източили милиарди долари от военната машина на Кремъл, причинявайки нова пробойна в руските финанси и принуждавайки Путин да се опитва отчаяно да предотврати икономическа криза.

Но санкциите удариха Русия не само вътрешно. Картата на влиянието на Москва в Източна Европа започва да се преначертава, нанасяйки тежък удар на визията на Путин за възстановяване на руската имперска мощ.

Сърбия и България, две бивши страни от съветския блок с дълбоки исторически връзки с Русия, вече са принудени да извадят руските петролни гиганти от сърцето на икономиките си.

„Това, което виждаме, е преначертаване на сферите на интерес“, казва анализаторът от Белградския център за въпросите на международната сигурност Игор Новакович.

„Бизнес влиянието на руснаците в тези страни и политическите интереси, които го придружаваха, вече са приключили“, обясни той.

Кризата започна на 22 октомври, когато министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви, че Америка се присъединява към ЕС и Великобритания в налагането на санкции срещу "Роснефт" и ""Лукойл"", обвинявайки „нежеланието на Путин да сложи край на тази безсмислена война“.

В България "Лукойл" има най-голямата рафинерия и над 200 бензиностанции, което означава, че санкциите биха имали широк ефект върху икономиката, ако руснаците продължат да управляват компанията. За да се избегне така нареченото „заразяване“, българското правителство пое контрола над компанията и назначи бившия шеф на данъчната администрация и шампион по бодибилдинг Румен Спецов за специален администратор.

В Сърбия, която е била във война с НАТО през 90-те, политиците продължително време се опитваха да балансират между Русия и ЕС. Но сега на Белград може да се наложи да избере страна.

„Седене на ръба беше възможно само докато имаше стабилен международен ред“, коментира Новакович. „Сега този ред се променя.“

Президентът Александър Вучич е в готовност да поеме контрола над Петролната индустрия на Сърбия (НИС), собственост на подкрепяната от Кремъл „Газпром Нефт“ и „Газпром“.

Рафинерията работи „в бавен режим“, тъй като никой не може да продава нефт на санкционирания НИС.