Тимоти Гартън Аш*, "Файненшъл Таймс"

Някога в Киев имаше улица "Пушкин".

След окупацията на част от Украйна от Русия, тя беше преименувана.

Сега е известна като улица "Евгений Чикаленко" - ключова фигура в украинското движение за независимост в началото на XX век.

За любителите на литературата "отхвърлянето" на Александър Пушкин, поет и автор на романа "Евгений Онегин", може да изглежда малко пресилена.

Отхвърлянето на Путин е разбираемо, но защо Пушкин?

За украинците обаче, които водят екзистенциална борба за своята независимост срещу руската колониална война, Пушкин е символ на руския империализъм, който отдавна отрича правото на Украйна на съществуване като самостоятелна държава.

Пушкин е велик поет, но също така и поет на руския империализъм, точно както Ръдиард Киплинг е велик поет, но и поет на британския империализъм.

В "Полтава" на Пушкин украинецът Иван Мазепа е представен като предател на героичния руски цар Петър Велики, въпреки факта, че той побеждава шведите в битката при Полтава през 1709 г. и 12 години по-късно официално е с основна заслуга за създаването на Руската империя.

Докато руските войски бомбардираха Украйна миналата година, официално разпространено видео показа как руският външен министър Сергей Лавров рецитира стихове от стихотворението на Пушкин "На клеветниците на Русия" от 1831 г.

Стихотворение, в което се отправят заплахи към западните поддръжници на въстаналите срещу Русия славяни.

Когато руските сили окупират Херсон, навсякъде са разлепени плакати с Пушкин - в рамките на пропагандна кампания.

Нищо чудно, че сега някои украинци наричат в социалните мрежи тези, които извършват ракетни атаки срещу градовете им, "пушкинисти".

"Пушкинистите не ни позволяваха да спим нормално - в Киев имаше твърде много шум".

Зад това украинско отхвърляне на Пушкин се крие много по-голяма история.

Поглеждайки назад, отбелязваме, че падането на Руската империя е един от най-големите двигатели за развитието на европейската история през последните 40 години.

А гледайки напред, трябва да очакваме, че то ще остане едно от най-големите предизвикателства за Европа поне през следващите 20 години, ако не и през следващите 40.

След Руската революция от 1917 г. Руската империя продължава да съществува в доста различна форма като Съветски съюз.

Когато през 1922 г. е създаден Съюзът на съветските социалистически републики, Ленин решава, че той трябва да бъде държава на равенството между съставящите го републики.

(Сталин, както и Путин сто години по-късно, искат Украйна да бъде част от Руската федерация.)

След Втората световна война тази нова версия на империята доминира в страните от Централна и Източна Европа, докато желязната завеса не преминава през средата на Германия.

От Варшава до Вашингтон хората виждаха, че това е съветска и руска империя.

През 70-те години на ХХ в. тази имперска свръхсила изглеждаше като страшен съперник на САЩ, дори в някои части на Африка и Латинска Америка, но през 80-те години на ХХ в. тя вече претърпяваше явен упадък.

Усилията за реформи на Михаил Горбачов кулминираха между 1989 и 1991 г. в най-зрелищния и мирен разпад на която и да е империя в историята.

Този колапс разрушава не само съветския/руския контрол над Централна и Източна Европа, но и много по-старите имперски връзки между Русия, Украйна и Беларус.

Необичайно и именно поради сложните отношения между Съветския съюз и руснаците, последният тласък беше направен от лидера на основната имперска нация - Борис Елцин от Русия.

Мнозина на Запад предположиха, че това е "краят на историята", но западащите империи не се предават без бой.

Първите признаци на отстъпление се появиха още през 1992 г., когато руската армия окупира територията, която все още е сепаратистка, Приднестровието, както и в двете брутални войни за подчиняване на Чечения в рамките на Руската федерация.

Тогава империята отвърна решително, през международните граници.

Като се започне с нахлуването в две големи области на Грузия през 2008 г., анексирането на Крим и началото на войната в Източна Украйна през 2014 г., както и пълномащабното нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г.

В речите и есетата си руският лидер пределно ясно показва, че основната му отправна точка е Руската империя.

Изненадан от решението на шефа си през февруари миналата година, Лавров уж прошепнал на приятелски настроен олигарх, че Путин има само трима съветници -"Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика".

Тази история няма да приключи, дори ако Украйна си върне всеки квадратен метър от суверенната си територия, включително Крим.

Процесът ще продължи в Беларус - страна с население над 9 милиона души, която в началото на това десетилетие стана свидетел на едно от най-продължителните усилия за гражданска съпротива в съвременната история срещу все по-авторитарното управление на президента Александър Лукашенко.

Същото се отнася до независимите постсъветски държави Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, както и тези в Централна Азия.

В рамките на Руската федерация има републики като Чечения, Дагестан и Татарстан.

В момента чеченският лидер Рамзан Кадиров е един от най-верните съмишленици на Путин, но ако Русия навлезе в "труден период", Кадиров може да започне да прави други изчисления.

Западът не бива да се надсмива и да казва "ние можем да се справим с падането на тази ядрена империя".

Западните демокрации имат хронична склонност да надценяват способността си да влияят върху вътрешната политика на авторитарните режими.

Възможностите за пряко влияние са особено минимални в днешна Русия - диктатура в напреднал стадий на параноя и репресии.

След Путин, а може би и след неговите непосредствени наследници, трябва да дойде време, когато Западът ще има повече възможности за конструктивно взаимодействие.

Но ще мине дълъг период, преди Русия най-накрая да признае, че е загубила империята си, и да започне да търси своята роля.

Това, което можем и трябва да направим дотогава, е да гарантираме, че страните, които търсят по-добро бъдеще извън западащата руска империя, ще могат да го постигнат в мир, сигурност и свобода.

Геополитиката, както и природата, не обичат вакуума.

В дългосрочен план присъединяването на Украйна и нейните по-малки съседи в ЕС и НАТО, като по този начин ги предпазим от бъдещи опити за реколонизация, ще бъде услуга и за Русия.

След като вратата на империята е окончателно затворена, тя може да започне дългия си път към националната държава.

Този път обаче ще бъде особено труден, тъй като за разлика от по-старите европейски държави като Франция и Португалия, които са придобили и след това са загубили огромни империи, Русия не разполага с добре дефинирана историческа, географска или правова държава, която да си върне.

Възможно е и друго постимперско бъдеще.

Рускоезичната литература би могла да се обогати с творчеството на украински и други постколониални писатели, така както английската литература се обогати с творчеството на южноазиатски, африкански и карибски писатели.

Опитвайки се да възстанови "руския свят" със сила, Путин го разруши.

През май 2013 г. 80% от украинците заявиха, че имат като цяло положително отношение към Русия.

През май миналата година само 2 на сто от украинците, които все още са достъпни за анкетьорите, дадоха този отговор.

Едва когато Украйна бъде сигурно обхваната от двете силни ръце на геополитическия Запад - ЕС и НАТО, нейните жители ще могат да спят спокойно в леглата си, както го правят естонците и литовците, необезпокоявани от нощните нападения на "пушкинистите".

Тогава украинците може би дори ще се върнат към четенето на "Евгений Онегин" с удоволствие.

*Тимоти Гартън Аш, британски историк и писател